Ах, слънцето ли ви изпрати, сърцето ми да разтопите? Или, дарявайки ми вашето присъствие, луната над мен смили се? Погледна ли ви, небето ми запява. Гласът ви чуя ли, земята проговаря. Започва една приказка за всички малки и пораснали деца. За възрастните, които умеят да играят. За родителите, които в името на благото на децата си, не спират да дерзаят. За учителите и терапевтите, които търсят нови и интересни подходи. Приказка за всички, които обичат, творят и растат заедно с децата. Имало едно време една малка фея… Нейната мечта била да сътвори свят на чудеса. Малката фея знаела, че единственият начин да създаде вълшебен свят е като се научи да прави чудеса. Това обаче не било никак лесна работа. Първо, защото хората отдавна не вярвали във вълшебства и второ, защото трябвало всеки ден неуморно да изследва света, за да разбере как се случват чудесата. Малката фея обичала често да си подхвърка из гората. Там докосвала дърветата, листата и се радвала на цветята. Когато пък не и вървяло с чудесата, отивала в планината. Посядала на някой камък, благодаряла на земята и помолвала небето за подкрепа. Друг път, когато не достигала сама до дълбочината на нещата, отивала на някое езеро и съзерцавала […]

В добротата да израстнем е велико дело! Един до дъното, а друг до върха – довело! Наскоро, след груповата практика по йога за сърцето, ни се падна кратка история за добротата от един Дао майстор. Така просто бе описал що е доброта, че ме вдъхнови да поразсъждавам и да споделя. Ще цитирам само началото, защото всъщност то е достатъчно… „Най – съкровената доброта идва не просто от мисълта за другите, а от съпреживяването на техните чувства.“ Ден Мин – Дао В много учения се говори за това, че е важно да бъдем добри, милосърдни и състрадателни. Говори се, че човещината се проявява чрез любовта и добротата. И аз също чувствам, че е така. Но как всеки от нас разбира това? Дали различните учения и религии не са сътворили множество от идеи и теории за това какво е доброта? А може би всички те (ученията) са имали предвид едно и също, а красивото разнообразие от човешки характери, вярвания, гледни точки и мнения са го облякли в най – близката, позната за всеки един от нас одежда. Човек в повечето случаи харесва това, което е близко до неговото разбиране и може да съпреживее онова, с което има опит. Всичко останало: или отрича; […]

Темата за възпитанието от известно време е непрекъснато по петите ми. Ходя си, а тя неотлъчно ме следва. Защо ли? Сигурно е важна… Затова реших да споделя малко размисли за тези от нас, които разбират, че да знаеш не е като да можеш, тоест, че с  интелект, но без възпитание сме като слон  в стъкларски магазин. Но преди да разгледаме възпитанието в неговото спектрално проявление, може първо да си зададем въпроси: Какво е възпитание? Нужно ли ни е и ако да – защо? Къде го усвояваме? Как го получаваме или съответно отдаваме? В конкретното споделяне по – скоро изразявам настоящото си разбиране, относно  смисъла, функциите и елементите в процеса на възпитание, както и отправната точка. С други думи, по личното ми схващане, възпитанието или по – точно превъзпитанието ( предвид неблагоприятната ситуация, в която се намира съвременния човек) е необходимо да започен от самите нас. Няма как да възпитаваме никого другиго, ако първо не свършим това със себе си. Логичното обяснение е, че не може адекватно да предадем нещо, ако не разбираме  начина, по който се осъществява, тоест не познаваме  източника на пораждане, стъпките в последователност (включва да отчетем и възможността за едновременност/паралелност), външните условия и ритъма. С други думи, […]

Като концепция естеството на интегралното съществуване, в неговото практическо проявление, е присъствало в живота на древните, макар и да не са го разбирали на вербално ниво. С други думи, обществената организация на античните култури ( Древен Египет, Древна Гърция и др.) се реализира по законите на интегралността, независимо че малка част от хората (философи, учени…) са опитвали да тълкуват тези закони. Социалната структура на древните общества  и като цяло начина на преживяване на света е отнесен предимно към поддържане на константна настройка с вселенското движение. Това означава, че за тогавашните хора от първостепенно значение е да са във връзка с глобалните процеси, въпреки че малцина са опитвали да рационализират, да обяснят смисъла на подобно съществуване.Тоест, в античността човешката дейност е ориентирана  към следване  принципите на изначалното битие, в което всичко съществува в единен континуум. Свидетелство за своеобразния начин на възприятие на битието и търсенията и стремежите на тогавашните хора се откриват в творчеството и въобще в цялата дейност на древногръцки философи като Сократ, Платон и Аристотел, които са основоположници на Западната философия и наука. Изключително интересна и поне за мен адекватна е геометричната обосновка за произхода на всемира, която Платон представя чрез петте Платонови тела. На практика, правилните многостенни са били известни доста преди класическите […]