В добротата да израстнем е велико дело! Един до дъното, а друг до върха – довело! Наскоро, след груповата практика по йога за сърцето, ни се падна кратка история за добротата от един Дао майстор. Така просто бе описал що е доброта, че ме вдъхнови да поразсъждавам и да споделя. Ще цитирам само началото, защото всъщност то е достатъчно… „Най – съкровената доброта идва не просто от мисълта за другите, а от съпреживяването на техните чувства.“ Ден Мин – Дао В много учения се говори за това, че е важно да бъдем добри, милосърдни и състрадателни. Говори се, че човещината се проявява чрез любовта и добротата. И аз също чувствам, че е така. Но как всеки от нас разбира това? Дали различните учения и религии не са сътворили множество от идеи и теории за това какво е доброта? А може би всички те (ученията) са имали предвид едно и също, а красивото разнообразие от човешки характери, вярвания, гледни точки и мнения са го облякли в най – близката, позната за всеки един от нас одежда. Човек в повечето случаи харесва това, което е близко до неговото разбиране и може да съпреживее онова, с което има опит. Всичко останало: или отрича; […]

Темата за възпитанието от известно време е непрекъснато по петите ми. Ходя си, а тя неотлъчно ме следва. Защо ли? Сигурно е важна… Затова реших да споделя малко размисли за тези от нас, които разбират, че да знаеш не е като да можеш, тоест, че с  интелект, но без възпитание сме като слон  в стъкларски магазин. Но преди да разгледаме възпитанието в неговото спектрално проявление, може първо да си зададем въпроси: Какво е възпитание? Нужно ли ни е и ако да – защо? Къде го усвояваме? Как го получаваме или съответно отдаваме? В конкретното споделяне по – скоро изразявам настоящото си разбиране, относно  смисъла, функциите и елементите в процеса на възпитание, както и отправната точка. С други думи, по личното ми схващане, възпитанието или по – точно превъзпитанието ( предвид неблагоприятната ситуация, в която се намира съвременния човек) е необходимо да започен от самите нас. Няма как да възпитаваме никого другиго, ако първо не свършим това със себе си. Логичното обяснение е, че не може адекватно да предадем нещо, ако не разбираме  начина, по който се осъществява, тоест не познаваме  източника на пораждане, стъпките в последователност (включва да отчетем и възможността за едновременност/паралелност), външните условия и ритъма. С други думи, […]

Като концепция естеството на интегралното съществуване, в неговото практическо проявление, е присъствало в живота на древните, макар и да не са го разбирали на вербално ниво. С други думи, обществената организация на античните култури ( Древен Египет, Древна Гърция и др.) се реализира по законите на интегралността, независимо че малка част от хората (философи, учени…) са опитвали да тълкуват тези закони. Социалната структура на древните общества  и като цяло начина на преживяване на света е отнесен предимно към поддържане на константна настройка с вселенското движение. Това означава, че за тогавашните хора от първостепенно значение е да са във връзка с глобалните процеси, въпреки че малцина са опитвали да рационализират, да обяснят смисъла на подобно съществуване.Тоест, в античността човешката дейност е ориентирана  към следване  принципите на изначалното битие, в което всичко съществува в единен континуум. Свидетелство за своеобразния начин на възприятие на битието и търсенията и стремежите на тогавашните хора се откриват в творчеството и въобще в цялата дейност на древногръцки философи като Сократ, Платон и Аристотел, които са основоположници на Западната философия и наука. Изключително интересна и поне за мен адекватна е геометричната обосновка за произхода на всемира, която Платон представя чрез петте Платонови тела. На практика, правилните многостенни са били известни доста преди класическите […]

Въз основа на личния си опит в процеса на израстване, към настоящия момент разглеждам поведението на жените, като резултат от  възприятието, отношението и разбирането на четири основни фактора. ❶ Отношението на жената към себе си. То се определя от нивото на автентичност, или до колко жената изразява собствента си същина. В този аспект разграничавам 4 етапа или 4 фази на съединяване на съзнание, енергия и тяло. ~ Свързаност ~ ~ Цялостност ~ ~ Единство ~ ~ Ритъм ~ ❷ Отношението на жената към пространството, което е избрала за своя реализация, тоест към средата която я обкръжава. ❸ Отношението към мъжа, но разглеждан не само като конкретен „екземпляр“, а като енергийна структура, различна от тази на жената. ❹ Отношението на жената към изграждането на семейство, което включва сътворяването на деца. Жената в днешния свят предимно се явява отражение на пространството, в което пребивава, на мъжа, с който е свързана, или и на двете едновременно. Поведението на мъжа съответно представлява реакция на това отражение. Това е факт и не отричането му, а приемането и разбирането му може да ни помогнат да превъзмогнем рефлекторния модел на съществуване, който за момента е доминантен. Ето защо, жената е нужно да разбира, че това което не одобрява, което я дразни в мъжа в повечето случаи произлиза от собствената […]