Интимните, както и всеки друг взаимоотношения между двама души, е важно да се разглеждат въз основа на функцията, която изпълняват в живота на човек. В тази връзка, като за начало, е подходящо да изясним за себе си какво място в собственото ни съществуване би заемал интимния ни партньор, тоест с коя сфера от жизнедейността си най – вече го свързваме или с други думи – за какво искаме да е подходящ. Подобен въпрос може да ни се стори парадоксален, но именно неговото отсъствие често води до разминаване в представите и очакванията в междуличностните отношения, което е една от причините за неразбирателство във връзката. Съответно, преди да влезем в интимни отношения с някого, може да се запитаме – какво мога да дам, какво искам да получа и какво може да се случи или не. Разбира се, подобен подход при разглеждане на взаимоотношенията е в определен смисъл консуматорски, но предвид факта, че живеем в общество, което се основава на покупко – продажен принцип, всъщност е реалистичен и честен. Защо? Когато във взаимоотношенията е налице яснота относно възможностите,  потребностите и очакванията на партньорите, комуникацията се улеснява. Липсата на прозрачност, противоречивите сигнали, неизразените чувства и потиснатите емоции са една от основните причини за възникването […]

Новата ера, в която навлизаме съвсем естествено създава условия за преминаване на по  -високо ниво на съзнание, което неминуемо се свързва с разпадане на илюзиите, самозаблудите, нереалистичните очаквания и излизане (поне за някои) от „маята“, в която си пребиваваме отдавна. В личен план настоящия период е изключително интензивен на прозрения, които честно казано носят повече тъга, отколкото радост, но по „дзенски“ ги възприемам като необходими за нашето израстване. В тази връзка търсещите и пробудени вече сред нас имат своите настоящи въпроси и са готови да питат, защото чувстват или разбират, че ако сме решили да се учим е важно да си задаваме въпроси, като гореизложения , който в себе си съдържа подвъпроси и затова ще бъде разгледан на части. Важно е да уточня, че в случая споделям собственото си разбиране по темата, като ще включа и малко теоретична информация от различни области, която просто изникваше в съзнанието ми, докато писах текста. Като цяло разглеждам темата най – вече от енергийна гледна точка, макар да започвам с биологичния и психологически аспект по въпроса. Също така, независимо от написаното тук или някъде другаде е съществено да отбележа, че личният опит е най – важен, тоест няма никакво значение кой какво е казал […]

Свободата е състояние на духа, което е независимо от външните условия и се явява предпоставка за преминаване отвъд причинно – следствената предопределеност, която обуславя случващото се в живота ни. Свободата предполага възможност за преодоляване на ограниченията, които бидейки предимно вътрешни, пораждат външните. С други думи препятствията, които се явяват по пътя ни са свързани с рамката, в която се намира нашето съзнание и всеки път, когато то се разшири ние успяваме да се справим с поредната трудност. Тази рамка представлява съвкупността от заложени пренатално и имплицирани в първите години от постнаталния период, несъзнавани програми, формирани нагласи, модели и убеждения. Тяхното обслужване, а съответно преповтаряне се явява това, което наричаме карма или съдба. Ако ние сме настроение, което зависи от формираното отношение през първите 2 годни от живота ни и се задава още в периода на вътреутробното развитие, че светът е несигурно място, в което опасности дебнат от всякъде и поддържаме тази настройка 20 години, естествено е да възприемаме живота като борба. Ако вярваме, че щастието е илюзия, разбира се, че през повечето време несъзнателно ще си търсим поводи да бъдем нещастни и ще считаме, че това е нормално състояние. Ако ежедневно си повтаряме, че пари няма, няма и да имаме, […]

Въпросът за егото вероятно бива поставян от всеки, който възнамерява  да опознае себе си в дълбочина.  Възможно е да забелязваме, че има хора с така да се каже „по – голямо“ его и други с „по – крехко“. Според някои освобождаването от егото е пътят към праведен и може би духовен живот, макар че двете не са съизмерими. Не са, тъй като, за повечето хора, така наречения праведен живот се основава на конкретни, в повечето случаи религиозни норми, които са или наложени или доброволно приети от индивида, идват отвън, а не са породени отвътре и в голям процент от случаите са недостатъчно разбрани. Съответно всичко, в което се уповаваме, вярваме, мислим, говорим, но с което нямаме опит се явява неистинно по отношение на нас самите, дори и на интелектуално ниво да го разбираме. По – конкретно, това означава например да правим сравнение между карането на кола и самолет, без да сме управлявали едното. Подобна съпоставка може да прави само онзи, който има преживявания и с двете и  няма нищо нередно, ако реши да назове състоянието, до което са го довели. Същото важи и за хора, които по личния си път преминават през множество състояния и преодоляват различни ограничения и спокойно […]