Въпросът за егото вероятно бива поставян от всеки, който възнамерява  да опознае себе си в дълбочина.  Възможно е да забелязваме, че има хора с така да се каже „по – голямо“ его и други с „по – крехко“. Според някои освобождаването от егото е пътят към праведен и може би духовен живот, макар че двете не са съизмерими. Не са, тъй като, за повечето хора, така наречения праведен живот се основава на конкретни, в повечето случаи религиозни норми, които са или наложени или доброволно приети от индивида, идват отвън, а не са породени отвътре и в голям процент от случаите са недостатъчно разбрани. Съответно всичко, в което се уповаваме, вярваме, мислим, говорим, но с което нямаме опит се явява неистинно по отношение на нас самите, дори и на интелектуално ниво да го разбираме. По – конкретно, това означава например да правим сравнение между карането на кола и самолет, без да сме управлявали едното. Подобна съпоставка може да прави само онзи, който има преживявания и с двете и  няма нищо нередно, ако реши да назове състоянието, до което са го довели. Същото важи и за хора, които по личния си път преминават през множество състояния и преодоляват различни ограничения и спокойно […]

Ах, слънцето ли ви изпрати, сърцето ми да разтопите? Или, дарявайки ми вашето присъствие, луната над мен смили се? Погледна ли ви, небето ми запява. Гласът ви чуя ли, земята проговаря. Започва една приказка за всички малки и пораснали деца. За възрастните, които умеят да играят. За родителите, които в името на благото на децата си, не спират да дерзаят. За учителите и терапевтите, които търсят нови и интересни подходи. Приказка за всички, които обичат, творят и растат заедно с децата. Имало едно време една малка фея… Нейната мечта била да сътвори свят на чудеса. Малката фея знаела, че единственият начин да създаде вълшебен свят е като се научи да прави чудеса. Това обаче не било никак лесна работа. Първо, защото хората отдавна не вярвали във вълшебства и второ, защото трябвало всеки ден неуморно да изследва света, за да разбере как се случват чудесата. Малката фея обичала често да си подхвърка из гората. Там докосвала дърветата, листата и се радвала на цветята. Когато пък не и вървяло с чудесата, отивала в планината. Посядала на някой камък, благодаряла на земята и помолвала небето за подкрепа. Друг път, когато не достигала сама до дълбочината на нещата, отивала на някое езеро и съзерцавала […]

В добротата да израстнем е велико дело! Един до дъното, а друг до върха – довело! Наскоро, след груповата практика по йога за сърцето, ни се падна кратка история за добротата от един Дао майстор. Така просто бе описал що е доброта, че ме вдъхнови да поразсъждавам и да споделя. Ще цитирам само началото, защото всъщност то е достатъчно… „Най – съкровената доброта идва не просто от мисълта за другите, а от съпреживяването на техните чувства.“ Ден Мин – Дао В много учения се говори за това, че е важно да бъдем добри, милосърдни и състрадателни. Говори се, че човещината се проявява чрез любовта и добротата. И аз също чувствам, че е така. Но как всеки от нас разбира това? Дали различните учения и религии не са сътворили множество от идеи и теории за това какво е доброта? А може би всички те (ученията) са имали предвид едно и също, а красивото разнообразие от човешки характери, вярвания, гледни точки и мнения са го облякли в най – близката, позната за всеки един от нас одежда. Човек в повечето случаи харесва това, което е близко до неговото разбиране и може да съпреживее онова, с което има опит. Всичко останало: или отрича; […]

Темата за възпитанието от известно време е непрекъснато по петите ми. Ходя си, а тя неотлъчно ме следва. Защо ли? Сигурно е важна… Затова реших да споделя малко размисли за тези от нас, които разбират, че да знаеш не е като да можеш, тоест, че с  интелект, но без възпитание сме като слон  в стъкларски магазин. Но преди да разгледаме възпитанието в неговото спектрално проявление, може първо да си зададем въпроси: Какво е възпитание? Нужно ли ни е и ако да – защо? Къде го усвояваме? Как го получаваме или съответно отдаваме? В конкретното споделяне по – скоро изразявам настоящото си разбиране, относно  смисъла, функциите и елементите в процеса на възпитание, както и отправната точка. С други думи, по личното ми схващане, възпитанието или по – точно превъзпитанието ( предвид неблагоприятната ситуация, в която се намира съвременния човек) е необходимо да започен от самите нас. Няма как да възпитаваме никого другиго, ако първо не свършим това със себе си. Логичното обяснение е, че не може адекватно да предадем нещо, ако не разбираме  начина, по който се осъществява, тоест не познаваме  източника на пораждане, стъпките в последователност (включва да отчетем и възможността за едновременност/паралелност), външните условия и ритъма. С други думи, […]