Автентичност

За да станеш такъв, какъвто,

 си –  се разголи.

Ненужната персона остави,

от суетата се отърси и помни –

и всичко да изгубиш,

имаш себе си.

Автентичността е лукс, който не всеки може да си позволи, защото в материалната действителност, в която пребиваваме истинският човек е изключение а фалша норма. Този, който дръзне да бъде такъв, какъвто е плаши, защото се явява огледало за цялото съдържание на отразяващия се в него субект – както на истината, така и на лъжата и който се огледа в него може да види и своите същности и демоните си.

Да умее да съдържа случващото се дълбоко в себе си, да го осъзнава и трансформира може само онзи, който се приема. Ето защо това е и първата характеристика на автентичния човек.

  1. Пълно ПРИЕМАНЕ, както на качествата, така и на несъвършенствата. Автентичната личност в определен смисъл е цялостна именно, защото може да приеме собствените си нелицеприятни черти и със спокойствие и обич да ги култивира и облагороди. Чрез умението да приема себе си в пълнота, автентичната личност формира и такова отношение към всичко, което я заобикаля и следователно започва да изцелява дори само с присъствието си. Лечител може да стане всеки, който се научи да приема себе си и другите безусловно, но в днешно време такива хора са много малко.

2. Автентичният човек е СПОНТАНЕН в действията си и може да изненада дори себе си. Той не се ръководи от стериотипни модели на поведение, макар че съзнателно може да реши да използва някой от тях в определена ситуация, а откликва на случващото се истинно. Това обаче не означава инстинктивно, което повечето хора бъркат със спонтанно. Истинно означава, че се старае да гледа на хората и ситуациите като такива, каквито са, а не каквито биха му се искали да бъдат. Спонтанен е, тъй като умее да присъства в случващото се, а не просто да му реагира, както се случва с хора, ръководени предимно от инстинктите си. Спонтанно е докато се разхождаме да спрем, за да се заслушаме в песента на птичките или да се възхитим на цветовете на разцъфващо дърво. Инстинктивно е, когато някой ни повиши тон или ни обиди да му отвърнем със същото.

3. Този, който е себе си УВАЖАВА всяко живо създание, независимо дали получава някаква облага от него или не. За автентичния човек е радост да се преклони, както на охлювчето, на човек, така и на слънцето. Това дълбоко уважение идва от осъзнаването на ценността просто да бъде  човек.

4. Автентичната личност има нужда от дълбоки и искрени отношения. Повърхностното общуване му е по – скоро безинтересно и незадоволително. Предпочита малко, но качествени връзки, отколкото много, в които липсва душа и близост.

5. Автентичният човек не може да бъде подкупен или манипулиран с материални или друг вид блага. Той ОБИЧА БЕЗ УСЛОВИЯ и поема отговорност за любовта си. Това означава, че не очаква нищо в замяна, когато отдава любов.

6. Когато сме истинни умеем да се РАДВАМЕ на малките неща.

7. Автентичната личност ежедневно ОСТАВА В ГОЛОТАТА НА СЪЩНОСТТА СИ. Макар да осъзнава, че като част от социума поема ангажимент да изпълнява своите роли (семейна, професионална…), намира време да се отърси от всичко, за да послуша повелите на духа, които идват с песента на душата.

8. Автентичният човек е ИСКРЕН и точно поради тази причини близки са му онези, които могат да бъдат откровени и открити. Той има нужда и се стреми да създава отношения, изградени на доверие. И макар в повечето случаи да вижда „игрите“, които поддържат другите хора, седи на страна от тях.

9. Автентичният човек УМЕЕ ДА БЪДЕ САМ. Осъзнава, че изборът му да бъде себе си е свързан със силата да отстоява този избор. Това означава, че ако например задачата му е да развива това СЕБЕ , понякога може да е нужно да се раздели с онова, което го отклонява.

10. Автентичният човек или притежава усет за ГРАНИЦИ или работи, за да го развие и проявява респект, както към собствените си, така и към тези на другите.

11. Автентичният човек има нужда от СЪПРИКОСНОВЕНИЕ С ПРИРОДАТА и може да се чувства в единение с нея.

12. Автентичният човек е ИНТЕЛИГЕНТЕН ПО ЕДИН УНИКАЛЕН, ТВОРЧЕСКИ НАЧИН. Той има своеобразен стил на мислене, изразяване и действие и рядко ползва клишета, а дори и да го направи не крие, че мисълта/идеята е чужда.

13. Автентичността се стреми да поддържа ЧИСТОТА и ХАРМОНИЯ.

14.  Автентичността, както и любовта е ИЗБОРЪТ НА СМЕЛИТЕ.

Това, което пречи да бъдем автентични са страховете, като най – големият от тях, който съдържа и всички останали е страхът да бъдем себе си. Защо ли? Защото да бъдем такива, каквито сме, в повечето случаи, означава да не бъдем това, което другите очакват от нас.