Отвъд времето. Как миналото да спре да ни влияе?

Настоящото битие на всеки един човек предимно е следствие от миналите му действия и е с цикличен характер. Това означава, че времето се явява доминиращ фактор и човек със собствените си действия формира патерни, които се повтарят до момента, в който направи избора в настоящето да излезе от повтарящата се ситуация, което не винаги е лесно. Макар да приемаме цикличната обусловеност, която в някои източни традиции се нарича Самсара (кръговрат) има индивиди, които съществуват отвъд причинно –следствената обусловеност, тоест не се влияят от миналото, съответно в известна степен и от времето и са независими от своята карма (действия). Дали  е възможно да преминем отвъд „колелото на живота“ и как поне до известна степен да преодолеем влиянието на времето?

Съществува едно всеобщо схващане, че реалността се състои от различни нива на битието или казано по друг начин различни нива на съзнание. Всяко по – висше ниво включва в себе си предишните и в същото време от гледна точка на своята значимост не ги принизява, тоест всяко равнище има своето определено и важно значение и без него цялостността се нарушава.  В различните традиции и по – модерни направления има много  изведени структури. В случая ще представя една от възможно най – ранните, която според някои изследователи (Хюстън Смит , Ананда Кумарасвами и др.) се явява основа и в най – древните шамански култури и затова е наречена „Великата верига на битието“ или „Великото гнездо на битието“. То представлява възникващи един от друг концентрични кръгове като най – централният включва материята, която се изучава от физиката, следва животът, който се явява обект на изследване на биологията,  психиката (разум) – психологията, неуловимата душа – теологията и най – висшият кръг на духа, с който се свързва мистицизмът. Ако умеем да правим взаимовръзки може да забележим, че има не малко пресечни точки с индийската структура на чакрите като коренната и сакралната (Муладхара и Свадхиштана) се свързват с материята, със сигурността, със Земята и материалния свят, със сексуалността и репродуктивната система (биологичната потребност на жените да раждат, за да продължат човешкия род), удоволствените процеси. Манипура вече се свързва с нашия интенционален разум, потребността да действаме волево. Душата може да се разглежда като отражение на нивото, в който съзнанието е в четвърта чакара (Анахата) , а „Азът“ се идентифицира с общностния разум, води се от любовта към всичко и всички и личността се реализира чрез безусловна любов. На нивото на 5 енергиен център  човекът е душа, която  има силата да се изразява свободно и да вдъхновява заобикалящата я среда. Преминаването в 6 и 7 чакра превръща индивида във визионер и източник на светлина, до момента, в който Духът се прояви изцяло и човекът се освободи от отъждествяването си с всички предходни нива и други под структури. Като цяло това е пътят за преодоляване на кармата и освобождаване от влиянието на миналото, но разбира се възниква въпросът как на практика се случва трансформацията?

За да намерим отговора първо е важно да се запознаем с всички структури на „Аза“, които го обуславят. Ще използвам синтезирана схема, която Кен Уилбър  извежда в своята книга „Интегрална психология“ . Той разкрива в 4 класа вътрешните и външните аспекти на индивида и на общността, като започва от най – простите. Първите два класа са свързани индивидуалния „Аз“ – вътрешен и външен (поведение).

1. Аз (преднамерено) или вътрешно е субективният аспект на съзнанието, който включва следната верига, представяща как се разгръща индивидуалното съзнание от телесните усещания през идеите до душата и духа. В тази графа се проследява вътрешния поток на съзнанието и етапите, през които индивидуалният „Аз“ преминава и с всеки един от които може да се идентифицира, в зависимост до какво ниво на развитие е достигнало самото съзнание.

Усет, който води до дразнимост → усещане → възприятие → импулс → емоция → символ → понятие → правило → визия → визия – логика (образното може да се обясни)

От веригата става ясно, че субективният „Аз“ би могъл да се идентифицира с всяко ниво. Ако отъждествяването е на етапа на усещания, за човека най – важното ще бъде да си доставя колкото може повече усещания, които обаче не се превръщат в познание, тъй като за да се случи то е нужно осъзнаване, което се осъществява чрез възприятието. Усещането е биологична реакция на стимул, докато възприятието е познавателен процес.

Човек може да се идентифицира и с емоциите си и в такъв случай действията му ще са предимно ориентирани към търсене на афект, независимо от какъв характер. Пример за такъв тип индивиди са хора, които имат вътрешната потребност да спорят и да се конфронтират без да целят рационално следствие – да изяснят даден въпрос и/или да научат нещо.

На нивото на символа, може да се каже, че Азът се идентифицира с душата, човекът става проницателен, може да вниква в същността на нещата, да вижда едновременно от различни гледни точки, да прави взаимовръзки.

И при сливане с духа се превръща в същински мъдрец и мистичното става толкова реално, както и материалното усещане. На този етап човекът разбира и може да обясни взаимовръзката между противоположностите на прост език, така че да бъде разбран и от дете. Дуализмът се преодолява чрез срещата и сливането между двата полюса, започнало още на нивото на идентификация с душата, която извисява духа чрез своите опитности. Когато човек осъществи връзка с духа си потребността да доказва, да заема позиция и да обяснява действията си отсъства и ако го прави е единствено, за да внесе яснота във взаимоотношенията със заобикалящото го пространство. Преди да стигне дотам обаче е важно да разбере какъв е пътят и колко още фактори обуславят човека по него.

2. Вторият клас, свързан с „Аза“ е на външно  – индивидуалното или поведенческото. Този аспект разглежда анатомичната и биологичната сфери, свързани с нашите действия или разглежда мозъчните механизми, по които те се осъществяват. В случая го включвам, за да бъде цялостна картината и за да стане ясно, че както и при всички останали аспекти и нива, макар молекулите да са по – сложни от атомите, не са по – важни.

Атоми → молекули → прокариоти → еукариоти → невронни организми →гръбначен стълб → мозъчен ствол → лимбична система → неокортекс → сложен неокортекс

И за да стане ясна взаимовръзката може да се каже, че атомите образуват молекули – материя, която оживява чрез дразнимостта, която демонстрират прокариотите и еукариотите. Всички организми с нервна система имат усещания и възприятия, а чрез гръбначният стълб и продълговатият мозък се добавя способността за импулси и инстинктивно поведение (ето защо змията, свързана с енергията Кундалини е толкова важна в индийската традиция). Наличието на лимбична система от своя страна се е предпоставка за формиране на емоции и някои силни чувства, а неокортексът добавя способността да се формират образи и понятия.

До тук проследихме индивидуалните аспекти на „Аза“ от гледна точка на разгръщането на субективната интенция (намерение) и нейното биологично осъществяване (поведение). Този обзор ни дава възможност да разберем за себе си с кое ниво се идентифицираме. Може да се запитате, искрено, кое за мен е най –  важно в момента?  Тялото, идеите, социалните роли, които изпълнявате или конкретно някоя от тях, чувствата и преживяванията ви и т.н.. По този начин изяснявате за себе си къде сте, с кое ниво се идентифицира съзнанието ви.

Отъждествяването на „Аза“ с един или друг аспект и/или ниво е нормално и по своята същност неизбежно. То обаче ни обуславя, защото когато се идентифицираме губим възможността да се разграничим, да погледнем от дистанция. Тоест, например човек става изцяло подвластен на своите чувства или мисли, идеи и/или убеждения. Следователно тези чувства, идеи, убеждения и т.н. започват да го определят (индивидът се слива със своите чувства и т.н.) и ако те рухнат, рухва и той. А всички те са просто аспекти, но не и изначалната същина и тъй като по природа са временни ( емоциите преминават, чувствата се променят, идеите и убежденията също претърпяват изменения с възрастта, под влияние на културата и социума…) обуславят цикличен характер на съществуването. Това означава, че рано или късно миналото се превръща в настояще, а следователно и в бъдеще. Така е защото всички ние освен отделни индивиди сме част от нещо по – голямо, от някаква общност. Дори и да не чувстваме принадлежност и да не се осъзнаваме като частица от цялото, чрез колективното съзнание и несъзнавано се свързваме както с културата, от която произхождаме, свързана с географското положение, религия, език и т.н., така и с информацията, която се свързва с еволюцията на човешкия светоглед, който се променя в хода на историята:

3. Първоначално е недиференциран. При този тип светоглед все още липсва полово разделение, човешките същества са андрогини (по – късно такива същества се появяват в древногръцките  митовете). Релационната размяна се осъществява чрез храна;

Следващия вид светоглед е → Егоцентричен, който включва базисна полова идентичност, характеризира се с нарцистични наклонности и емоционална размяна (секс, безопасност, принадлежност, власт). По лични наблюдения считам, че по – значителен процент от човечеството в настоящия момент е на това ниво. А вие как мислите?

→ Етноцентричен – на този етап се осъществява ментална размяна (грижовност, членство, дискусия, саморефлексия);

→ Светоцентричен – човекът реализира душевен обмен, интегрира и разбира множество аспекти;

→ Теоцентричният светоглед е свързан с духовна размяна, единение с божественото, недуалистична природа, разбиране на каузалността, мистицизъм. В йога това ниво на световъзприятие е трансцедентно и реализира единение с космичното съзнание. Счита се за начина, чрез който се освобождаваме от багажа на миналото. Чрез достигането на това ниво индивидът придобива умението да се диференцира от ролите, които изпълнява в ежедневието. Все едно след като сме били на работа събличаме дрехите и оставаме в голотата на изначалната същност, която не е нито жена, нито мъж, не е съпруга/съпруг, майка/баща, дъщеря/син и т.н.. Така осъзнаваме цялостната социална структура, която е последният клас свързан с „Аза“, като съзнанието ни започва да бъде направлявано от връзката с космоса, а не от по – ниските социални структури като държава, общност, семейство и т.н.. Ако светогледът е вътрешният колективен аспект на „Азовата“ обусловеност, то глобалната социална структура е външната обективна страна, която включва следните социални системи:

4. Галактики → планети → Гея система → общества с разделение на труда → групи/семейства → племена → племенни села → ранни държави (империи) → националност (държава), която се свързва с появата на индустрия → планетарна социална структура, която е информационна;

Всичко до тук е представено с цел да осъзнаем, че като човешки същества унаследяваме информация, свързана с предците ни, събитията в историята, културната еволюция , макар и на осъзнато ниво само малък процент от хората да имат достъп до нея, тъй като Вселената е мъдра и регулира възможността за спомняне, тоест достигането на информация до човека от различните нива, през които е преминала планетата Земя и човешкия род.

След като разгледахме всички аспекти и нива, свързани с „Аза“, а съответно нашето съзнание, става ясно, че начинът да се освободим от влиянието на миналото е като спрем да се идентифицираме с него. Ето защо майстор Е. Толе и други велики учителя говорят толкова за присъствие в настоящия момент, което означава да се учим първоначално да пускаме това, което е било, както в близкото, така и в далечното минало. Съществуват различни методи и практики за освобождаване от обусловености (медитация, терапия и т.н.), но Садгуру споделя една прекрасна практика, която препоръчвам на всички, които биха искали да продължат напред и да излязат от цикъла на съществуването. Считам, че е особено полезна за хора, които чувстват и/или осъзнават, че са стигнали до предел в някоя аспект от жизнедейността си ( професионална сфера, взаимоотношения…). Практиката е следната: всяка вечер преди да заспите запишете в дневника си или на лист всички неща, с които се идентифицирате – тялото, пола, името, професията, ролята на съпруга (съпруг), майка дъщеря, различни самоопределения (слаба, силна…), чувства, идеи, вярвания и т.н, всичко, с което чувствате и мислите че сте се слели. След това се опитайте да се дистанцирате от тях, помислите си, че всички те не сте вие, после ги оставете настрани и докато заспивате се опитайте да се фокусирате върху дишането си.

А ако някой има потребност да поработи върху своя силна идентификация, привързаност или друг житейски казус, може да се свърже с мен. Работя чрез техники от Арт терапия, позитивно преосмисляне и др..

Част от информацията е взаимствана от:

– Кен Уилбър , „Интегрална психология“;

– Е.Ф. Шумахер , „A Guide for Perplexed“;

– Садгуру –  (4) PHENOMENAL RESULTS ! Practice This One Thing Before Going To Sleep To ACCESS CHITTA | Sadhguru – YouTube