В добротата да израстнем е велико дело!
Един до дъното, а друг до върха – довело!
Наскоро, след груповата практика по йога за сърцето, ни се падна кратка история за добротата от един Дао майстор. Така просто бе описал що е доброта, че ме вдъхнови да поразсъждавам и да споделя. Ще цитирам само началото, защото всъщност то е достатъчно…
„Най – съкровената доброта идва не просто от мисълта за другите, а от съпреживяването на техните чувства.“
Ден Мин – Дао
В много учения се говори за това, че е важно да бъдем добри, милосърдни и състрадателни. Говори се, че човещината се проявява чрез любовта и добротата. И аз също чувствам, че е така. Но как всеки от нас разбира това? Дали различните учения и религии не са сътворили множество от идеи и теории за това какво е доброта?
А може би всички те (ученията) са имали предвид едно и също, а красивото разнообразие от човешки характери, вярвания, гледни точки и мнения са го облякли в най – близката, позната за всеки един от нас одежда. Човек в повечето случаи харесва това, което е близко до неговото разбиране и може да съпреживее онова, с което има опит.
Всичко останало:
- или отрича;
- или се прави, че приема (на поведенческо ниво), но всъщност не харесва, съответно неосъзнато отрича;
- или критикува, което произхожда от дискомфорта, следствие на неразбирането на съответното явление;
- или външно показва подкрепа към непознатото, но тъй като не може да го съпреживее и следователно да го разбере, тази фалшива подкрепа поражда вътрешен конфликт, който може да се изяви като неосъзнат протест.
За да израстнем в добротата може да приемем, че онова което не разбираме не е задължително добро или лошо, а че ние просто не го разбираме. Така се отваряме за възможността, може би, един ден да го опознаем, защото добротата е в разбирането, а то идва чрез опознаване. Добротата е в способността да почувстваме какво се случва с другия и, за да го направим, първо е нужно истински да чувстваме и разбираме какво се случва със самите нас. С други думи, докато не сме израстнали в приемането си, което означава да осъзнаем, че има явления, които не сме склонни или ни е трудно да приемем, няма как да станем подкрепящи, нито добри. Това е така, защото добротата, разбирането започват от нас към нас. В този смисъл, изборът да не направим добро другимо, ако това ще е по – здравословно за нас, е проява на подкрепа и доброта. Също така да направим добро може да означава да не правим нищо, тъй като човек истински израства, когато сам преодолява препятсвия. Да подкрепим, понякога може да означава да се противопоставим на човека срещу нас, за да заявим себе си или да установим граници. Да откажем да поделим отговорността, поета чрез решенията на друго човешко същество, може да означава да го подкрепим да поеме отговорност за собствения си живот. Да разберем, понякога може да означава да се дистанцираме от някога, чието поведение ни наранява, но да продължим да приемаме човека такъв, какъвто е. Всичко това е проява на доброта, тъй като произлиза от дълбокото преживяване и разбиране на собствената същина. А за да съпреживеем, случващото се с нашия брат или сестра е нужно да приемаме и обичаме себе си и със светлата и с тъмната си страна – в цялостта.
А за тези, които желаят да почувстват радост, доброта и да заредят неделята си със светлина, на 23/02 ви каня на Звукотерапия.