В тъмата на нощта очите затвори…
сиянието ù нека да те озари.
Дъхът омаен остави се да те заплени,
във вселенското звучене съзнанието си потопи!
Изящество от битието безспирно тя твори…
Всемирното рождение в себе си таи!
В прегръдките ù отпусни се, покоя поне за малко приеми…
Дете, любовница или богиня,
живее тя пространството несъвършено,
в сакрално да го претвори!
Живеем във време, в което сами ограничиваме възможностите си за нормално съществуване. Позволили сме си да се държим като взаимно заменяеми. Днес жените са повече мъже и обратното. И въпреки всички извинения, които можем да си намерим за случващото се, няма да отменим неадекватността му. Дали ще хулим мъжката част от света за нереализираните женски мечти или ще се изживяваме като свети мъченици, няма значение. Във всяко взаимодействие има поне две страни, които участват или активно или пасивно. Самият избор на позиция, може да се приеме за стъпка. Направим ли една, означава да продължим и поемем отговорност за действията си. Фактът, че жената се е съгласила да изразява мъжки принцип на съществуване не отменя природата ù. Именно отстъпването от естествените закони е нарушило не само функционирането на женския организъм, но и на обществото като структура.
Същността на жената по своеобразната си специфичност съдържа цялото разнообразие, изпълващо всемира.
Тя е олицетворение на матричния порядък, по който се поражда всичко живо. Битието ù е, или би трябвало да бъде в абсолютно
съответствие със земните, космическите цикли на преобразуване.
Преминаването на жената през различни състояния, в зависимост от положението на мировите тела, предопределя многоликата ù природа. Всеки опит на мъжа да даде определение на поведението на една жена е празнотворен. Тя може да пребивава едновременно в няколко реалности, да въплъщава и владее стихии, да изразява и прикрива тайните на битието.
Нейното предназначение е да присъства пълноценно в себе си, съзидавайки…, пазейки…, претворявайки пространството!
Жената Е…просто, за да БЪДЕ…