Ежедневно се забавлявам изследвайки себе си, хората и въобще пространството. Към момента разграничавам две различни по специфика, но близки по безсъзнателност форми на социално съществуване. Едната е абослютното „пускане по течението“, или случва се нещо, но какво и защо не е ясно. В случая човек зависи изцяло от външните обстоятелства. Другата е алтернативата да се вкопчи в определена система, учение, религия, секта – все тая как го наричаме. И в двата случая човек пак си остава машина. Разликата е, че във втория – прави избор- съзнателен или не, къде да се машинизира и на какво или кого да служи. Проблемът в случая остава в това, че обикновено не си задаваме правилните въпроси ! Защо тук или там? Как това променя съществуването ни?
Всъщност всяка държава, партия, религия или организация работи чрез внушение и на принципа на зависимост. Дали участниците в дадена общност съзнават това е въпрос на вътрешна потребност. Но! За да се зароди интерес да разберем защо сме част от „нещо“ и каква е ролята, която изпълняваме в съответното „нещо“ е нужно да излезем извън него! Това не означава задължително да напуснем държавата или дори работата си, а да опитаме да се поставим отвъд обстоятелствата, които ни обуславят. Единствено човек, който приема и разбира защо и как е зависим, което вече е ниво на осъзнатост, може да се освободи. Но! Реално погледнато всеки е зависим от нещо. Разликата е дали сме подчинени на нещо външно или на такова, изхождащо от същността ни. Ако сме заивисими от външни обстоятелства, дори и да са най – прекрасните, нищо не е под наш контрол. Ако следваме естествено зададения ни по природа ритъм (същността), поне съумяваме да разграничаваме кое ни се привнася отвън и можем да го ползваме, за да моделираме личността си. Същността е това, с което се раждаме. Личността изграждаме в процеса на живеене.
Всяка зависимост, дори и уповаването на вярата ни превръща в зомбита, макар и от по – висш тип.
Не ви призовавам да не вярвате, а да разбирате това в което вярвате!
За да може човек да се нарече личност е нужно първо да разбере, че не е! Болшинството от хора са машини, които съществуват на нивото на реакции, породени от емоции. Някои индивиди дават вид, че умеят да владеят емоциите си. Личните ми наблюдения са, че в повечето случаи просто ги потискат или отклоняват внманието от проблема, самозалъгвайки се, че нещо контролират. Разликата е лесно обяснима, но е нужен практически опит, за да бъде разбрана. За да достигнем до реален контрол над емоциите е нужно да ги изследваме. Пример: когато изпитвам гняв, аз не се опитвам да потисна или отклоня чувството, а да го разбера. Всяка емоция има свой източник, психическо проявление, физическо възприятие и външна изява – реакцията. Ако обаче, в момента на пораждане на емоцията просто наблюдаваме какво се случва на различните нива, можем да осъзнаем причините за случващото се и като резултат да променим следствието, да преодолеем реакцията.
В днешно време хората са погълнати от външно случващото се и възможността за докосване до есенцията на съществото, до естеството на индивидуалната им природа звучи по – скоро като утопия. За жалост обаче, без да се свържем с изначалната си същина, сме обречени да пребиваваме извън себе си! Какво значение има от коя партия или организация сме част, ако НЕ сме част от самите нас? Какъв е смисълът да се ръководим от нечии правила, ако се отклоняваме от принципите, залегнали в личната ни природа?
Развитието на свободния индивид е първото условие за развитието на съвършено общество!
Именно индивидът е реалният показател и основа!
Докато външните фактори, независимо какви са (социални, културологични, географски, религиозни и т.н.) , продължават да са в по – голяма степен определящи вътрешното състояние на индивида, той не може да се нарече личност!
⇟⇟⇟