Душата ми избра!
Това са моите майка и баща!
Готова съм да ме приветстват в света!
От тях най – ценния подарък, живота, получавам и за него аз вечно ще им благодаря!
Всяко човешко същество придобива материално проявление чрез своите родители. За да се въплътим в грубата реалност са ни необходими транслатори, проводници и именно майката и бащата се явяват като такива. В действителност, моментът на зачеване, индивидуалните показатели на родителите и качеството на самия акт на сътворение, способстват за хармоничното или не разгръщане на изначалната структура на детето. Ние идваме с конкретни параметри, онаследени при преминаването през различните инкарнации, но условията при които душата придобива материален облик, предопределят възможността за проявяване и опознаване на личния код впоследтвие. От особено значение е да разбираме, че след отделянето на индивидуалната душа от свръхдушата ( конгломерат от човешки души), тя започва да търси най – подходящите приемници, които да станат нейни родители. Изборът зависи най – вече от екзистенциалните задачи или уроци, с които е необходимо да се сблъскаме в настоящата инкарнация. Ето защо, съществено важно е да приемем, че за всичко което ни се случва в живота сме отговорни самите ние, дори още преди да се родим. Всяка душа прави най – правилния избор въз основа на предходния опит. В зависимост на какво ниво на развитие е приключила земния си път в предшестващата инкарнация, в настоящата може да продължи с реализирането на същите задачи. Също така, има възможност да осъществи по – висша форма на земно пребиваване, чрез дешифроване на изначалния код. В този смисъл, ако човек наблюдава развоя на семейната структура, е възможно да постигне разбиране за част от процесите, които го дефинират.
Една прекрасна майчица си имам на света.
Tя вечната опора е, и в болката и в радостта.
В очите ù красиви аз се взирам,
за да потърся любовта.
Прегръдката ù нежна пелерина е,
когато искам да се стопля в студа.
С ухание неповторимо,
даряваща ми сладка майчина целувка,
с образ на съвършената богиня,
аз нося я в сърцето си накрай света
и обещавам пред всемира,
за никого и нищо не ще я заменя.
Семейството е система и като всяка друга се базира на принципа на взаимосвързаност и се ръководи от конкретни закони. Болшинството от съвременните хора, без да съзнават, живеят по определени родствени модели, които имат повтаряем характер. Съответните прототипи, от гледна точка на цикличния порядък, с който се характеризира всяка затворена структура, са напълно закономерни. Въпросът е, че в повечето случаи индивидът следва някаква типология на преминаване през живота, без да разбира защо. Например ако човек е наблюдателен, може да забележи, че прабаба му, баба му и майка му имат доста сходен житейски развой. Друг подобен пример е мъж, който избира да се ожени за твърде наподобяваща майка му жена или обратното. Като цяло, семейството е първата и основна система, която оказва най – съществено влияние не само в събитийната последователност на живота ни, но и въобще във формирането на отношение към самото битие. От тази гледна точка, човек който е посветен на усъвършенстване не може да разглежда семейството като виновкник или благодетел, защото то е транслиращият елемент за да бъдем в човешка форма. То е такова каквото е, поради редица предшестващи фактори, които ние не можем да променим. Единственото, което можем да правим е неспирно да работим над себе си. Ежедневните усилия, посветени на задачата да подобряваме собствената си природа могат да бъдат задвижващ механизъм, относително влияещ на родовата парадигма.
Татко,
благодаря ти аз сега,
че днес ме има на света.
Аз знам,
любов чрез музиката ми даряваш,
и съм съгласна да е все така.
Не ми е нужно нищо повече
от бащината обич, която ми отдаваш
и знай,
за мен е чест да бъда твоя дъщеря!
От съществено значение в днешния хаотичен и дехуманизиран свят е хората да разбират, че задачата на дъщерите не е да са конкуренция на майките. Синовете не идват като алтернатива на съпрузите и че не трябва да се правят деца, за да бъдат в помощ на родителите, когато остареят. Този синдром – изкривеното разбиране на синовния дълг – от векове се е загнездил в народопсихологията особено на българите. По смисъла си, той е обвързан с идеята за поробване, за заставяне и най – вече за не приемане на възможността децата да се отделят тотално от родителите, тоест да градят свой собствен живот. Без да навлизам в задълбочен анализ на съответния проблем, поставям отчетлив акцент върху важността му. Ние сами избираме да станем родители. Това означава, че поемаме отговорността да съпроводим израстването на детето, до момента в който то е готово да продължи само, без да очакваме нищо в замяна. Родителският дълг е да се погрижим за детето, когато е необходимо. Синовният дълг се изразява в уважение, преклонение и благодарност към родителите, че са ни дали живот. В случая е съществено да разберем, че за да бъдем истински дъщери и синове, ние винаги трябва да чувстваме родителите си като по – големи, като източници на живот, а не обратното. Когато един родител изисква от детето си да се погрижи за него, то автоматично заема ролята на равен (брат или сестра) или на по – голям. Тоест, детето става родител на своя родител, което е патова ситуация и може да обърка позиционирането на членовете в едно семейство за редица поколения.
На вас благодаря сега,
че и ний сме живи днес на таз земя.
С прегръдка ви дарявам,
ръце да ви целуна радостно се осмелявам.
Аз искрено ви се прекланям,
за грижите, за любовта, за всичко сторено от вас,
за да бъдем ние, ваши обични внуци и деца.
Семейството има своето съществено значение в живота на всеки един човек. Разбира се, в зависимост от половата принадлежност и изначалната ни природа, то влияе в различна степен. Истината е обаче, че ако отричаме взаимосвързаността, всъщност отказваме да приемем част от себе си. Никой не може да достигне до първичната си същина, да опознае естетсвото ù и да я усъвършенства, ако не признава и не почита корените ù.