Любовта наставничество не търпи…
Можем да бъдем учители по имидж, светци по призвание дори…
Във връзката с любимия обаче,
ни с поучения, ни с проповеди ще ни провърви!
Партньорските взаимоотношения между мъжа и жената предполагат равнопоставеност, тоест еднакви прави, съответно ⇝ не задължително еднакви по функция, но сходни по качество (същност) отговорности. С други думи, дейностите които извършват двата пола в една семейна система може да са различни по значение, но еднакво стойностни (да играят еднакво важна роля). Макар и в днешно време да се говори за равнопоставеност между мъжката и женска част от света, начинът на функциониране в патриархалното общество е превърнало идеята за равенство във игра на „Кой е по-по-най?“. Участниците, в така нареченото нереално реалити шоу, до толкова са погълнати от амбицията да станат по – добри от съперниците си, че почти, а някои съвсем са забравили какво са. С други думи, жените толкова се стремят да станат по – добри от мъжете, че са нито мъже, нито жени, а нещо между двете. Мъжете от своя страна, за да опазят някак мъжкото си достойнство предприели отбранителна позиция, която се изразява в наставления на тема „Каква трябва или не да бъде жената“.
Абсурд!
Мъже учат жени да бъдат жени!
И така преминаваме във втори кръг на съзтезанието, с назаванието – „Кой ще прецака другия?“.В него креативността е определяща способност, тъй като непрекъснато се налага на участниците да измислят или пладиатстват нови начини,за да прецакат ответната страна. Дали ще има трети кръг зависи колко партньорски връзки ще оцелеят след втория. Следва рекламна пауза, която изкусно завоалира нерегламентираните залагания, организирани не в подкрепа, а „ПРОТИВ“. Перифразирано, това значи че пасивните участници (зрителите) подпомагат падението на така или иначе вече прецаканите активни участници. Или: ръсят кинти за кой ще отпадне от нещо, което не се знае какво е (трети кръг), тъй като никой не е стигал до него.
Друга разновидност на вече разгърнатата ситуация или примерен развой на отношенията при „по – интелигентно“ потърсилите се гълъбчета.
Тя е красива, интересна, секси, вдъхновяваща, мистериозно загадъчна, направо ⇝ идеалната фантазия.
« Критика »
Фантазията винаги е идеална ⇝ тя не е реална!
Той е интелигентен, обаятелен, привлекателен, достолепен, с висок обществен статус, благонадежден и благосъстоятелен.
« В тази ситуация той може да е тя и тя може да е той! »
Сърцето подсказва, че може и да е любов, но не е сигурно. Съвсем в стила на разумността е да се опита, иначе как ще се разбере може ли да се получи или не.
Той (тя) забелязва радостните проблясъци в прекрасния поглед на потенциалната половинка. Тя (той) уж неволно разкрива някои недостъпни прелести от дълбоките слоеве на душата си. Той (тя) се ласкае от възхищението, което пробужда ненадминатият му интелект в съкровените въжделения на девойката. И така нататък…
С други думи своеобразен фарс или по – красив вариант на играта „Кой е по-по-най?“
Междуличностните отношения в интимната връзка не би трябвало да се градят на индивидуалното амплоа, защото по – този начин ние обуславяме, случващото се в тях. Това означва, че ако единият или двамата от партньорите не желаят, или не умеят при общуване с половинката да се разграничат от ролевия си обществен образ, неминуемо поставят граници във взаимоотношенията си. Тоест считам, че човек е важно да умее поведенчески ( и не само) да се пренастройва в зависимост от обкръжаващата го среда, също и от съответната ситуация. Ако не се учим да го правим, ние ще се държим като разузнавачи ( примерна сферата на дейност ⇝ криминално разузнаване) и с половинката си, а това през определен ъгъл може да се разглежда като форма на тормоз.
Конкретни примери за професионална деформация са:
∼ шеф на институция, който се държи властно у дома ∼
∼ учителка, която наставалява мъжа си ∼
∼ терапевт, който анализира съпругата си ∼
и т.н..
В партньорските взаимоотношения няма място за ръководител и подчинен, наставляващ и наставляван, за учител и ученик.
В тях или влизаме просто хора, или не влизаме въобще.