В свят на потребители умението да консумираш висококачествени продукти си е висше майсторство!
Какво друго му трябва на днешния човек? Посветен на обслужване на утилитарните си потребности смуче ли, смуче от където и каквото му е достъпно. За каква духовност може да става дума, ако не умеем да сме благодарни за отдаденото? И в случая, кой с какво се подхранва се определя от вибрационните характеристики, което не означава че не съществуват свръхчестотни консуматори. Разбира се, правилата са неизменна част от играта. Едни отдават повече, други получават по – малко и така все си циклим в безвъзврата!
Животът чрез смъртта се ражда. ⇘
Недей се ти страхува, а за смъртта милей! ⇘
Без нея днес всичко в илюзия живей, ⇙
⇙ потънало в съмнения, в заблуда
реалното отсъства, а не съществува. ⇘
В една привидно сигурна утопия, ⇘
човек се е оставил да живее. ⇙
⇙ Той истинското щастие желае,
ала не знае, че за щастието не се мечтае. ⇘
За любовта, за щастието, за живота ⇘
готов бъди в пламък ти да се превърнеш,⇙
⇙ скован в ледена обвивка да пребъдеш
и след смъртта рождението си да прегърнеш.
Песимистът – от тук по – зле, няма накъде… ⇼ …Оптимистът – а… има, има…
Житейското равновесие се поддържа в облигатна симбиоза между принципа на пораждане и отмиране. Ако едни градят, други разрушават. Някои се гневят, а други си прощават. Днес се мъчат, но утре се възцаряват. Ние самите сме сложна мозайка от множество взаимно напасващи се частици. Често предпочитаме просто да се лутаме из лабиринта на съществуването, вместо да опознаем структурата му. Подобно пребивавне е близко до състоянието на клинична смърт. В мола, наречен живот сме се превърнали в бездушни кукли, употребяващи се едни други. И както един грандмайстор е написал, резултатите от проучване показват, че съвременният човек избира половинката си в живота, както подбира и храната си. И ето ти висшето консуматорство! Но, да не забравяме, че дори и за полуфабрикатите важи правилото за кармичните последствия от действията.
Добре дошли в ресторант „Съдба“. Тук меню не предлагаме. Всеки получава, каквото заслужава! И стига вече с тези лекции, в живота се ври, не се обяснява! С теории ораторски и словоизлеяния новаторски човек от действието се отдалечава. И тогава гениалността започва да го отекчава! Практически, реч без следствие постъпка, се обезличава!
Ами сега?! Настъпва паника…Ако ние сме отговорни за всичко, това значи ли и че за всичко сме виновни? После ставаме жертви, което си е чисто потребление, чрез пасивно агресивно поведение. После пък въплъщаваме мъченици и ставаме отговорни за общочовешкото падение, което е изразено в женското проявление. И накрая почва да ни боли и за бъдещото поколение.
Може! Ако сме избрали да страдаме за умиротворение, това е стъпка, достойна за уважение!
Но!
Аз вярвам, че за радост сме родени…
и даже обяснение си имам – нали в екстаз сме сътворени!
Естествено все търсим нещо ново, по – различно
да бъде цветно или пък леко утопично…
Да! А всъщност от токов удар се нуждаем…
за миг да спрем…пък после може и да засияем!
Но! Как за подобно изживяване да се осмелим дори да си мечтаем?!
Та нали от малки все ни учат с електричеството↭магнетизма,
да не си играем!
Като големи с усилие се мъчим да си спомним,
кое е онова, накарало ни по – рано да сияем…
На някои играта малко повече им се отдава
и често се увличат количествено да привличат.
В пайжината си успяват дори по няколко мухички да улавят.
Въздигнати на трона си, те често с малките „гадинки“ се развличат.
И ето…съвършеният ансамбъл от актьори!
На всеки дадена е роля,
привидно радостни, доволни те изглеждат,
а всъщност никой не изразява собствената си воля!
Мили, прекрасни вампири и вие кръводарители. Няма да станем повече хора нито отдавайки душите си, нито крадейки чужди от всемира. В света винаги е имало, има и ще има потребители. Нужни са обаче и ценители! Соковете животворни извират единствено от източници кристално благородни!