Венера…
Изящна аметистова,
подобна на луна,
но и на слънцето е тя…
Блести ту рано сутрин,
ту в здрача засиява като истинна звезда.
Изглежда сякаш пребивава в неподвижност,
но често вулканично се излива,
в израз на страст неудържима,
изригваща от любовта.
Венера или „сестрата на Земята“. Богиня на любовта, красотата, живота. Същинско проявление на многоликата женска природа, съчетаваща небесното и земно олицетворение на любовта в единно цяло. Почти идеално кръглата ù орбита и конкретните моменти, в които е единствено видима от Земята (непосредствено преди изгрев и след залез), свидетелстват за своеобразната ù оксиморонна същност. Независимо в коя от древните митологии я откриваме, дали като Афродита ,Астарта, Анаитис (Анàит), нимфата Аметис, Митра (“Mihr”- слънце и любов), Хатор, дори Танит и др., символизира уникална симбиоза на отчетлива контрастност. Вероятно това е и една от причините, да се възприема и като Зорница и като Вечерница, което е затруднило древните със същностното ù определяне ( дали е звезда или планета). Като сияйна, бяла, изгряваща , макар и с преобладаваща мъжка принадлежност, се отъждествява и с Шукра или Ушанас в индуизма. Независимо от проявлението, в случая отново е свързана с репродуктивната система, като източник на потенция, способна да възкресява. Венера олицетворява както най – възвишените пориви на духа, съвършен естетизъм и платонична форма на любовта, така и стремеж към плътска наслада, понякога доминиращ над разума животински нагон и необуздана бликаща първичност.
Атмосферата на планетата съдържа главно въглероден диоксид (СО2), който поражда силен парников ефект, следствие от високата темперетура и огромното налягане на повърхността ù. Всъщност, силно сгъстената атмосфера ограничава достигането на слънчева енергия до самата повърхност на планетата, което означава че Венера действа като огледало.Тя буквално отразява почти цялата прииждаща енергия обратно в космоса. Високата повърхностна темперетура, която почти не се променя, въпреки ретроградното , бавно въртене на планетата, се дължи на постоянно поддържане на голямо налягане.С други думи, атмосферата на планетата е толкова уплътнена, че я превръща в херметизиран генератор, който почти не се влияе от външни захранващи източници. Възможно е тази ù специфичност да е проектирана в някои изображения на богинята Венера с оръжия и мъжки атрибути – брада, а също и полови органи, характерни и за двата пола. Подобни проявления разкриват възприемането на божеството от някои древни култури, като биоморфно, тоест андрогинно. Като покровителка на плодовитостта и репродуктивната сила, богинята непосредствено се свързва и с култа към мъжкото начало, който има фалическа символика в митологиите на повечето народи. Преклонението към лангама на Шива в Индия, Баххал Пехор (Baal-Peor), Атис, Прияп (Priapus), Дионис и т.н. е неизменно свързано и с друго проявление на естеството на Венера, изразено в култ към слънцето и огъня. Почитането на фалоса, материализирано в специфични статуетки може да се приема като мъжки аналог на култа към репродуктивната система. В тази переспектива еректиралите фигурки са имали важна роля, както в храмовата дейност, така и в цялото ежедневие на древните. Считало се е, че са символ на мъжката сила, която дарява жените с плод , а съпрузите им със сексулана мощ. Тези божества са покровителствали брачния съюз и са пазели жената по време на бременност, което пък е обвързано с още едно въплещение на богинята, като закрилница на девиците. В Египет култът се утвърждава на празненствата, посветени на Озирис и Изида. И тук, ако се концентрираме върху побиращата взаимно изключващи се противоположности природа на Венера, може и да почустваме неотменимото единство на земното и небесното. Както планетата се характеризира с фазионално изменение, позволявощо да се появява понякога вечер, друг път сутрин, така и нейното божествено проявление придобива ту небесни, ту земни въплъщения. Венера символизира любовта във всичките й форми – небесна, възвишена, целомъдрена, но и земна, плътска, страстна.
Сияйно прелестна,
прикрито титанична…
Родена в изблик на морската стихия,
издига се солидно феерична,
но недостъпен връх остава за безухия,
затворен в собствената си килия.
Известно е, че на единия от континентите на Венера се намира една от най – високите планински вериги, а също така че повърхността на планетата е покрита с изстинала базалтова лава. Континентът носи името на акадската богиня Ищар (съответства на шумерската Инана ) която се явява поредното проявление на поливалентната природа на божеството. Наличието на лава, предполага интензивна вулканична дейност, което в комбинация с огромното налягане еквивалентно на това в земните океани, сякаш представляват физичните условия, позволили раждането на божеството. Венера се възприема като родена от морската пяна. Древногръцката легенда разказва, че Афродита е сътворена от попадането на кръвта и семенната течност на Уран в морето. При сливането се образува морска пяна, която се явява подходяща обител за появата на една от най – красивите богини. Ако опитаме да въплътим образно преживяването на своеобразното съвкупление, то може да асоциираме съприкосновението на морската стихия (огромното нялягане, което планетата поддържа, подобно на измероното на 1км. дълбочина в океаните ) с небесното олицетворение (митологично представено чрез соковете на Уран, а физически чрез върховете на високите планински вериги, които пребивават в небесата) посредством което е сътворена многоликата богиня.
Планетата се явява втора по ред в Слънчевата система, но е свързана и с процеса на кристализация, възможен предимно чрез преформатиране на дишането, което се изменя през основните седем стадия на човешкия живот. Състоянието на кожата е външното проявление, което ясно показва нивото на дихателна функционалност. С други думи, от дълбочината на дишането и начина на подхранване (най – вече качеството на приеманите течности) зависи съхраняването, поддържането, а в по – зряла възраст и регенерирането на кожната тъкан. Интересно е, че ако изпишем числото 2 наобратно, може да открием сходство със седмùцата, в която, както и във всички останали цифри е закодирана определена информация. Всъщност, ако вникнем в символичното значение и на двете числа, изглеждат като взаимно допълващи се полярности, интервал между които е цифрата 5. Две е навлизане от един по – висш свят в по – нисш, сякаш обозначава човешката еволюция отзад ⥈ напред, тоест към очовечаване. Седмùцата е абсолютната пълнота, завършеност, докато двойката е неустойчива и се характеризира с липса на равновесие. Две е врата, можеш и да влезеш и да излезеш, докато ако човек пристъпи в седмицата, не може да се върне назад. Числото 2 е закон на любовта, изразен в приемане на контрастите. Седмùцата е осъзнатото, цялостно, завършено разбиране на мъдростта на двойката. И двете цифри са въплъщение на различните форми на любовта. Двойката е елементът, който разграничава, конфронтира, поставя в опозиция. Седмùцата от своя страна хармонизира, овладява разклащането, уравновесява страстите и олицевторява спокойствието в любовта. Две е пресечната линия, разделяща на половина завършената окръжност – седмицата – съвършеното число!
Според някои тълкувания 7 е свещено число, въплъщаващо закона на кармата, който управлява времепростраснтвото, аналог на християнската му интерпретация, като число на сътворението.
7 са дните от седмицита; 7 са основните цевтове на дъгата; 7 са музикалните тонове; 7 денонощия продължава лунната фаза; в християнството се говори за 7 смъртни гряха; в ислямската традиция съществуват 7 невести и 7 земи, 7 врати на рая и 7 стъпала към ада; еврейската менора е със 7 свещи ( „ханукая“ е с 9 свещи); в суфиското учение, по пътя на човешкото израстване от „човек във възможността“ към „човек в действителността“ е необходимо да се преминат „седем долини“; оригиналната шестлъчна соломонова звезда съдържа и точка в центъра, в която се събират шесте посоки; 7 като сбор от 3 (растеж) + 4 (стабилност) носи двойнствен характер, овладян в единно цяло.
По своите честотни характеристики ( ако го обвързваме конкретно с Венера може да има проявление и в 5,150909…Hz, но също да варира и над 739,1012 Hz) цветовото съответствие на цифрата седем, по – общо може да се охарактеризира в диапазон от розово, към виолетово до индиго (или наобратно), което в различните учения се свързва с определено ниво в йерархията.
< Пояснение! >
Важно е да се отбележи, че всяко предходно число (планета, музикален тон, цвят, ден от седмицата…) винаги съдържа информация за следващото и обратното, както поддържа пряка или косвена връзка и с останалите (мирови тела, тонове и т.н.).Тази закономерност означава, че цветовете (тоновете) не са напълно фиксирани, а преливат спектрално и че измерването им зависи и от това към което ги съотнасяме. Ако опитаме например да проследим алгоритъма на взаимосвързаност между планетите, звездите, музикалните тонове, числата, цветовете, ароматите, дните от седмицата, системите на тялото и съответстващите им органи, вероятно ще забележим, че цифровите измервания представляват променливи величини.(Колкото повече компоненти, условия, параметри включваме в конкретна задача, толкова по – многоизмерно става изчисляването ù.) От една страна, това се случва тъй като всяко едно от звената съществува и като фиксирано и като подвижно, тоест се характеризира със сътояние на покой, но и на движение. От друга страна, при взаимодействие с останалите елементи то променя свойствата си, което се отразява в определена степен на вътрешната му организираност. И като трети фактор е необходимо да вземем предвид възможностите на „измервателния апарат“, от който зависи колко обемно (от колко различни ъгъла) се анализира конкретната взаимообвързаност. Това означава, че ако разглеждаме червения цвят изолирано (само като цвят), наблюдаваме част от характеристиките му, тоест възприемаме една от същностните му особености. С други думи, съответният честотен интервал включва оттенъци на виолетовото, които могат да варират от бяло, сребристо, към светло синьо и розово ( свързаните конкретно с Венера ), наситено виолетово ⥈ аметистово и дори индиго (цвят свързан по – скоро с Юпитер, преминаващ към много тъмно синьо ⥈ черно ⥈ липса на цвят (Сатурн), процес при който честотата също се изменя.
Кристална проекция на венерината същност на Земята се явява аметистът. По специфичните си свойства камъкът е плътното проявление на многостранното естество на Венера. Цветът му може да е в диапазон от прозрачно синьо – лилаво, през розово ⥈ към виолетово. В Библията виолетовото е цветът на „НАЧАЛСТВАТА“, а аметистовият оттенък принадлежи на „АРХАНГЕЛИТЕ“. Подобна съотенесеност може да открием и при Индусите (виолетово – прадипад; аметистово – порш), както в Кабала ( виолетово – нецах; аметистово – ход), а също така всяка планета, число, тон и цвят имат конкретно физическо проявление в човешкото тяло (орган и система). Изхождайки от изначалната взаимообвързаност може да се обобщи, че всяко мирово тяло, според многоспектралното си звучене, има и конкретно нравствено проявление. В случая, Венера като абсолютен еквивалент на многоликата женска природа може да се излива като лъч на любов и мъдрост, общение и благородство, истина и доброта, сила и благост или смирение и радост.
По своята големина и качества планетата Венера е много сходна със Земята, както и аметистът със своеобразната си структура съответства в значителна степен на това, което се обозначава като „човешка енергия“.
Венера във всичките ù проявления е символ на многоизмерното преживяване на любовта, ключ към пророчески умения, чрез които човек може да провиди съдбата. В теософията шестият етап от земната еволюция, който се разглежда като „Венерино съзнание“ е свързан с възможността образът да придобива материално проявление. С други думи, ако на нивото на Юпитер, чрез образното проникновение човек може да предизвиква въздействия, на Ванера е способен да материализира визуализациите в плътна форма. Важно е да се отбележи, че при преминаването на Земята в различните въплъщения (Сатурн ⟿ Старо Слънце ⟿ Стара Луна ⟿ Земя) скоростта също се променя. До постигането на себесъзнание ( четвъртият етап от равитието на Земята) скоростта постепенно намалява и всъщност, човечетвото вече премина стадия на най – забавено развитие. Случващото се в настоящия момент следва изначалния цикличен порядък, което означава, че сме в процес на ускорение. При въплъщението на планетата ни в Юпитер, скоростта е сходна с тази, която Земята е имала в периода на Стара Луна. Съответно при преформатирането във Венера ритъмът се ускорява, достигайки бързина, подобна на тази през етапа на Старо Слънце. Следващият седми цикъл, някои назовават Вулкан. Именно в него човешкото съзнание достига първичната си цел, сливането на божественото с материалното, на земното с небесното или постигането на духовно съзнание.
♡
Венериното любовно преживяване ни подготвя за блаженството на божественото състояние!