Свободата е състояние на духа, което е независимо от външните условия и се явява предпоставка за преминаване отвъд причинно – следствената предопределеност, която обуславя случващото се в живота ни. Свободата предполага възможност за преодоляване на ограниченията, които бидейки предимно вътрешни, пораждат външните. С други думи препятствията, които се явяват по пътя ни са свързани с рамката, в която се намира нашето съзнание и всеки път, когато то се разшири ние успяваме да се справим с поредната трудност. Тази рамка представлява съвкупността от заложени пренатално и имплицирани в първите години от постнаталния период, несъзнавани програми, формирани нагласи, модели и убеждения. Тяхното обслужване, а съответно преповтаряне се явява това, което наричаме карма или съдба. Ако ние сме настроение, което зависи от формираното отношение през първите 2 годни от живота ни и се задава още в периода на вътреутробното развитие, че светът е несигурно място, в което опасности дебнат от всякъде и поддържаме тази настройка 20 години, естествено е да възприемаме живота като борба. Ако вярваме, че щастието е илюзия, разбира се, че през повечето време несъзнателно ще си търсим поводи да бъдем нещастни и ще считаме, че това е нормално състояние. Ако ежедневно си повтаряме, че пари няма, няма и да имаме, защото кодираме съзнанието си с програма за безпаричие, която най – вероятно вече е била заложена и ние продължаваме да я подхранваме чрез нашите мисли. Нашата изначална настройка е от изключително значение, защото формира едно или друго отношение към случващото се в живота ни и дори тя да е с отрицателна насоченост, водеща ни по – скоро към упадък, е възможно чрез осъзнаване да я прекодираме, което се осъществява чрез освобождение и трансформиране на зададените и придобити програми, нагласи, модели и убеждения. Разбира се подобна промяна изисква поемането на пълна отговорност, възприемчивост, формиране на умението да не се привързваме , воля и превръщането ни в единно цяло. Това са петте характеристики, които могат да служат като ориентир и измерител по пътя към свободата. Тоест, степента на тяхното проявление ни спомага да отчетем до къде сме стигнали в преодоляването на вътрешните ограничения.
ОТГОВОРНОСТ
Свободата е поемане на абсолютна отговорност, като за начало за собствения ни живот, както на физическо, така и на ментално и емоционално ниво. В този смисъл, тук не става въпрос само да обезпечим материалното си съществуване (храна, дом и т.н.), а да осъзнаваме, че ние сме ответствени за начина, по който мислим и се чувстваме. Ако нашето вътрешно състояние зависи от отношението на околните и/или условията на живот, то ние сме поробени. Ето защо се има предвид, че не външните обстоятелства ни влияят, а значимостта, която им придаваме и начинът, по който ги оценяваме детерминира субективното преживяване. В този смисъл, поемането на отговорност за собственото ни съществуване може да се измери чрез уединение. Опитайте да останете за по – дълго сами и наблюдавайте как се чувствате. Ако се чувствате добре, това е чудесно, тогава може да фиксирате състоянието и да опитате да го постигате, където и да се намирате. Ако се чувствате зле, кой е отговорен?…
ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ
Свобода е да бъдем отворени към живота, към всеки един негов аспект, да сме любопитни, изследователи, да кажем ДА! Способността да възприемаме света непосредствено, без да правим оценки, да слагаме етикети и да определяме спомага за разширяване на съзнанието. Когато отричаме нещо ние възпрепятстваме възможността за възприятие и затваряме вратата към нови възможности. Да бъдем възприемчиви означава да станем отново като деца, жизнерадостни, леки и спонтанни. Възприятието ни дава възможност да опознаваме света и да се учим, а на метафизично ниво чрез него може да познаем всяко явление в неговата същина. Пример за хора с разширено възприятие са тези, които чрез отваряне на 1-2 страници или само задържане на книга в ръцете си могат да разберат изначално заложената идея. Също така хора, които четат мисли, могат да повторят сложна комбинация от движения като я видят само веднъж, да възпроизведат музикално произведение след първото слушане и т.н..
НЕПРИВЪРЗАНОСТ
Както вече беше споменато, свободата се реализира чрез независимост, както от външните, така и от вътрешните условия – вещи, хора, идеи, убеждения, минало и т.н.. Непривързаност означава също да умеем да се свързваме и разделяме с лекота. Това е например, когато срещнем някой , имаме приятно преживяване с него и след това се разделим без очакване, че трябва задължително да се срещнем отново. В същото време обаче, да бъдем непривързани не означава да не се обвързваме, тъй като например при създаването на семейство или партньорски отношения в работата, се изисква обвързване. Да не се привързваме значи да умеем да разпознаваме с какво и кога е нужно да се разделим и кога и какво е нужно да добавим. Като пример може да бъдат интимните междуличностни взаимоотношения. Ако ние истински обичаме някого ще се стремим чрез връзката да спомага неговото израстване, което съответно означава, че ако този някой реши да замине за Китай, следвайки мечтата си, ние ще го подкрепим, независимо че това може да е край на интимните взаимоотношения. Разбира се това е само пример, отнесен по – скоро към партньорски взаимоотношения, а не при наличие на деца, когато ситуацията се променя и родителите в нужно да поемат един или друг вид отговорност.
В по – дълбок смисъл, да бъдем непривързани означава да сме независими от секс, храна и дори смъртта.
ВОЛЯ
Свободата идва, когато пуснем всичко, което не ни съответства, от което не получаваме удовлетворение и което правим само по задължение, за което се изисква воля. Няма как да станем свободни без да бъдем инициативни, учейки се кога и как да действаме в съгласие с истинската си природа. В този смисъл свобода е свързана със способността да бъдем спонтанни, което ни прави наистина хора. Но е важно да не бъркаме инстинктивността със спонтанността. Инстинктивност е когато някой ни напсува на улицата, ние да му отвърнем. Спонтанност е, когато нещо ни хареса да покажем, че ни харесва или когато видим, че някой е паднал на улицата да му подадем ръка. За да си позволим да бъдем себе си, да сме спонтанни в свят, в който почти никой не е, се изисква сила. Волята да бъдем себе си ни превръща в автентични и спомага разбирането на индивидуалната ни природа. Веднъж опознали собствената си същина ние сме способни да познаем всяка друга.
ЕДИННОСТ
Свободата настъпва, когато спрем да се съпротивляваме на случващото се тук и сега и го преживяваме като най – доброто за нас в момента. Тогава се научаваме истински да се радваме, ставаме константно щастливи. Така се постига състояние на неразделение, в което не се борим, няма съпротива, тоест ставаме единни. Свободата е състояние на духа и в този смисъл тя е отвъд оцеляването, което означава да правим онова, което ни развива като индивидуалност, а не нещо което само ни осигурява прехраната. Това не значи, че оцеляването се отрича, а че се подчинява на развитието чрез обединяването на материята и духа (женското и мъжкото начало), нисшето и висшето, дълбоко и високото, чрез осъзнаването че се съдържат едно в друго. В тази връзка свободата се постига чрез интегриране на противоположностите, което ни води отвъд дуалистичната природа, отвъд двойствеността. В такова състояние за човек няма добро и лошо, правилно и неправилно, тъй като осъзнава, че това което е подходящо за един може да не е удачно за друг.
Свободата е в отсъствието на дихотомия и сложност, в естественото състояние на простота.