Потапям се дълбоко в тишината,
в утроба непрогледна,
сама израствам сред тъмата.
И тук съм и ме няма,
в едно единно тяло,
с вселената сливам се изцяло.
В мъглявина ефирна аз живея,
цветът пулсиращ е моя ориентир,
единствено дъхът ми съществува,
като едничък звук,
пронизал целия всемир.
Революция: приблизително 9 часа и 55 минути
Магнетизъм: 10 пъти по – мощно магнитно поле от земното = 20 000 пъти повече енергия
Колосалност: 2,5 по масивен от всички останали планети в Слънчевата система( взети заедно)
Структура: „неосъществена звезда“
Ключът – водачът през тъмната сатурнова обител. Уж гигант, а се върти със скорост на пумпал победител! На гръмотевиците той е повелител, отвътре ври, но формата запазва я за измерител.
Юпитер всъщност представлява своебразна пресечна точка на близкото, познатото с отвъдното, непознатото. Просмукването с атмосферата му предопределя външна реализация. Прелестта на юпитеро – въплъщението е преживяване на звездно тяло във физическа обвивка,изтъкано от плетеница гръмотевичен магнетизъм.
Атмосфера: 86% водород и 14% хелий по брой атоми = 75% водород, 24% хелий и 1 % други примеси по маса.
Единствено между мировите тела, което излъчва три пъти повече от топлината, която получва от слънцето. По интензитета на гравитационно налягане планетата всъщност представлява зараждащо се слънце. Встъпвайки в Юпитер изживяваме своеобразен апотеоз, физическо проявление на зевсовото могъщество. Форма, позволяваща пълна трансформация, за по – малко от 10 часа, чиято диря води отвъд бащината обител.
Магнитосфера: най – голямата структура в Слънчевата система.
Регистрирана е ударна вълна на разстояние 26 милиона километра от Юпитер и магнитна опашка, простираща се отвъд орбитата на Сатурн.
Владеещ свръхсъзнателното усилие, споменаван като „великият благодетел“, Юпитер е същинското олицетворение на висшия разум. Чрез него цялостната деятелност извира от есенцията на нашата индивидуалност. В него се съдържа кода за преминаване през „загадката от време“, зададена от Кронос. Той реабилитира заклетите да мълчат, дарявайки им мълниеносна звучност. Чрез превъплъщението в Юпитер човек става господар на раждането и смъртта и възприема външното чрез образното себе – съзнание. Способен да получава и отдава едновременно, започва по своя воля да регулира общението със заобикалящия го свят. Сливането с петата планета е съединяване на психичното и физичното или придобиване на „психическо съзнание“.
Lux Patrem ⟿ Diespiter ⤵
↯
Lovis/Jovis Tinia ↕
↯
Luppiter/Jupiter ⟿ Zeus ⤴
Митология: Юпитер е бог на небето, дневната светлина, бурите. Покровител на границите, защитник на свободата ↭ Зевс (отговорник за целия всемир), син на Сатурн (Кронос) и Рея. Възприема се като законодател, разпределящ доброто и злото по земята. Понякога се явява предвестник на съдбата, друг път самият той е подвластен на Мойрите. Гръмовержецът е предводител на оплимпийските богове, който освобождава погълнатите от баща му братя и сестри и незаслужено заточените в Тартар.
Пулсирам в ритъма на вечността,
цигулка е моята душа,
сърцето ми неспирен барабан
и цялото звучене в утробата ми се събира,
като в безбрежен океан.
И после в песен се излива,
с диханието ми в една вълна,
и като горски рог нагоре се извива,
достигайки до извора на същността.
Духът в творец превръща се така,
мелодията на живота композира,
в синхрон със целия всемир,
дарява я на тялото сега,
в шедьовър то да я превърне,
в екстаз да я издирижира!
Навлизането на Юпитер в човешката същност е проявление на „съзнателната душа“, съдържаща познание за единното цяло, което се изразява чрез „Аза“. Индивидуалност, чието съзнание транслира аспирациите на свръх душата, форматирайки система от есенциални убеждения. Чувствената душа приема посланията и ги преобразува в емоции, които висшият разум превежда в мисли, а „Аза“ въплътява в действия. Сканирайки пространството, човек започва да твори матрица на реалността, в съзвучие с пулсацията на космическата матка.
Теософия: Състоянието на Земята в „Стар Сатурн“ е възприемано от някои теософи като изначално. То е представлявало своеобразно време – пространство, побиращо цялото мирово многообразие вив вид на една обща маса. Постепенно, минавайки във второто планетарно състояние на „Старо Слънце“, от Земята се отделя Юпитер. Както и всички останали планети той извършва своята деятелност, като импрегнира в човешкото същество съзнателната душа. Във физически план, Юпитер е отговорен за възникването на системата от мускули, която както и планетата, се явява най – голяма в човешкото тяло. Абсолютна проекция на мировото кълбо е черният дроб, който е единственият орган, дарен със силата на зараждащо се слънце, за да може сам да се регенерира. Това е и една от причините в някои древни знания, черният дроб да се възприема като изначална обител на душата. Защото тя е онази сила, която е способна непрестанно да преобразува съществуването ни. Душата е троична ефирна структура, дарена от слънцето. Възможността за единното ù външно проявление се въплътява в човека чрез Юпитер. Съзнателната душа разчита тайните на битието, явявайки се техен пазител. Действайки чрез нея, човек възприема сигналите от външния свят не чрез физическите органи, а чрез образи, сътворени от самата душа.
Съзнанието е мълнията, която може светкавично да прониква през непрогледната тъма. То едновременно осветлява и озвучава с гръмотевична сила, преодолявайки ограниченията на времето. Жезълът е олицетворение на насоченото намерение, светкавицата е инструментът (съзнанието) за реализирането му, щитът е външната обвивка, която абсорбира постигнатото. При усвояването деятелността се извършва от тялото на въртене, което представлява мускулната система. Структурата ù осъществява свързаността в цялото тяло, поддържайки естествена циркулация чрез тройната ориентация на мускулите. Те са нашата плътна обвивка, абсорбираща вътрешното преобразуване . Мускулната система е като многовековен дъб, който респектира с величествената си колосалност. Съвършена масивна структура, която олицетворява триизмерното пространство. Корените му са дълбоко проникващи в земните недра, короната е обител за летящите същества. Докоснеш ли го, облива те с мегнетичната си вълна. Сакралното служение му е да бъде опора и да подхранва същността.
Заслушайте се в тишината…
тя искрено ще ви разкаже
история за слънцето и за луната.
За вятъра, решил да поведе водата,
за огъня, искрящ сред тъмнината.
Заслушайте се в тишината…
и приказка вековна тя ще ви разкрие,
за езеро дълбоко, непрогледно,
безбрежен океан,
потънал в обятията на планината.
Заслушайте се в тишината…
да чуете зовa на вълка единак,
възпяващ с воя си,
величествената обител- ТЯ- гората!
Кристална проекция: Изумруд ↭ Be3 Al2 Si6 O18
Възникнал по теорията на невероятностите, изумрудът впечатлява с небесното си излъчване. Притежаващ изключителни лечебни свойства, той е ключ към обладаване на свръх способности и често е отъждествяван с проявление на божественото на Земята. За самото му образуване са необходими специфични условия, което вероятно поражда асоциирането му с физическо въплътяване на ангелската същност. Необикновеното оцветяване се появява при съчетание на основния елемент (минерал берил) с хром и ванадий, които принципно са концентрирани в съвсем различни части на земната кора. Съединението се случва при екстраординарни процеси (интензивни тектонични движения, орогенеза, метаморфизъм), при които елементите се намират, свързват се и кристализират заедно, за да създадат един от най – красивите скъпоценни камъни. Напрежението на такова развитие затруднява възникването на големи формации от кристали , което превръща откриването на истински изумруд в необикновена рядкост. Изключителната му природа предопределя изначалното отношение към камъка, което в древни времена е било равнозначно на преклонение пред божество. Като уникална юпитерова проекция, умееща да разчита миналото и бъдещето, измурудът се явява повелител на предопределеността. Драгоценното явление е незаменимо съкровище, даряващо своя притежател със силата да обладава съдбата.