Мъжки свят

„Преставайки да бъде жрица на живота, жената се превръща в негова жалка слугиня!“

Пиер Дако

                           Кокичета прекрасни нацъфтели,

с белите си шапчици,

главички нежно те са свели.

Поклащани от пролетния вятър,

кокетничат заруменели.

Ефирният му повей листенцата повдига

и ритъмът любовен в стъбълцата им се въздига.

Светът с ухание на свежест се събужда,

усмихва му се слънцето в небето,

в зелени багри всичко се покрива

и щастието прелива от сърцето.

Цъфтете кокичета прекрасни

и вий момичета страстта си проявете!

Не чакайте , не се срамете!

Какво по – хубаво от любовта, от щастието, от радостта

може да ни се случи през месеца, приветстващ пролетта!                                                                                  ЗАБЛУДА!

 

Нищо няма да ни се случи! Ние все чакаме и покорно се надяваме да ни сполети щастието. В най – добрия случай може небето да ни се стовари на главите и всемирната мъка да зазвучи в ушите. И тогава какво? Даже и да сме вписани или дори да сме написали Бхагавад Гита в самсара, все си забъркваме същата попара!

Момичета прекрасни, труженички злощастни, кога решихме да станем мъже?! Колкото и примери да изнамерим за „успели“ дами, кой по – точно залъгваме, че те не са именно срама ни?! Някога мъжете, в чудене с какво да се захванат, решили да ни направят като тях. Предложили ни безброй възможности за външна реализация и от тогава ние си пребиваваме, за нас самите, в изолация. Днес можем да изкарваме пари, да въртим любовници, да интелектуалничим  по политически въпроси и фелдфебелски да менажираме бизнеси. Разполагаме с достатъчно външни занимания за разнообразяване на вегетирането, които ефективно да ни отвличат от женската ни същност.

 

МЪЖКИ СВЯТ ↭ ТЕОРИЯ НА КОНСПИРАЦИЯТА

Силата на жената е в способността ù  да въплъщава живототворящия ритъм. Всеки път, в който маршалът в нас командва, ние сме истински железни лейдита с метални сърца. Повтаряйки си “ мога и сама“, плетем в гърдите си пайжина от безброй фалшиви пластинки, като онези които се вграждат в човешкия организъм при костни травми. Фактът, че сме се съгласили да бъдем жертва на обстоятелствата ни създава илюзията, че живеем. Но и да искаме  да бъдем като мъжете, в краен случай можем да станем полу мъже. И тогава какво се случва? Нито жени, нито мъже или ето как се е заформила феминистката идеология!

 

МЪЖКИ СВЯТ ↭ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

♦ Привличаме огромно количество женски индивиди в трудовия мравуняк.

♦ Възлагаме им безброй отговорности.

♦ Назначаваме ги на длъжности, в които женствеността се явява недостатък.

♦ Внушаваме им, че са свободни от мъжката опека.

♦ Отрупваме ги като коледни елхи с милион ненужни играчки.

♦ Искаме ги хем като любовници, ако може и като домакини, но все пак да са и майки.

♦ Въвличаме ги като съюзници в мъжките си планове, да не би случайно да си съставят свои.

 

Когато мъжът не знае какво да прави, жената не знае как да бъде!                            И ето, съвършения ансамбъл от актриси!

И обратното!                                                                           Дали придворни дами или домакини,                                            А къде остана любовта?                                                                     от нас отново нищо не зависи!

 

Сърцето ми море е,

ту пусто е, ту пълно.

Дълбоко, непокорно,

веднъж е тихо то,

а после става неспокойно.

В изгрева с ухание неповторимо,

пропива тялото любимо.

В залеза окъпано в младо вино,

отдава своя танц на цялата вселена,

с молитва поне за малко в окена то да се огледа.

 

Мили дами, за мъжът не е важно къде е, дори не е от съществено значение кой е. За мъжът е важно какво прави и, ако изначалната му природа го е заставила неспирно да строи, би вградил в зида си дори и ДУШИ!

ЗА ЛЮБОВТА

Любовта е качество на преживяване на живота. Тя не зависи от някого или от нещо и битува отвъд телесното ù проявление горещо. Любовта не е задължително да бъде споделена, за да бъде проявена. В същността си, любовта е безусловна, безкористна, всепрощаваща и най – вече непреходна.

Можем ли да обичаме себе си за известно време?

Отговорът се съдържа в самия въпрос. Докато не се влюбим във всяка брънка от съществото си, ще продължаваме да дирим виновен, в себе си или в някой друг. Но истината е, че чистата любов не осъжда и не отрича. Ето защо, не можем да обичаме никого, преди да сме си позволили да обожаваме самите себе си.

 

Дете на огъня и на страстта!

Отново и отново ме поглъщат пламъците на любовта.

Не се научих да обичам с мяра,

да бъда сдържана в обичта.

Сърцето си аз всеки път дарявам.

Без мисъл, без страх,

смело изразявам, бушуващия ураган от чувство на радост и тъга.

А после, тишина!

Болка, мрак и тъмнина!

Аз знам, заплащам скъпо като отдавам своята душа!

Аз знам, че ще боли и сърцето пак ще кърви!

И въпреки това,

признавам пред себе си сега,

 такава е дълбоката ми същност,

                                             да изразявам огъня на вечността,

да въплъщавам стихията на любовта!

 

Волю – неволю, мъжете и жените винаги ще съществуват едни чрез други. Жената може да получи истинския си статут единствено чрез и заради мъже, както и обратното. Жена, която не обича и не е обичана „вегетира“, независимо от професията си. Жените, които се стремят да постигнат не само вътрешна но и външна свобода, обичат истината, конкретното, неподправеното, устойчивото. Такива жени могат  да се реализират в симбиоза с мъже, посветени на обновяването на съвременната реалност.

„За реализирането на подобно начинание е важно мъжете, които държат ключовете от ледените кралства, да почувстват — дори и смътно — важността на свидетелството на тези жени и да им отключат вратите.

Лишен от утробата, даряваща живот, мъжът никога няма да разбере до каква степен женската душа е потопена в същността на нещата и на хората. Силата на жената е, че тя единствена е способна да почувства живите сили.“

Пиер Дако

Трагедията на някои мъже е в това, че обичат полученото от жената  повече от самата жена!