Човекът е многопластово същество, функциониращо по сложен механизъм, отразяващ глобалната матрица, по която се поражда цялото. Красотата на настоящия човешки формат, се съдържа във възможността да достигнем разбиране на принципите, които го реализират. Ние по своята същност сме абсолютна проекция на макрокосмоса. Като съдържащи единното многообразие, наше право е да го преживавяме, ползвайки съзнанието като инструмент за изследване ,тялото като абсорбатор, умът като средство за анализ.
Проблемът на съвременния човек е, че строи своята реалност, предимно въз основа на логическата, последователна събитийност. Процесуалното проектиране на действителността включва етапа на осмисляне, в който се изявява аналитичният ум, но той е само част от цялостното форматиране. По – важното е неразбирането, че всъщност това е заключителната фаза на изживявянето, когато то се превръща в пре – живяване. С други думи това е моментът, когато линейността става закономерна, чрез включването на разсъдъчната дейност. По ред се случва от следствието, към премислянето и въплътяването му в думи. От гледна точка на постъпателния характер в процеса на осъзнаване, това е завършващият етап. Ако неговото мисловно, следователно словесно проявление не произтича от индивидуалните търсения, губи значимостта си. Или казано по друг начин, разсъждение което не се основава на намерение и разговор, който няма направление са безвъзвратно загубено време!
Днес хората не осъзнават, че делегирайки пълна власт на интелектуалния ум върху същетвуването си, са се лишили от пълнотата му. Всъщност „нашите мисли“ възникват на едно от най – ниските нива на съзнание и в по – голямата си част, въобще не се генерират от самите нас. При повечето хора те се явяват субстанция, привнесена отвън. Има случаи, в които човек може да се докосне до процеса на мислотворене.Това са така наречените моменти на вдъхновение, които са инспирирани или от есенциалните емоции или от вярванията (същностните ни убеждения).
Като пример за подобно проявление са някои хора с екстрасензорни възприятия, които достигат до дълбоки проникновения, но не съумяват да ги преведат в разбираема за останалите форма.Това се дължи на недостатъчна ментална сила. В случая, умът получава обемна информация, която не успява да усвои и симплифицира, което затруднява конструирането на словото. Подобни моменти са своеобразно озарение, което превръща някои свръхчувствителни натури в нещо като неосъзнати просветени. За да достигнат до разбиране на случващото се, тези хора е важно да се удържат заземени и фокусирани в конкретна дейност. Ако обладаят съзнанието чрез ума, могат да се научат да се потапят в процеса на мислотворене, когато пожелаят.
В зависимост от рождените параметри,човек е настроен да „прихваща“ информация от различни полета. Без значение с какви честотни характеристики сме дошли, ние сме зависими от един или друг формат на преживелищност, който се определя от „частта“, която в съществото ни доминира. Ако човек е зависим от автоматичния ум, тоест полето в което се заржда идеята за навиците, се превръща в тотална машина и се характеризира с пълна липса на съзнателност. Освен изграждането на стереотипна система, на това ниво се заражда и потребността от външна принадлежност. В този план на съществуване егото започва да функционира като защитник. Истински тъжното е, че човек в случая отстоява не самия себе си, а „нещо“ или „някого“ извън него.
Reаlity is how we perceive it!
Обединявайки троичната структура на физическия ум човек вече може да се нарече осъзнато същество, но най – вече спрямо самия себе си. Ако изразяваме егото в неговата единност, въплъщаваме същността на себе – съзнанието. Това е състояние, в което есенциалните ни убеждения пораждат мисли, които от своя страна генерират чувства. До колко човек има възможност да проследява осъзнато всяка стъпка , зависи от менталната потентност.На този етап започваме да разбираме явлението вътрешна противоречивост, тоест възприемаме съзнателно комуникацията на различните отдели на мозъка. В следствие ,постепенно се постига синхронизираност между чувства, мисли и действия, а на по – дълбоко ниво и контрол върху причинно – следствената обусловеност. Реално погледнато, същностното тълкование на явлението егоцентризъм , изначално се свързва с етапа на реализиране на себето като център. Причината в днешно време думата да носи негативна натовареност, произтича от масовата неудовлетвореност на хората от собственото им „Аз“.
Mе, Myself, and I
Днес все по – често се говори за освобождаване от егото и вероятно някои хора считат, че по този начин ще облекчат вътрешния си конфликт. Колкото и парадоксално да зчучи, за съвременния човек проявяването на „Аза“ ( в будизма за истинно „Аз“ се счита църцето) е основата за осъзнаването му въобще. Действайки чрез истинното „Аз“ имаме възможност да се разграничим от колективната безсъзнателност .
Егото може да се разглежда и като нашето представяне пред света. До колко ползотворно за нас самите ще е то, зависи каква степен на свързаност поддържаме, тоест до колко сме автентични. Ако съумеем да уловим импулсите на индивидуалната душа (истинното „Аз“), пропием с чувствата си и ги приведем в мисловна форма – манифестираме самите себе си.
От тук нататък въпрос на работа и възможности е да отидем „отвъд“. Изключително важно е човек да разбира, че преодоляването на егото е своеобразно обезличаване на индивидуалността. Дори и да успеем да се „разтворим“, няма гаранции, че ще съумеем отново да се „съберем“. Всъщност чрез потапяне в дълбоко ниво на нирвана човек се разтваря и егото изчесва. Поставяйки особен акцент, отбелязвам че който предприеме пътешествие отвъд собствените си граници, поема и цялата отговорност за последствията!
Естеството на темата е твърде обемно, за да бъде разгърнато в рамките на статията. В случая споделеното е кратък, обобщаващ синтез на база лична преживелищност, с ориентираност към осветляване на несъзнавани за повечето хора обусловености. Същественото е да помним, че не всичко, което вирее в главата ни е благотворно. Като за начало, за да се превърнем в по – хомогенни същества е важно да се вслушваме в сигналите на цялото тяло. То говори достатчъно ясно и може да ни научи да пребиваваме по – качествено в себе си. Физическата осъзнатост е вид интелигентност, с не по – малка стойност от мисловната. Друг съществен ключ за разбиране на шаблонната функция на интелектуалния ум е изследването на чувствата и емоциите и най – вече разграничаването от субективния ум.
Ако си служим с ума по предназначение, придобиваме и умението да го изключваме, когато не ни е от полза!
„Ако коригираш ума си, целият ти живот ще се подреди.“
Лао Дзъ