Интимните, както и всеки друг взаимоотношения между двама души, е важно да се разглеждат въз основа на функцията, която изпълняват в живота на човек. В тази връзка, като за начало, е подходящо да изясним за себе си какво място в собственото ни съществуване би заемал интимния ни партньор, тоест с коя сфера от жизнедейността си най – вече го свързваме или с други думи – за какво искаме да е подходящ. Подобен въпрос може да ни се стори парадоксален, но именно неговото отсъствие често води до разминаване в представите и очакванията в междуличностните отношения, което е една от причините за неразбирателство във връзката. Съответно, преди да влезем в интимни отношения с някого, може да се запитаме – какво мога да дам, какво искам да получа и какво може да се случи или не. Разбира се, подобен подход при разглеждане на взаимоотношенията е в определен смисъл консуматорски, но предвид факта, че живеем в общество, което се основава на покупко – продажен принцип, всъщност е реалистичен и честен. Защо?
Когато във взаимоотношенията е налице яснота относно възможностите, потребностите и очакванията на партньорите, комуникацията се улеснява. Липсата на прозрачност, противоречивите сигнали, неизразените чувства и потиснатите емоции са една от основните причини за възникването на конфликти. Ето защо, ако например има взаимнa симпатия между двама души, но единият не е готов за обвързване, а би искал само сексуални отношения, честно би било или въобще да не предприема действия или да сподели намеренията си, за да не заблуждава ответната страна, а съответно и себе си. С други думи, преди да градим отношения може да е полезно да изясним за себе си от какъв тип бихме искали да са те, като разбира се не изключваме възможността с времето формата на връзката да се измени. Може би за някой, подобна отправна точка при влизане в интимни отношения би се сторила твърде прагматична, но всъщност знанието какво точно искаме и какво може да предложим привнася яснота и лекота в комуникацията. Представете си ситуацията – млада жена, която иска деца, влиза в интимна връзка с мъж, който вече е сътворил поколение и не желае ново. Няма ли да е по – добре и за двамата, още в началото, да изяснят намеренията си? По този начин всеки би имал възможността да обмисли и реши за себе си дали продължи отношенията или не.
Осъзнаването и разбирането в какъв тип интимни отношения бихме искали да сме в настоящия етап от живота си би спестило ненужни разочарования, вследствие нереалистични очаквания. В тази връзка, преди да си зададем въпроса „С подходящия партньор ли съм?“, може да потърсим отговор на предшестващия го – „…подходящ за какво?“. Подобно запитване е предпоставка за гмуркане в подсъзнанието и изследване на несъзнателните мотиви, които обуславят решенията и действията ни. То би могло да предизвика вътрешен конфликт между съзнание и подсъзнание – между това, което си мислим, че искаме и това, което наистина искаме. По този начин обаче може да осветлим несъзнаваните импулси, тоест да ги доведем до нивото на съзнанието и да ги разберем. Съответно горепоставения въпрос вероятно би продуцирал появята на различни варианти като отговор.
За какво искам да е подходящ интимния ми партньор?
- За създаване на семейство;
- За сексуални отношения;
- За взаимна грижа;
- За приятел;
- За авторитет;
- За учител, лечител;
- За да подпомагаме взаимно индивидуалното си развитие;
- И т.н.;
Както става ясно възможностите са много и разнообразни и може истинното ни намерение да влезем в интимни отношения да съдържа задоволяването не само на една, а няколко потребности. Разбира се, в личните ни необходимости няма нищо лошо, стига да не очакваме да бъдат задоволени непременно от някой друг.И в тази връзка съществено е да се уточни, че проявата на истинна любов няма нищо общо с нашите потребности да бъдем обгрижени, задоволени сексуално, обезпечени материално и т.н.. Това не означава, че подобни актове на внимание са излишни, а че в една връзка основана на безусловна обич се явяват естествено следствие, което носи удоволствие и даже удовлетворение за човека, който ги отдава. Става въпрос за изначалната интенция и отношение, с които започваме интимна връзка, тъй като те определят дали любовта във връзката е „монета за размяна“ или е истинска. С други думи, може да се запитаме дали с човека, с който сме се налага да бъдем и да правим нещо по задължение или актовете на внимание, грижа, отдаване са по собствена инициатива и не са свързани с очакването да получим нещо. В първия случай, отношенията се основават на консуматорски принцип – дай ми да ти дам или давам, за да ми дадеш. Във втория връзката произтича от любов – радвам се да давам без да очаквам нещо в замяна.