Subscribe & Follow:

Интересно

Доброта

В добротата да израстнем е велико дело! Един до дъното, а друг до върха – довело! Наскоро, след груповата практика по йога за сърцето, ни се падна кратка история за добротата от един Дао майстор. Така просто бе описал що е доброта, че ме вдъхнови да поразсъждавам и да споделя. Ще цитирам само началото, защото всъщност то е достатъчно… „Най – съкровената доброта идва не просто от мисълта за другите, а от съпреживяването на техните чувства.“ Ден Мин – Дао В много учения се говори за това, че е важно да бъдем добри, милосърдни и състрадателни. Говори се, че човещината се проявява чрез любовта и добротата. И аз също чувствам, че е така. Но как всеки от нас разбира това? Дали различните учения и религии не са сътворили множество от идеи и теории за това какво е доброта? А може би всички те (ученията) са имали предвид едно и също, а красивото разнообразие от човешки характери, вярвания, гледни точки и мнения са го облякли в най – близката, позната за всеки един от нас одежда. Човек в повечето случаи харесва това, което е близко до неговото разбиране и може да съпреживее онова, с което има опит. Всичко останало: или отрича; […]

Интегрално възпитание

Темата за възпитанието от известно време е непрекъснато по петите ми. Ходя си, а тя неотлъчно ме следва. Защо ли? Сигурно е важна… Затова реших да споделя малко размисли за тези от нас, които разбират, че да знаеш не е като да можеш, тоест, че с  интелект, но без възпитание сме като слон  в стъкларски магазин. Но преди да разгледаме възпитанието в неговото спектрално проявление, може първо да си зададем въпроси: Какво е възпитание? Нужно ли ни е и ако да – защо? Къде го усвояваме? Как го получаваме или съответно отдаваме? В конкретното споделяне по – скоро изразявам настоящото си разбиране, относно  смисъла, функциите и елементите в процеса на възпитание, както и отправната точка. С други думи, по личното ми схващане, възпитанието или по – точно превъзпитанието ( предвид неблагоприятната ситуация, в която се намира съвременния човек) е необходимо да започен от самите нас. Няма как да възпитаваме никого другиго, ако първо не свършим това със себе си. Логичното обяснение е, че не може адекватно да предадем нещо, ако не разбираме  начина, по който се осъществява, тоест не познаваме  източника на пораждане, стъпките в последователност (включва да отчетем и възможността за едновременност/паралелност), външните условия и ритъма. С други думи, […]

Интегрално съществуване

Като концепция естеството на интегралното съществуване, в неговото практическо проявление, е присъствало в живота на древните, макар и да не са го разбирали на вербално ниво. С други думи, обществената организация на античните култури ( Древен Египет, Древна Гърция и др.) се реализира по законите на интегралността, независимо че малка част от хората (философи, учени…) са опитвали да тълкуват тези закони. Социалната структура на древните общества  и като цяло начина на преживяване на света е отнесен предимно към поддържане на константна настройка с вселенското движение. Това означава, че за тогавашните хора от първостепенно значение е да са във връзка с глобалните процеси, въпреки че малцина са опитвали да рационализират, да обяснят смисъла на подобно съществуване.Тоест, в античността човешката дейност е ориентирана  към следване  принципите на изначалното битие, в което всичко съществува в единен континуум. Свидетелство за своеобразния начин на възприятие на битието и търсенията и стремежите на тогавашните хора се откриват в творчеството и въобще в цялата дейност на древногръцки философи като Сократ, Платон и Аристотел, които са основоположници на Западната философия и наука. Изключително интересна и поне за мен адекватна е геометричната обосновка за произхода на всемира, която Платон представя чрез петте Платонови тела. На практика, правилните многостенни са били известни доста преди класическите […]

Аз съм ти ①

Въз основа на личния си опит в процеса на израстване, към настоящия момент разглеждам поведението на жените, като резултат от  възприятието, отношението и разбирането на четири основни фактора. ❶ Отношението на жената към себе си. То се определя от нивото на автентичност, или до колко жената изразява собствента си същина. В този аспект разграничавам 4 етапа или 4 фази на съединяване на съзнание, енергия и тяло. ~ Свързаност ~ ~ Цялостност ~ ~ Единство ~ ~ Ритъм ~ ❷ Отношението на жената към пространството, което е избрала за своя реализация, тоест към средата която я обкръжава. ❸ Отношението към мъжа, но разглеждан не само като конкретен „екземпляр“, а като енергийна структура, различна от тази на жената. ❹ Отношението на жената към изграждането на семейство, което включва сътворяването на деца. Жената в днешния свят предимно се явява отражение на пространството, в което пребивава, на мъжа, с който е свързана, или и на двете едновременно. Поведението на мъжа съответно представлява реакция на това отражение. Това е факт и не отричането му, а приемането и разбирането му може да ни помогнат да превъзмогнем рефлекторния модел на съществуване, който за момента е доминантен. Ето защо, жената е нужно да разбира, че това което не одобрява, което я дразни в мъжа в повечето случаи произлиза от собствената […]

Аз съм ти ②

Човешкият формат на съществуване изначално предопределя потребността на индивида да споделя, да се свързва и да се обединява. От самото ни раждане сме обусловени от  различен тип взаимообвързаности, като на първо място (от гледна точка на човешкото ни проявление) е тази с майката. Всъщност, качеството на връзката с майката е и основата, върху която впоследствие се опираме при  взаимодействие със социалната среда. Ето защо считам, че е много важно всяка жена, която е решила да става майка, да гради връзка с детето, а не да я възприема като даденост. Защо това е от съществено значение? Ако една жена, ставайки майка не разбира индивидуалната си природа, тя няма да съумее да позволи на детето да разгърне неговата собствена. Човек, който не се е познал изначалната си същина, не може да подкрепи  друг да го направи, защото не знае как. Докато не осъзнаем значимостта си, винаги ще се сравняваме и съревноваваме с останалите. Това е и най – сигурният начин да се отдалечаваме от възможността да разберем личната си природа. Тъй като в днешно време женското съсловие се явяваме предимно продукт на заобикалящата го среда, то неминуемо я въплъщаваме, изразяваме  и отразяваме. С други думи, жената на първо място „съпреживява“, случващото се с […]

Аз съм Ти – Еволюция на съзнанието

Настоящата ситуация в съвременното патриархално общество все по – настоятелно подсказва необходимостта от навременни промени. В еволюционен план, човекът вече достигна максималното си „огрубяване“, тоест отъждествяването с материалната обвивка. Вероятно за тези, които наблюдаваме глобалните процеси е очеизвадно израждането, чиито последтвия отдавна са разпознаваеми. Всъщност, издигането в култ на материалното,  на придобитото отвън са последици от един естествен преход, за да се стигне до тоталното заземяване на човешкото съзнание. Това „огрубяване“ придоби крайни форми, като например: безмерно чревоугодничество, стремеж към трупане на материални придобивки, прекомерна жажда за власт, култ към парите, неконтрулируем сексуален апетит, изразен афинитет към насилие, дехуманизация ( невъзможност за култивиране на нормални човешки потребности като споделяне, съпричастност, състрадание, любов…),  които доведоха до логични последствия като: своеобразен „бум“ на заболеваемостта, природни катаклизми, икомомическа криза… Всяка една от изброените крайни форми придобива външен израз и води до различни отклонения, на които, ако не обърнем внимание своевременно могат да доведат до  физически или ментални заболявания. « Пример » Неконтрулируемите сексуални контакти могат да доведат до притъпяване на физическата осъзнатост (загуба на чувствителност/връзка с тялото или негови части). В чувствено – емоционален план по този начин се блокира възможността на човек ( нормалната енергийна циркулация в и между органите, които съдействат […]

Венерино присъствие

Венера… Изящна аметистова, подобна на луна, но и на слънцето е тя… Блести  ту  рано сутрин, ту в здрача засиява като истинна звезда. Изглежда сякаш пребивава в неподвижност, но често вулканично се излива,                               в израз на страст неудържима, изригваща от любовта.   Венера или „сестрата на Земята“. Богиня на любовта, красотата, живота. Същинско проявление на многоликата женска природа, съчетаваща небесното и земно олицетворение на любовта в единно цяло. Почти идеално кръглата ù орбита и конкретните моменти, в които е единствено видима от Земята (непосредствено преди изгрев и след залез), свидетелстват за своеобразната ù оксиморонна същност. Независимо в коя от древните митологии я откриваме, дали като Афродита ,Астарта, Анаитис (Анàит),  нимфата Аметис, Митра (“Mihr”- слънце и любов), Хатор, дори Танит и др., символизира уникална симбиоза на отчетлива контрастност. Вероятно това е и една от причините, да се  възприема и като Зорница и като Вечерница, което  е затруднило древните със същностното ù определяне ( дали е звезда или планета). Като сияйна, бяла, изгряваща , макар и с преобладаваща мъжка принадлежност, се отъждествява и с Шукра или Ушанас в индуизма. Независимо от проявлението, в случая отново е свързана с репродуктивната система, като източник на потенция, способна да възкресява. Венера олицетворява както най – възвишените пориви на духа, съвършен […]

За семейството с любов…

Душата ми избра! Това са моите майка и баща! Готова съм да ме приветстват в света! От тях най – ценния подарък, живота, получавам и за него аз вечно ще им благодаря! Всяко човешко същество придобива материално проявление чрез своите родители. За да се въплътим в грубата реалност са ни необходими транслатори, проводници и именно майката и бащата се явяват като такива. В действителност, моментът на зачеване, индивидуалните показатели на родителите и качеството на самия акт на сътворение, способстват за хармоничното  или не разгръщане на изначалната структура на детето. Ние идваме с конкретни параметри, онаследени  при преминаването през различните инкарнации, но условията при които душата придобива материален облик, предопределят възможността за проявяване и опознаване на личния код впоследтвие. От особено значение е да разбираме, че след отделянето на индивидуалната душа от свръхдушата ( конгломерат от човешки души), тя започва да търси най – подходящите приемници, които да станат нейни родители. Изборът зависи най – вече от екзистенциалните задачи или уроци, с които е необходимо да се сблъскаме в настоящата инкарнация. Ето защо, съществено важно е да приемем, че за всичко което ни се случва в живота сме отговорни самите ние, дори още преди да се родим. Всяка душа прави най […]

Човешки привързаности ⤖ Предсоциално въплъщение

Свободата е вътрешно състояние, което не означава да се разделим с всичко външно, а да си позволим да не го притежаваме! В еволюцията си  всяко човешко същество преминава през индивидуални етапи в израстването, но те  се базират на един изначален алгоритъм, с определна структура и последователност. В съвременния свят, поради невъзможността на хората да разглеждат явленията обемно, се е стигнало до едно закотвило се положение на нужда от постоянно диференциране. Или с други думи, за да се позиционира човек се е превърнал в съдник не само спрямо самия себе си, но и спрямо всичко заобикалящо го.Така е започнал да си служи с правото на избор, не за да взима адекватни за  настоящия момент решения, а за да прави глобални заключения. Заемането на конкретна позиция за човек, който се движи е винаги относително явление, тъй като в процеса на развитие ние непрекъснато постигаме ново ниво на разбиране. Това не означава, че предшестващото е било погрешно, а че е нужно да се освободим от него, за да придобием следващо. Въз основа на тази закономерност може да се направи разграничение между човек, който ври в процеса на познание и друг, който иска да знае. Всеки истински учител остава винаги ученик, защото съзнава,че  учи  […]

Човешки привързаности ⤖ Егоцентрично въплъщение

Идентичността понякога има нужда да се почувства като център на света! Предсоциално въплъщение… Израствайки всяко човешко същество преминава през етап на диференциране,тоест разграничаване от заобикалящия го свят. Принципно, потребността да почувстваме своята уникалност, тоест себето ни да се реализира като център, е съвсем нормално явление и се проявява обикновено към 5 (та) – 6 (та) година. В този период детето възприема света, като съотнесен най – вече към собственото му съществуване. Това означава, че всяко явление за него е обвързано с начина, по който самото дете го вижда. С други думи, ако може да се говори за  мисловна форма, то тя е предимно субективна или едностранчива. ~ Екзистенциален Аз ~ Пример… Възрастен пита петгодишно момче:  Имаш ли баба? Момчето: Да! Възрастният: Баба ти има ли внук? Момчето: Не! Примерът има  относителен характер, защото възможността на детето да погледне от различна перспектива зависи от индивидуалните параметри. В случая задачата е да разгледаме процеса на диференциация на Аза от не – Аза, през който по личните ми наблюдения днес преминават все повече зрели хора. В момента, в който започваме да усещаме своята автономност, неминуему се заражда и необходимостта да я опазим. Това е естветвена импулсивна реакция спрямо заобикалящия ни свят, който от своя […]