Subscribe & Follow:

Интересно

Есента е време за… – 1 част

Есента е период от годишния сезонен цикъл, през който денят се скъсява, времето застудява, съответно и енергията, която черпим отвън намалява. Ето защо е подходящ момент да обърнем фокуса навътре, към себе си, да анализираме изминалото време и в предпоследния месец от годината да си направим равносметка – как се чувстваме от случилото се през изминаващата година, какво ни донесе и какво ни отне, по – спокойни и доволни ли сме със и от себе си или обратното. Знам, че за голяма част от хората, предвид пандемичната ситуация, отговорите вероятно няма да са изцяло положителни, но охладняването на страстите и по – трезвата преценка, с които есента ни дарява ни подкрепят да приемем истината – такава, каквато е. Отправяйки поглед навътре към себе си може да ни се прииска да си поплачем и да потъжим, което е съвсем естествено есенно пречистване. Не спирайте сълзите, позволете им да ви пречистят. Както казва Ошо, сълзите са външното проявление на истинската молитва, така че, ако ви се плаче, направете го, без да отивате в крайности разбира се. Преходните сезони са и период, в който е възможно понижаване не само на физическия тонус, но и на емоционалното състояние. Важно е да помним, че леката […]

Как да се справим с негативните и натрапчиви мисли?

Мислите с негативен характер са и винаги са били част от природата на човешкия ум и макар в днешно време фразата „мислете позитивно“ да се е превърнала в лозунг, сама по себе си тя не помага да се справим с отпадъчните мисли. Защо ли? Първо и най – съществено е да приемем и разберем, че за да изменим начина, по – който генерираме и контролираме мислите си изисква време, особено ако години наред умът ни е бил пълен с паразитни такива. Обикновено, когато работя с хората в тази насока, първите два въпроса, които задавам са: какъв процент от времето на бодърстване (според тях) е зает от негативни (обезпокоителни, тревожни) мисли и какъв от положителни? от колко време (месеци, години) е такова положението? Съответно, ако например процентът е 70 (негативни) към 30 (положителни) и се поддържа от години, реалистично погледнато няма как да се очаква за 1 или 2 месеца нещата да се изменят драстично, освен в някои изключителни случаи (подлагане на няколко месечен медитативен курс и др.), които не са цел на обсъждане в настоящото изложение. Съществуват две основни заблуди, с които хората се сблъскват в процеса на справяне с отпадъчните мисли. Когато решат, че няма да мислят за негативната […]

Как да разберем дали сме с подходящия интимен партньор? – 2 част

Интимните, както и всеки друг взаимоотношения между двама души, е важно да се разглеждат въз основа на функцията, която изпълняват в живота на човек. В тази връзка, като за начало, е подходящо да изясним за себе си какво място в собственото ни съществуване би заемал интимния ни партньор, тоест с коя сфера от жизнедейността си най – вече го свързваме или с други думи – за какво искаме да е подходящ. Подобен въпрос може да ни се стори парадоксален, но именно неговото отсъствие често води до разминаване в представите и очакванията в междуличностните отношения, което е една от причините за неразбирателство във връзката. Съответно, преди да влезем в интимни отношения с някого, може да се запитаме – какво мога да дам, какво искам да получа и какво може да се случи или не. Разбира се, подобен подход при разглеждане на взаимоотношенията е в определен смисъл консуматорски, но предвид факта, че живеем в общество, което се основава на покупко – продажен принцип, всъщност е реалистичен и честен. Защо? Когато във взаимоотношенията е налице яснота относно възможностите,  потребностите и очакванията на партньорите, комуникацията се улеснява. Липсата на прозрачност, противоречивите сигнали, неизразените чувства и потиснатите емоции са една от основните причини за възникването […]

Как да разберем дали сме с подходящия интимен партньор? – 1 част

Новата ера, в която навлизаме съвсем естествено създава условия за преминаване на по  -високо ниво на съзнание, което неминуемо се свързва с разпадане на илюзиите, самозаблудите, нереалистичните очаквания и излизане (поне за някои) от „маята“, в която си пребиваваме отдавна. В личен план настоящия период е изключително интензивен на прозрения, които честно казано носят повече тъга, отколкото радост, но по „дзенски“ ги възприемам като необходими за нашето израстване. В тази връзка търсещите и пробудени вече сред нас имат своите настоящи въпроси и са готови да питат, защото чувстват или разбират, че ако сме решили да се учим е важно да си задаваме въпроси, като гореизложения , който в себе си съдържа подвъпроси и затова ще бъде разгледан на части. Важно е да уточня, че в случая споделям собственото си разбиране по темата, като ще включа и малко теоретична информация от различни области, която просто изникваше в съзнанието ми, докато писах текста. Като цяло разглеждам темата най – вече от енергийна гледна точка, макар да започвам с биологичния и психологически аспект по въпроса. Също така, независимо от написаното тук или някъде другаде е съществено да отбележа, че личният опит е най – важен, тоест няма никакво значение кой какво е казал […]

Свобода

Свободата е състояние на духа, което е независимо от външните условия и се явява предпоставка за преминаване отвъд причинно – следствената предопределеност, която обуславя случващото се в живота ни. Свободата предполага възможност за преодоляване на ограниченията, които бидейки предимно вътрешни, пораждат външните. С други думи препятствията, които се явяват по пътя ни са свързани с рамката, в която се намира нашето съзнание и всеки път, когато то се разшири ние успяваме да се справим с поредната трудност. Тази рамка представлява съвкупността от заложени пренатално и имплицирани в първите години от постнаталния период, несъзнавани програми, формирани нагласи, модели и убеждения. Тяхното обслужване, а съответно преповтаряне се явява това, което наричаме карма или съдба. Ако ние сме настроение, което зависи от формираното отношение през първите 2 годни от живота ни и се задава още в периода на вътреутробното развитие, че светът е несигурно място, в което опасности дебнат от всякъде и поддържаме тази настройка 20 години, естествено е да възприемаме живота като борба. Ако вярваме, че щастието е илюзия, разбира се, че през повечето време несъзнателно ще си търсим поводи да бъдем нещастни и ще считаме, че това е нормално състояние. Ако ежедневно си повтаряме, че пари няма, няма и да имаме, […]

Eгото по пътя на духовността

Въпросът за егото вероятно бива поставян от всеки, който възнамерява  да опознае себе си в дълбочина.  Възможно е да забелязваме, че има хора с така да се каже „по – голямо“ его и други с „по – крехко“. Според някои освобождаването от егото е пътят към праведен и може би духовен живот, макар че двете не са съизмерими. Не са, тъй като, за повечето хора, така наречения праведен живот се основава на конкретни, в повечето случаи религиозни норми, които са или наложени или доброволно приети от индивида, идват отвън, а не са породени отвътре и в голям процент от случаите са недостатъчно разбрани. Съответно всичко, в което се уповаваме, вярваме, мислим, говорим, но с което нямаме опит се явява неистинно по отношение на нас самите, дори и на интелектуално ниво да го разбираме. По – конкретно, това означава например да правим сравнение между карането на кола и самолет, без да сме управлявали едното. Подобна съпоставка може да прави само онзи, който има преживявания и с двете и  няма нищо нередно, ако реши да назове състоянието, до което са го довели. Същото важи и за хора, които по личния си път преминават през множество състояния и преодоляват различни ограничения и спокойно […]

Деца като слънца – принципи на Интегралната терапия

Ах, слънцето ли ви изпрати, сърцето ми да разтопите? Или, дарявайки ми вашето присъствие, луната над мен смили се? Погледна ли ви, небето ми запява. Гласът ви чуя ли, земята проговаря. Започва една приказка за всички малки и пораснали деца. За възрастните, които умеят да играят. За родителите, които в името на благото на децата си, не спират да дерзаят. За учителите и терапевтите, които търсят нови и интересни подходи. Приказка за всички, които обичат, творят и растат заедно с децата. Имало едно време една малка фея… Нейната мечта била да сътвори свят на чудеса. Малката фея знаела, че единственият начин да създаде вълшебен свят е като се научи да прави чудеса. Това обаче не било никак лесна работа. Първо, защото хората отдавна не вярвали във вълшебства и второ, защото трябвало всеки ден неуморно да изследва света, за да разбере как се случват чудесата. Малката фея обичала често да си подхвърка из гората. Там докосвала дърветата, листата и се радвала на цветята. Когато пък не и вървяло с чудесата, отивала в планината. Посядала на някой камък, благодаряла на земята и помолвала небето за подкрепа. Друг път, когато не достигала сама до дълбочината на нещата, отивала на някое езеро и съзерцавала […]

Доброта

В добротата да израстнем е велико дело! Един до дъното, а друг до върха – довело! Наскоро, след груповата практика по йога за сърцето, ни се падна кратка история за добротата от един Дао майстор. Така просто бе описал що е доброта, че ме вдъхнови да поразсъждавам и да споделя. Ще цитирам само началото, защото всъщност то е достатъчно… „Най – съкровената доброта идва не просто от мисълта за другите, а от съпреживяването на техните чувства.“ Ден Мин – Дао В много учения се говори за това, че е важно да бъдем добри, милосърдни и състрадателни. Говори се, че човещината се проявява чрез любовта и добротата. И аз също чувствам, че е така. Но как всеки от нас разбира това? Дали различните учения и религии не са сътворили множество от идеи и теории за това какво е доброта? А може би всички те (ученията) са имали предвид едно и също, а красивото разнообразие от човешки характери, вярвания, гледни точки и мнения са го облякли в най – близката, позната за всеки един от нас одежда. Човек в повечето случаи харесва това, което е близко до неговото разбиране и може да съпреживее онова, с което има опит. Всичко останало: или отрича; […]

Интегрално възпитание

Темата за възпитанието от известно време е непрекъснато по петите ми. Ходя си, а тя неотлъчно ме следва. Защо ли? Сигурно е важна… Затова реших да споделя малко размисли за тези от нас, които разбират, че да знаеш не е като да можеш, тоест, че с  интелект, но без възпитание сме като слон  в стъкларски магазин. Но преди да разгледаме възпитанието в неговото спектрално проявление, може първо да си зададем въпроси: Какво е възпитание? Нужно ли ни е и ако да – защо? Къде го усвояваме? Как го получаваме или съответно отдаваме? В конкретното споделяне по – скоро изразявам настоящото си разбиране, относно  смисъла, функциите и елементите в процеса на възпитание, както и отправната точка. С други думи, по личното ми схващане, възпитанието или по – точно превъзпитанието ( предвид неблагоприятната ситуация, в която се намира съвременния човек) е необходимо да започен от самите нас. Няма как да възпитаваме никого другиго, ако първо не свършим това със себе си. Логичното обяснение е, че не може адекватно да предадем нещо, ако не разбираме  начина, по който се осъществява, тоест не познаваме  източника на пораждане, стъпките в последователност (включва да отчетем и възможността за едновременност/паралелност), външните условия и ритъма. С други думи, […]

Интегрално съществуване

Като концепция естеството на интегралното съществуване, в неговото практическо проявление, е присъствало в живота на древните, макар и да не са го разбирали на вербално ниво. С други думи, обществената организация на античните култури ( Древен Египет, Древна Гърция и др.) се реализира по законите на интегралността, независимо че малка част от хората (философи, учени…) са опитвали да тълкуват тези закони. Социалната структура на древните общества  и като цяло начина на преживяване на света е отнесен предимно към поддържане на константна настройка с вселенското движение. Това означава, че за тогавашните хора от първостепенно значение е да са във връзка с глобалните процеси, въпреки че малцина са опитвали да рационализират, да обяснят смисъла на подобно съществуване.Тоест, в античността човешката дейност е ориентирана  към следване  принципите на изначалното битие, в което всичко съществува в единен континуум. Свидетелство за своеобразния начин на възприятие на битието и търсенията и стремежите на тогавашните хора се откриват в творчеството и въобще в цялата дейност на древногръцки философи като Сократ, Платон и Аристотел, които са основоположници на Западната философия и наука. Изключително интересна и поне за мен адекватна е геометричната обосновка за произхода на всемира, която Платон представя чрез петте Платонови тела. На практика, правилните многостенни са били известни доста преди класическите […]