Като концепция естеството на интегралното съществуване, в неговото практическо проявление, е присъствало в живота на древните, макар и да не са го разбирали на вербално ниво. С други думи, обществената организация на античните култури ( Древен Египет, Древна Гърция и др.) се реализира по законите на интегралността, независимо че малка част от хората (философи, учени…) са опитвали да тълкуват тези закони. Социалната структура на древните общества и като цяло начина на преживяване на света е отнесен предимно към поддържане на константна настройка с вселенското движение. Това означава, че за тогавашните хора от първостепенно значение е да са във връзка с глобалните процеси, въпреки че малцина са опитвали да рационализират, да обяснят смисъла на подобно съществуване.Тоест, в античността човешката дейност е ориентирана към следване принципите на изначалното битие, в което всичко съществува в единен континуум.
Свидетелство за своеобразния начин на възприятие на битието и търсенията и стремежите на тогавашните хора се откриват в творчеството и въобще в цялата дейност на древногръцки философи като Сократ, Платон и Аристотел, които са основоположници на Западната философия и наука. Изключително интересна и поне за мен адекватна е геометричната обосновка за произхода на всемира, която Платон представя чрез петте Платонови тела. На практика, правилните многостенни са били известни доста преди класическите цивилизации, но класифицирането им и разглеждането на взаимовръзката между тях се появява в питагорейството. А въпросът дали Платон е разглеждал геометричните фигури като съвкупност от ъгли и страни, като проявление на добродетели или в значимостта им на мислоформи, зависи от наличието или отсъствието на възможност, възприемащия да погледне на явлението многоспектърно.
Интегралното съществуване се изразява в обединяване на всички части, като за начало в нас самите.Теоретично обяснение на понятието „интеграл“ се появява за пръв път през 17в., когато и Нютон и Лайбниц поставят основите на математическия анализ, който се занимава с поведението на математически функции. Един от двата основни аспекта на математическия анализ е интегралното смятане, който проследява начина на изменение на даден обект във всяка една точка от неговото предвижване във времето. С други думи, интегрирането включва изначалните параметри на обекта плюс влиянието на привнесените редица неизвестни, с които обектът взаимодейства при своето предвижване и по този начин проследява способа на изменение.
Всяко човешкото същество се ражда като носител на определена информация, или това, което някои наричат идентификационен код. От една страна ние сме обусловени от предпоставки, свързани с различен (предишен формат) на съществуване, генетично наследство, етническа принадлежност, географски фактори, разположение на мировите тела при нашето раждане и т.н.. От друга, в процеса на живеене ние израстваме в определена семейна среда, която има своя парадигма, общество, отличаващо се със специфични характеристики и всичко това способства за формиране на жизнен опит и изграждане на поведенчески модел. Това означва, че искаме или не, начинът по който мислим, действаме и дори чувстваме е опосредствен, зависим от редица външни обстоятелства. Ето защо, например, ако едно дете е израснало в семейство на проповедник, за него кражбата ще е непростим грях. За друго дете обаче, което произхожда от фамилия на джебчии, кражбата ще е начин за оцеляване. Погледнато под този ъгъл не можем да съдим никого, защото, когато сме деца най – важно за нас е да бъдем приети и обичани от родителите си, дори и това да означава да крадем. И в слуая, косвено обръщам внимание на отговорността на възрастния осъзнат човек, който трябва да разбира, че базово възпитание детето получава чрез примера на родителя. Конкретно това означава, че ако вие пушите, но казвате на детето че това е неправилно, създавате основа за вътрешен конфликт. Защо? Всяко дете до определен етап от своето израстване е цялостно, единно и за него е наразбираемо как мама или татко могат да правят нещо, което твърдят че е неправилно. Чрез този пример навлизаме постепенно в естеството на съществуване на интегралния индивид. За човек, който е обединил всички свои части – мислите, действията и чувствата са едно цяло.Тоест, дейността на интегралната личност е недиференцирана, тя е хомогенна, тя представлява синтез между вербално и невербално, между външно и вътрешно, между субективно и обективно, между конкретно и абстрактно, между общото и детайла. Интегралният индивид изразява цялото чрез частите му и обратното.