Съвременният човек пребивава в състояние на симулация на живеене. Съществуването е приело форма на вегетация, в която индивидът по – скоро отсъства. Така наречената социална структура е съставена от маса „човекоподобни“ (Честита ни маймунска година!), натрапващи разбиранията си на други като тях.
„И ето, съвършеният ансамбъл от актьори!
На всеки дадена е роля,
но ни един не изразява собствената си воля!
Колективът в дружно съглашение,
прие безсъзнателното поведение!“
Мисловни питанки…
Какъв процент от хората в настоящата действителност се замислят за понятия като гравитация, време, пространство…?
Кой определя кое е горе и кое долу?
Как формираме разбиранията си и даваме оценки?
От какво се ръководим, постъпвайки по един или друг начин в различните ситуации?
Действителен случай…
Шофирам на път за дома. Отбивам се да закупя вино от крайпътен магазин. Често пазарувам от съответния магазин и съм в общи линии наясно с асортимента. Местата за паркиране в онзи часови диапазон са ограничени и решавам да спра пред кола, паркирана на бордюра, с презумцията да отсътвам не повече от 10 минути. Предвидливо оставям автомобила на аварийни, с надеждата да подскажа, че няма да се бавя. Свършвам с покупката и се запътвам към колата. На излизане от магазина, млада девойка видимо ядосана се опитва да направи сложна маневра, за да се озове на улицата. Поглеждайки часовника, чувам гневни викове:
„…следващия път, в който си оставиш колата на това място
ще я намериш без гуми…“
…общо 9 минути престой…
Жената в колата продължава разярено да ме овиква. Негласно си помислих: „… поне ще знам към кого да се обърна, ако автмобилът ми се озове без гуми…“В онзи момент вероятно леко съм се усмихнала , което в комбинация с липсата на реакция, подобаваща на ответната страна, вбесиха още повече шофьорката. Вдигайки стъклото жената продължи да бълва незнайно какво, а аз потеглих…
Сътоянието на афект за съвременния човек се е превърнало в естествена поведенческа склонност. Само по себе си то е разрушително и се изразява в разход на енергия, която бихме могли да вложим в нещо живототворящо. Всъщност афектът е емоционален взрив, своеобразно силно чувство, което възниква внезапно. То е зададено от изградения рефлективен модел на индивида и по – скоро ни приближава до животинския принцип на съществуване. Неконтролируемото състояние, в което човек изпада под въздействието на афект е форма на агресия към околните или автоагресия. Когато човек е афектиран се лишава от възможността да мисли трезво и се превръща в тотален автомат, заложник на случващото се. Подобни изживявания се съотнасят към най – ниските вибрационни нива на съществуване и изразяват пребиваване в реакционен формат. По – интересното е, че за някои хора да се намират в състояние на афект е потребност, примитивен вид подхранване. Или, както мнозина не биха си признали : „…ако няма за какво да недоволствам…с какво ще се занимавам?!“
Хумористично откровение…
… Малко момиченце пита майка си:
“ мамо, защо се караш на татко?“
Майката: „защото не иска да тупа килима…“
Момиченцето: „ама…, той го тупа,
ти защо продължаваш да му викаш?“
Майката:“…за да го тупа по- добре…“
Всъщност хората сме се съгласили, договорили сме се да се роботизираме и по този начин сме се лишили от живот в усилие. Инстинктивната проява, предизвикана от външни обстоятелства е несвойствена за съзнателния индивид. Привнасяйки в пространството реакция с негативен отенък (неприязън, гняв), угнетяваме не само нас самите, но и всичко заобикалящо ни. Колективната договореност, като модел на взаимодействие би могла да влияе благотворно, ако се основава на висши ръководни начала. Докато социалната среда представлява „стихиен безпорядък“, в който принципна система липсва, индивидът може да поеме отговорност единствено за самия себе си. Осъзнаването на невъзможността да променим външните обстоятелства е крачка към личностната ни реализация!
Да приемем явлението “ дружно съглашение“,
не означава да се съгласим и участваме в неговото проявление!