Съвременният човек е толкова зает да разработва съвършени машини, че не му остава време да създава съвършени деца!
Технологичният прогрес към настоящия еволюционен етап от планетарнато развитие на Земята е нормално явление, имащо своята обосновка. От една страна той е ествествено проявление на екстровертната човешка природа, уповаваща се предимно на външния свят и имаща нужда от изява. Същевременно скоростният развой на научно – техническите процеси е израз на изначалната потребност на човека, да търси обяснение на всемирната структура във всяко нейно проявление. Като част от цялостната йерархия, чрез създаването на все по – сложни машини, човекът в същността си се стреми да разбера собствения си механизъм.
Проблемът на съвременното общество се състои не в самия технологичен напредък , а в неразбирането на неговото предназначение. Етимологично, думата „технология“ означава майсторство, умение, изкуство за постигане на определен резултат. Процесуално терминът включва набор от инструменти, похвати и се характеризира с поетапност. Като цяло, въплъщава смисъла на изучаването като метод за усъвършенстване. Задачата на технологичното оптимизиране е да служи на човечеството, а не обратното. В днешно време хората са опитни мишки, подвластни на машинизирана матрица. Експериментът е действено изследване, което се прилага в множество области. Въпросът е, дали малките гризачи са съгласни с ролята си на асенизатори…?! Всъщност, няма значение, защото както се случва и с хората , никой не ги пита дали искат да бъдат марионетки, тъй като те просто са забравили какво е да не са!
Долавят се пространствени сведения, че към настоящия момент се разработва механизъм за предвиждане, контрол и превенция, чиято потенция надхвърля възможностите на всички известни оракули, взети заедно. Интересното в случая е, не кой или къде се занимава с подобна дейност, а защо?
Всеизвестно е, че древните цивилизации са разчитали и прогнозирали движенията на мировите тела, без да разполагат със сложната съвременна апаратура. Множество археологически находки и изследвания свидетелстват за умението на древните да декодират космическите послания. Счита се, че появата на вавилонската религиозно – астрологическа система се случва паралелно с възникването на египетското звездно познание, а може би и със зараждането на подобно явление в някои племена в Централна Америка. Ако приемем, че съответната синхроничност не е случайна, може да си зададем въпроса: защо в един и същ момент, в различни географски райони, започва да се развива идентичен интерес към овещестяване на връзката с вселенския порядък?
Всъщност настоящото преформатиране на планетата е просец на постепенно осъзнаване на изначалната взаимосвързаност в пространството, която за предшестващите цивилизации е била неосъзната даденост. Всемирът ни подсказва, че е време чрез индивидуалното да започнем да преживяваме глобалното, защото освен отделни същества, ние сме и част от едно цяло. Така наречените „кристални деца“ са физическото проявление, сакралният подарък, който космосът ни изпраща. Те идват, за да ни насочат в правилната посока. Тяхното предназначение е да изкоренят архаичните убеждения и да разклатят покварените социални структури. Те чувстват пулсацията на вселенското сърце, което обединява всички човешки сърца. Тяхната космична проницателност може само за миг да разшифрова и най- сложния технологичен механизъм.
Кристалните деца помагат на цялото човечество да достигне до осъзнато съприкосновение с мировия порядък.
Ние сме участници в поредното превъплъщение на Земята и имаме възможността да преживяваме божествената същност в човешки формат. За да се слеем със светлинната есенция е важно да се освободим от страховете, които от хилядолетия ни поддържат в състояние на колапс. Никоя свръхтехнологична машина не може да ни опази от самите нас. В определен момент от планетарната еволюция хората са започнали да губят непосредствената връзка с космологичния ритъм. За древните това е значело да загубят „себе си“, или е било равностойно на смърт. Вследствие на възникването на страха от смъртта, са се появили всички останали притеснения. Към настоящия момент глобалното страхопочитание е превърнало хората в мумии, приживе. Кристалните деца са своеобразни навигатори, които могат да ни дадат ориентир, но от нас зависи дали ще се престрашим да се променим.
Сътворяването на съвършено потомство е най – висшата технология, която човек винаги е имал възможността да изучи. Отдаденият на това майсторство е реализиран демиург. Вдъхновена от думите на една прекрасна жена, посвещавам написаното на сакралното намерение да бъдем родители.
„…Ако искаме деца ангели, трябва да бъдем богове…“
Сътворяването на живот е изкуство! Извайването на униклана индивидуалност е съвършена вещина!