Ах, слънцето ли ви изпрати, сърцето ми да разтопите?
Или, дарявайки ми вашето присъствие, луната над мен смили се?
Погледна ли ви, небето ми запява.
Гласът ви чуя ли, земята проговаря.
Започва една приказка за всички малки и пораснали деца. За възрастните, които умеят да играят. За родителите, които в името на благото на децата си, не спират да дерзаят. За учителите и терапевтите, които търсят нови и интересни подходи. Приказка за всички, които обичат, творят и растат заедно с децата.
Имало едно време една малка фея… Нейната мечта била да сътвори свят на чудеса. Малката фея знаела, че единственият начин да създаде вълшебен свят е като се научи да прави чудеса. Това обаче не било никак лесна работа. Първо, защото хората отдавна не вярвали във вълшебства и второ, защото трябвало всеки ден неуморно да изследва света, за да разбере как се случват чудесата.
Малката фея обичала често да си подхвърка из гората. Там докосвала дърветата, листата и се радвала на цветята. Когато пък не и вървяло с чудесата, отивала в планината. Посядала на някой камък, благодаряла на земята и помолвала небето за подкрепа. Друг път, когато не достигала сама до дълбочината на нещата, отивала на някое езеро и съзерцавала водата.
Така, след много пътешествия през гори, езера, морета, пустини и планини, малката фея решила да се установи и да започне вълшебния свят да твори. Вече знаела, че ще има трудности и сигурно дълго ще чува, как не съществува свят на чудеса и е по -добре с нещо друго да се залови и да изкарва пари.
Преминала през множество препятсвия. Бездомна скитала нейната душа, където и да попаднела, все се чувствала у дома. Отказала се от много неща. Понякога на пода спяла, в студ и мраз живяла, но да вярва и следва мечтата си продължила. И така, докато не отдавна, да скита се спряла и малко уютно местенце за свой дом избрала. Всяка сутрин започнала в дома си слънцето да кани, а вечер лунат и била на гости. Заедно обсъждали голямата промяна. И ето, че стигнали до следното прозрение – голямата промяна започва с малки стъпки. Разбрала феята, че скоро може и да не сътвори цял град от чудеса, но може да си направи свой малък вълшебен храм. И така, точно там, в дома на феята започнали да идват малки и големи, да търсят себе си, истината и заедно с феята, да се учат и да растат. Едни отивали в храма на чудесата, с миналото да се разделят. Други бъдещето си искали да променят. Но най – интересни за феята били децата. Единствените, които не чакали резултата. С децата, малката фея се учила да се справя с ината. Научила се дори и да чака. Децата показали на феята, че смисълът на живота е в неговото безспирно изследване. Научили я да се радва на мига, да се раздели със суетата.
И малко по малко, благодарение на децата, домът на феята превърнал се в храм на светлината. Основни принципи в храма станали истината, уважението, любовта, човечността , красотата, мъдростта и добротата.
Чрез истината, феята и децата се разкривали на света. Учили се да признават чувствата пред себе си и да ги споделят с другите. Разбрали, че няма нищо лошо и срамно, ако понякога сме тъжни, ядосани или нещо ни тревожи. И как се случвало това? Понякога, когато феята била напрегната, тя сядала и казвала на децата как се чувства. Обяснявала им, че в живота има моменти, в които всички ние може да не се чувстваме особено добре и че, ако бъдем честни със себе си и с другите, може да ни стане по – леко. Ако пък някое от децата било ядосано или тъжно, феята разгадавала емоцията и нежно я назовавала, вместо малкото щурче. Така децата се учели да разбират какво се случва вътре в тях.
Уважението било също основен принцип в къщата на чудесата. Малката фея, от опит знаела, че ако искаме да получаваме уважение, първо трябва да го отдаваме. Също така разбирала, че в основата на уважението е отношението и затова е важно да се учим да виждаме красотата във всяко създание. Когато говорила на децата, феята често леко приклякала, за да бъде на тяхната височина. Така показвала на децата, че няма по – важни и по – маловажни явления, а на възрастните, че само нашето отношение прави дадено явление повече или по – малко значимо.
Любовта била първозиточник на всичко, което се случвало във вълшебното малко царство. Феята от опит знаела, че любовта е една от най – мощните сили в света и че само времето може да покаже колко е ценна тя. Именно любовта била първопричина, феята да продължи да следва своята мечта. Затова, заедно с децата, феята се учила да прави само неща, които произтичат от и се изпълват с любов.
Човечността, с не по – малка сила, участвала във всекидневните занимания на феята. Заедно с децата се учили да ценят всички създания, да подават ръка, когато е нужно, да приемат себе си и всичко в света, такова каквото е. Учили се да подкрепят, вместо да критикуват, защото феята разбирала, че дори една блага дума или жест може да озари денят ни. Понякога спасявали малки птиченца от улиците. Друг път избирали дрехи и играчки за бедните деца. Понякога се спирали и изслушвали някой дядо или баба, който просто искал да сподели своята съдба.
Красотата изпълвала дните на феята и на децата. Те знаели, че красотата е отвъд ума и не търсели винаги логика в нея. Също така се учили, че красотата извира от същината и не е нужно да я търсят в скъпите дрехи и лъскави коли. Феята и децата рисували, строили, пеели, танцували и се веселили и така изпълвали дните с радост и красота.
Мъдростта от своя страна, произлизала от любовта и идвала с опита. Ето защо , всеки ден феята и децата се потапяли в „правенето“, без да дирят задължително резултат. Феята знаела, че ако с децата искат да бъдат щастливи е важно да учат, за да познаят, а не за да вземат диплома. Че е важно да работят, за да израстват като личности, а не за да изкарват пари. Че е съществено да обичат, дори и с риска да бъдат наранени, защото щастието е тук и сега и никого не чака.
Добратата била сложна. Както и любовта, тя можела да има различни проявления и феята научила това с опита. Понякога феята била ефирна като аромата на благоуханно цвете и просто изпълвала пространството на децата, докато те творили. Друг път била категорична и плътна като земята и поставяла ясни граници. Научила се, че мъдрост е да разбираме кога е нужно да дадем и кога не. Научила се също, че може да отнемем на сила, но не може да дадем на сила. Чрез наблюдение в различните ситуации, феята и децата, се учили на разумна доброта.
Това били основните принципи на метода, който малката фея създала. Истината, уважението, любовта, човечността , красотата, мъдростта и добротата се превърнали в стабилна основа, върху която се случвала Интегралната терапия.
И днес феята продължава да следва мечтата си, да се учи, да твори и да цъфти. Тя ни подкрепя да следваме и ние своите мечти, независимо дали на другите им изглеждат невъзможни.
Снимката е на нашето групово творение, от часа, в който заедно се учим на екипна работа.