Свободата е вътрешно състояние, което не означава да се разделим с всичко външно, а да си позволим да не го притежаваме!
В еволюцията си всяко човешко същество преминава през индивидуални етапи в израстването, но те се базират на един изначален алгоритъм, с определна структура и последователност. В съвременния свят, поради невъзможността на хората да разглеждат явленията обемно, се е стигнало до едно закотвило се положение на нужда от постоянно диференциране. Или с други думи, за да се позиционира човек се е превърнал в съдник не само спрямо самия себе си, но и спрямо всичко заобикалящо го.Така е започнал да си служи с правото на избор, не за да взима адекватни за настоящия момент решения, а за да прави глобални заключения.
Заемането на конкретна позиция за човек, който се движи е винаги относително явление, тъй като в процеса на развитие ние непрекъснато постигаме ново ниво на разбиране. Това не означава, че предшестващото е било погрешно, а че е нужно да се освободим от него, за да придобием следващо. Въз основа на тази закономерност може да се направи разграничение между човек, който ври в процеса на познание и друг, който иска да знае. Всеки истински учител остава винаги ученик, защото съзнава,че учи другите най – качествено на това, на което в дадения момент обучава самия себе си. В същността си, за да може човек да се движи равномерно постъпателно е важно да разбере принципа на цикличност, за който всяко временно явление е неизменна и необходима стъпка за затвърждаването на извънвремевия характер на самото пътуване. Или с други думи, всяко състояние, обстоятелство, пространство са по – малко или повече значими в живота ни, независимо кой как ги определя. Конкретната статия е въвеждаща част от разгръщането на специфичен и по моему, особено важен въпрос за съвременния човек. Аз ще си позволя да го назова „Човешки привързаности“, като дълбоката импликация е да поразсъждавам за това, какво всъщност представлява свободата през етапите на развитие на идентичността.
По пътя всеки човек, в зависимост от индивидуалните параметри, се движи в определен ритъм. Без значение дали е съумял да реализира изначално заложения , или е постигнал мирова синхроничност, при израстването ние преминаваме през общовалидни за всички етапи. И в случая не става въпрос за някакво духовно развитие, а принципно за развоя на човешкия живот .
Предсоциално въплъщение
Това е етапът, непосредствено преди и известно време след самото ни раждане, който се основава на базова функционалност, която е на ниво сензорномоторно съществуване или наречено още реактивно. В този промеждутък човешкото същество е изцяло потопено в естествения си ритъм и ако изразява някаква привързаност, то тя е породена от инстинкта за оцеляване. В случая обаче, връзката е чисто функционална, тоест новороденото има нужда някой да се погрижи за него. Дали това ще са биологичните му родители, осиновители или доброжелателно настроено вълчо семейство, за самото същество в дадения момент няма почти никакво значение. Това е така, защото известно време след раждането то пребивава в неопределено състояние само по себе си, което го прави все още свързано с колективната душа. Или с други думи, заключителният етап на отделянето на индивидуалната душа от колективната приключва малко след появата ни. Пребивавайки в майчината обител съществото получава косвена информация за външния свят, посредством майката. Реално преди моментът на раждането детето все още не е изцяло обособена идивидуалност, тъй като диханието му е зависимо от живота на майката. Моментът на раждането, от гледна точка на възприятието на самото бебе, е всъщност своеобразна смърт, защото то преминава от една форма на съществуване към друга. Периодът между всяка смърт и ново раждане е преходен и по същността си неопределен. Именно в подобно трансцедентно състояние се намира и всяко новородено, непосредствено след раждането. Някои психолози наричат този период аутистичен, от където вероятно произлиза наименованието на така нареченото социално разтройство – Аутизъм (включвам Синдром на Рет и Дезинтегративно разствройство на развитието), което днес е често срещано явление. Въпреки определението му като заболяване , аз по – скоро бих го нарекла отклонение, дори знаково явление, което има за задача да подтикне човечеството да се вгледа в настоящата обществена действителност. В задачите на конкретното изложение не е заложен широкоспектърен анализ на аутизма, но считам за необходимо да отбележа, че честота на проявлението му не е случайна. Аутизмът всъщност е вид асоциалност, самоизолиране, което повечето хора разглеждат като болестно състояние.
~ Но! ~
Всеки човек, посветил се на саморазвитие е наясно, че се преминава през периоди на усамотяване и те са естествен етап по пътя. Разбира се, не трябва да се прави сравнение, защото се приема, че развиващият се човек е съзнателен, а аутистът не.
~ Но! ~
В днешно време безсъзнателното поведение на социума се приема за нормално съществуване и обратното. Въпросът е как човек, който не разбира защо, как и каква е причината да извърши конкретно действие, определя един вид поведение за норма, а друг за отклонение?
ATOM
Всъщност, важно е да се опитаме да вникнем в природата на наличие или липса на отношение или реакция. Аутистите просто не се вписват в настоящата форма на съществуване, която е чисто външно рефлекторна, с други думи вегетативна или съществуване по закона win ⇔ win. Липсата на стереотипно отношение към ситуациите ги превръща за околните в нелогични същества. Аз обаче, ги разглеждам като много специфично изразени индивидуалности, за които да имитират чужди действия или формално да емоционалничат е несвойствено. Това не означава че са безчувствени. От личен опит мога да споделя, че могат да бъдат изключително спонтанни и споделящи по неповторим начин при определени условия. Това е и една от причините да разглеждам природата на реакциите въз основа на източника, от който изхождат. С други думи, дали изначалният импулс идва от есенцията на индивида или реакцията е вид отклик на нещо външно.
Децата поне до към четири годишна възраст са спонтанно реактивни и ние ги приемеме като такива, защото това всъщност е абсолютно естествено състояние. От него произтича и своеобразната наивност, с която се отличават не само малките, но и някои възрастни хора. В днешно време, понякога ние разглеждаме като непривични и ненужни подобни проявления, но всъщност ако изхождат „отвътре“ те са признак на непосредствена естественост, спонтанност и непредубеденост. Важното е да не заклеймяваме наличието или отсъствието на реация като нещо „лошо“, а да се учим да разбираме явлението и да го култивираме. Също така, взимайки предвид цикличния порядък в процеса на трансформация, нужно е да отчитаме етапа на „детска непринуденост“. Всяко преформатиране се характеризира с еквивалентни от гледна точка на възприятието преходни състояния. След първоначалния импулс, изтласквайки се от прегръдката на тъмната обител, ние си поемаме дъх точно както го прави всяко новородено. След това, лека – полека излизаме от съноподобното състояние чисти като сълза. Първоначално ни е трудно да държим очите си отворени, заради цялото мирово многообразие, което вече поемаме чрез физическите сетива. В този момент ставаме външно възприемащи същетва и започваме да разглеждаме явленията от света по изцяло нов начин.
MOLECULE
Израстването на индивида от периода на предсоциално въплъщение до изграждането му като възрастен включва съответните цикли на развитие. В случая статията е ориентирана към фазионалното изменение на вече възрастния човек, затова няма да се спирам подробно на предшестващите етапи, които са…
1 период ⇒ от 1 – 8 години при момчетата, от 1 – 7 при момичетата
2 период ⇒ от 8 – 16 години при момчетата, от 7 – 14 при момичетата
3 период ⇒ 16 – 24 години при момчетата, от 14 – 21 при момичетата
4 период ⇒ 24 – 32 мъже, 21 – 28 жени
POLYMER