Реализацията на индивида в социалната среда е стъпка към същностното му осъществяване като гражданин на света!
В процеса на себепознание при разгръщане на изначално заложения потенциал, като условие за разширяване на личностната структура, човек може да достигне до трансперсонално възприятие. По същността си това е своеобразно надличностно преживяване, но не като загуба на индивидуалността, а като възможност Азът да отиде отвъд персоналните си рамки. Принципно при постъпателното постигане на по – високи нива на съзнание, Азът никога не се губи, той просто съзрява.
При израстването си човешкото същество се идентифицира с едни или други, изначално заложени структури. Съответното отъждествяване е свързано с различни слоеве от естеството ни. То може да е на ниво физиологично проявление, тоест идентификация предимно с външната обвивка; със социалното ни разположение или ролята, която изпълняваме в обществото; с психичната ни настройка или особеностите на характера, а също така може да е на ниво емоционални убеждения. Независимо коя от конкретните обусловености приемаме за наша, в действителност, нито една от тях не е истинската ни същност. Всяко от изброените отъждествявания е само представата ни за самите нас, от която е необходимо да се освободим, за да съумем да постигнем разбиране за вътрешната си действителност. Това не означава да ги отречем като реално съществуващи, а да приемем, че са непрекъснато променящи се показатели, които способстват изкристализирането на есенциалното, чисто човешко съзнание.
За да разберем кой от структурните слоеве е предопределящ съществуването ни, тоест от какво сме зависими или какво ни ръководи, е необходимо да пребиваваме в непрекъснат процес на самоанализ. Това обаче не означава единствено интелектуално разбиране на психичното функциониране, а по – скоро директно осъзнато преживяване. С други думи ,начинът е не да мислим непрестанно за следствието, а да го изменяме в момента на случването.Това означава да се учим да присъстваме в настоящето без да привнасяме умисъл, оценка или гледна точка. Всъщност в случая става въпрос да изчистим съзнанието си до постигане на непосредствено осъзнаване, което всъщност е смисъла на медитацията и съзерцанието.
Надличностното въплъщение на индивида се реализира въз основа на декодиране на функциалността на мозъка, от един устойчив Аз, който е посветен на нескончаемо разширяване на обхвата на самосъзнание. В този смисъл, на нивото на светоцентрично възприятие, индивидът придобива разбиране за казуалното случване, тоест за контекстуалното пораждане. Казано по друг начин, моментално осъзнава причинно – следствената взаимообвързаност, която може да е предопределена от пренаталните условия, породена от обстоятелствата, или следствие и от двете. Тоест, човек става проницателен, съзнавайки принципа на случайността, който се оказва правомерен, когато хората действат без направление. В същото време обаче, индивидът разбира, че дори непредвиденото изхожда от конкретна причина/и. Светоцентричното възприятие е свързано с интегриране на взаимно отричащи се културни и исторически системи, както и със своебразно преживяване на андрогинно състояние. По своята същност изживяването е на недиференцираност, съпричастност и любов към всички земни създания. Човек започва да възприема обективното на живота от позицията на Аза. Този етап е свързан с речево неизразимо чувство на възторг и преклонение пред всяко природно явление. В естетсвтото си това е състояние на абсолютен алтруизъм. Човек придобива така нареченото супраментално, проницателно световъзприятие за универсалните реалии. Естеството на светоцентричното въплъщение предполага съпреживяване на глобалната всемирна орис, което неизбежно включва както радостта, така и мъката.
От този момент нататък човешкото същество не изключва и не обезсърчава никоя основна дейност или способност, а посвещава съществуването си на възможността да ги издигне отвъд несъвършената им природа. Осъзнавайки вкзистенциалната значимост на всяко природно творение, индивидът развива едно универсално чувство за красота, което се превръща във водещ принцип на реализиране на цялото му битие.Това е крачка към ананда, божественият екстаз или святата отдаденост на всемирното движение.