Без болка – нищо не се преживява!
Без страст – нищо не се случва!
Без просветление – нищо не се осъзнава!
Бъдейки хора, ние се раждаме зависими от една или друга част от съществото ни. Човекът идва на този свят, с определен код, тоест като носител на информация, онаследена от формати, в които душата пребивава през различните инкарнации. В зависимост от превъплъщенията, през които ефирната структура преминава, може да се направи грубо разделение на проявените души, обозначавайки ги като – стари, млади и такива в зародишен стадий на развитие. Разбира се, нужно е да подчертая, че съответното сегментиране е твърде общо, но подходящо за реализирането на задачите, имплицирани в даденото изложение. Без значение от пренаталната ни обусловеност, всички ние сме тук с определена мисия, която неминуемо включва като задължително условие учението. Няма същество, което да е познало всичко, защото цялото непрекъснато се изменя. Независимо, кой и как се отнася или не към всемирното движение то си протича по определени, заложени в глобалната йерархия закони, които най – просто могат да се назоват – златно пропорционални. Ето защо, цялото притеснение на обществото за Земята и въобще за Вселената е всъщност неосъзнато безпокойство, че ние самите не сме в съзвучие с ритъма на всемирното претворение.
⫷Наистина ли все още има заблудени, които си въобразяват, че могат да въздействат на земните или космологични процеси?⫸
Земята мили хора, до сега е оцелявала, оцелява и ще оцелее. Човешкият облик обаче се е изменял многократно, в съответсвие с глобалното движение. Цели общности са отмирали, а други са се трансформирали в ъпгрейдван вариант, за да се продължи естетсвения развой във всемира. Към настоящия момент от планетарната еволюция ние сме отнова в процес на преформатиране, който протича по зададена матрична схема, еквивалентна за всеки изминал и предстоящ цикъл на изменение. И сега, както и при предишните преобразования, на Земята има същества, които са преминали настоящия човешки формат в предшестваща реализация на земята (например на Стария Сатурн или Старото Слънце) и се явяват трнслатори за съвременните хора, в преминаването на следващото ниво. Присъствието на тези създания е необходимо, за да бъдат подготвени по – голям брой човешки същества за условията на новото съществуване. Естествено, както и при изминалите трансформации има и такива същества, чиято природа реално е непригодна да се впише в новото пространство. Те изпълняват своята роля в прехода, като поддържат баланса между безконечното сътворение и разрушение. Важното сега е всеки човек да обърне поглед навътре и своевременно да се очисти от всичко, което би възпрепятствало случването на промяната. И в случая не призовавам никого да отиде в манстир или да се оттегли в гората, а да останем и да поемем отговорност за съвкупността от противоречия, която представляваме.
В обикновения живот ние съчетаваме и небрежността и апатията, и жаждата и страстта, и добротата и състраданието. В хода на житейския развой, всяко човешко същество в определни моменти изразява тези проявления, независимо дали го съзнава или не. Първата стъпка е да съумем да се освободим от състоянието на леност, мързелявщина и бездействено блуждаене. Тъй като, пределно в повече, ние сме зависими от чувства и емоции, породени от външно случващото се, съществено е да изработим механизъм, с който да генерираме чувства, необвързани с обстоятелствата.
Това не означава, че изведнъж можем да станем независими!
Ɵ
Като за начало, човек е нужно да се уловя, когато изпада в подобни състояния и да не им се поддава. Има различни механизми да се справяме с апатичните състояния, но най – често ползваният и безрезултатен е разнообразието. Тъй като днес съществуват достатъчно начини да си отвлечем съзнанието от болното място, хората обикновено просто го насочват към нещо друго. Проблемът е, че това друго обикновено е външно.
Какво правим, когато ни е трудно?
Като за начало искаме да избягаме – ако има къде!
Но дори и да отидем някъде, това само временно ще ни успокои. Следващият трик е да се впуснем в социално общуване, така че проблемите на другите да станата по значими от нашите. Ето така се заражда притеснението на хората за чуждата съдба и потребността да търсим и даваме съвети. Но! Как може, човек който бяга или не знае как да се справи със собствения си живот да прави оценка, че дори и да състрадава на някой друг? Тук съм чувала много сносни оправдания, от типа:
⤩
Ами то отстрани е по – лесно да се види!
⤭ Защо тогава не се погледнем сами отстрани?! ⤪
⤧
Следващият фокус, взаимстван от театралното съсловие, е така нареченото драматизиране или преучвеличение. Като ни е тегаво, заставаме пред огледалото (но не е задължително) и почваме да се жалваме на самите себе си. След известно време ни става смешно и ето…
⧣
Истинско изцеление или за известно време радостно обновление!
Горе – долу върши работа, но като временно явление.
⌚
Защо ли?
Като цяло можем по някакъв начин да заблудим мозъка си, но същността не! Ако на нея и е болно и ù се страда, рано или късно скръбта ù зазвучава.
Ако сте преминали през подобни ментални закачки, то на края просто се примирявате с положението и страданието го въвличате в сътворението. И това вече си е висш пилотаж! Така хем душата лети, хем мозъка в синхрон с тялото твори!
ν
След като сме се освободили от външно обуславящото ни неудовлевторение, ставаме истински радостни, страстни и с неутолима жажда за съществуване. Започваме да врим отвътре и да изливаме топлина във всичко, с което сме се заели. Това е своеобразен несекващ ентусиазъм за съществуване. В подобно състояние имаме потребност да пребродим света, да се изявяваме. Това е качество, изразено в естеството на светския човек. Хората, при които то преобладава имат потребност да се реализират пред аудитория. Подобни натури могат да подемат случването на съществени промени, не само в личен, но и в общочовешки план. Някои наричат това явление пасионарност, а според друга научна обосновка, това са хора манифестори. Без значение как ще ги назовем, в зависимост от своята енергоемкост, подобни индивиди понякога се явяват задвижващият механизъм за инициирането на съществени еволюционни процеси.
Изкуството е да обладаем страстта и да я ползваме отмерено, като гориво за действие в реалността.
Пасионарността е в основата на случването на всички нови неща!
φ
Оседлали и вкарали в направление непокорната жажда за съществуване се приближаваме до следващото състояние. Ако човек се освободи от афекта и изгарящото желание, но запази добротата, състраданието и несекващия стремеж към знания, цялото му същество се озарява. Това е така нареченото състояние на просветление, когато за търсещия се отварят вратите към небесната обител. Той се превръща в приемник на знанието, ръководен от законите на сътворението. Важното е да успеем да се освободим и от тази обвързаност, независимо колко прелестно невъобразима и завладяваща е. Преодоляването на подчинеността на божествената екстатика ни дава възможност непосредствено да я изразяваме. Тогава добротата и познанието се превръщат в един самопонятен дълг. В този момент човекът се посвещава на мъдростта и тя започва неспирно да се излива в съществото му. И тук не се случва нищо друго, освен проникване в същността. След като е разбрал по – добре външната форма на видимия свят, осъзнал е отношението на душата към този свят и е вникнал в многообразието от проявления, човек се освобождава от всички връзки, произтичащи от предишните степени на духовното приключение. Тогава достига до онова, което се различава от всичко придобито по пътя. То няма еквивалент, но и без него не може след това, защото е самата същина!