Човешкият формат на съществуване изначално предопределя потребността на индивида да споделя, да се свързва и да се обединява. От самото ни раждане сме обусловени от различен тип взаимообвързаности, като на първо място (от гледна точка на човешкото ни проявление) е тази с майката. Всъщност, качеството на връзката с майката е и основата, върху която впоследствие се опираме при взаимодействие със социалната среда. Ето защо считам, че е много важно всяка жена, която е решила да става майка, да гради връзка с детето, а не да я възприема като даденост.
Защо това е от съществено значение?
Ако една жена, ставайки майка не разбира индивидуалната си природа, тя няма да съумее да позволи на детето да разгърне неговата собствена. Човек, който не се е познал изначалната си същина, не може да подкрепи друг да го направи, защото не знае как. Докато не осъзнаем значимостта си, винаги ще се сравняваме и съревноваваме с останалите. Това е и най – сигурният начин да се отдалечаваме от възможността да разберем личната си природа.
Тъй като в днешно време женското съсловие се явяваме предимно продукт на заобикалящата го среда, то неминуемо я въплъщаваме, изразяваме и отразяваме. С други думи, жената на първо място „съпреживява“, случващото се с външното пространство. Паралелно или впоследствие го материализира, което се проявява в един или друг тип поведение. И не на последно място, състоянието на жената (физическо, емоционално и ментално) всъщност показва какво е реалното качество на средата, в която жената пребивава.
Гореспоменатото не би било проблем, ако сме наясно и се стараем непрестанно да разграничаваме, произлизащото от същността ни от онова, което ни се привнася отвън. Въпросът е, че за да може да го правим първо е нужно да разберем самите себе си, което включва освобождаване от множество обусловености (социални, фамилни, пренатални). Принципно, в днешно време да бъдем автентични, се явява може би най – трудното изпитание, особено ако пребиваваме в социума. Обществото трудно приема и не толерира индивидуалности, защото са неманипулируеми, което ги прави в известен смисъл опасни. Разбира се, това не означава, че трябва да се оттеглим в планината, защото така е по – лесно да бъдем себе си. Въпреки, че не го изключвам като опция за известно време, ако ще ни помогне да се намерим. Когато се интегрираме в социума е важно да не позволяваме да ни приравняват. Това обаче е много трудно, защото масата винаги се опитва да ни уподоби на себе си. Също така се явява ползотворно, защото се налага да живеем в константно внимание, тоест в постоянно усилие. Колкото повече се осмеляваме да бъдем истински, толкова повече външни пречки се появяват в процеса на реализация. Въпреки затрудненията обаче не трябва да се връщаме към безпринципното и хаотично съществуване. Бъдейки завършена индивидуалност, вече е важно да се ръководим само от общочовешки, глобални, космологични закони, независимо от обстоятелствата. С други думи, това че някой краде, не значи че и ние трябва да го правим. Това, че имиджът (високо обществено положение, притежание на пари ,власт и т.н.) в момента е доминантен фактор в човешките отношения, не означава да е водещ и за нас. За човек, който разбира и прилага висши принципи на съществуване, статусът е инструмент за външна реализация, който обаче не трябва да влияе на световъзприятието ни. Казано по друг начин, независимо като какви се изявяваме в обществото, колко пари или власт имаме или не, важно е да оставаме най – вече хора. В противен случай подхранваме единствено егото си.
Истината е обаче, че в съвременния свят всичко се базира на имиджа, защото хората са изгубили способността да възприемат непосредствено явленията. Тоест, днешният човек няма собствен критерий за качественост, а следва външно наложен. Следователно днес се цени онова, за което масата от хора или някой, който се явява авторитет, са определили като ценно. Или се цени онова, което просто е актуално и модерно. Този факт е лишил човека от потребността да разсъждава, осмисля и анализира. Ето защо и жената, като продукт на същото това пространство, се възприема предимно през нейното обществено положение. В зависимост от това, какво средата задава на женското съсловие като приоритетно, то следва различна статусна рамка. Една от призмите, през които в днешно време се разглежда жената е като средство за продължаване на човешкия род. Приемайки подобна роля, жените всъщност стават заложници на една от функциите, включени в същинската им природа. Останалите представителки, за които поради определени причини сътворяването на поколение не се явява приоритетно, в голяма част от случаие се превръщат в полу мъже, освен ако реализиацията им не преминава в процес на постоянно творене.
Да бъдем майки, както и да бъдем социално реализирани, са само две от множеството проявления на женската същност. Жената е многолика. Тя е отражение на мястото, на времето, въобще на целия еволюционен процес. Истината е, че ние сме извор на живототворяща сила, тъй като изначално сме завършени, тоест съвършени. Не случайно има поговорка:
„Жената се ражда, а мъжът се изгражда.“
Ние въплъщаваме безконечно изменящото се цяло.
Вселената, както и жената, никога не може да бъде разбрана докрай, защото непрестанно се променя!
Съществено е, особено в днешно време, да се опрем на женското, на бликащата жизнена есенция, която сме способни да генерираме напълно самостоятелно. За да оказва благотворно влияние в света, жената трябва да бъде полезна най – вече за самата себе си. Това означава да съхраняваме, отстояваме и обожаваме собствената си идентичност, независимо от случващото се около нас. Също така, този път изисква да се простим с множество привързаности.
Считам, че ние като жени, сме способни да иницираме задвижването на жизнено важни промени за цялото човечество, които в съюз с мъжете да осъществяваме. В този аспект е изключително важно да привнасяме таково отношение в пространството, което бихме искали да получаваме.
Жената сме жрици на живота!
Ние в важно да отстояваме това право, бидейки дори непоносимо автентични!