Въз основа на личния си опит в процеса на израстване, към настоящия момент разглеждам поведението на жените, като резултат от възприятието, отношението и разбирането на четири основни фактора.
❶ Отношението на жената към себе си. То се определя от нивото на автентичност, или до колко жената изразява собствента си същина. В този аспект разграничавам 4 етапа или 4 фази на съединяване на съзнание, енергия и тяло.
~ Свързаност ~
~ Цялостност ~
~ Единство ~
~ Ритъм ~
❷ Отношението на жената към пространството, което е избрала за своя реализация, тоест към средата която я обкръжава.
❸ Отношението към мъжа, но разглеждан не само като конкретен „екземпляр“, а като енергийна структура, различна от тази на жената.
❹ Отношението на жената към изграждането на семейство, което включва сътворяването на деца.
Жената в днешния свят предимно се явява отражение на пространството, в което пребивава, на мъжа, с който е свързана, или и на двете едновременно. Поведението на мъжа съответно представлява реакция на това отражение. Това е факт и не отричането му, а приемането и разбирането му може да ни помогнат да превъзмогнем рефлекторния модел на съществуване, който за момента е доминантен. Ето защо, жената е нужно да разбира, че това което не одобрява, което я дразни в мъжа в повечето случаи произлиза от собствената ù неудовлетвореност. За мъжете е съществено да приемат, че поведението на жената в огромна степен, ако не тотално, се определя от средата и отношението на мъжката аудитория.Това означава, че мъжете съзнателно или не, провокират определен емоционален отклик в жените, на който следствие се явява мъжката реакция. Получава се, че жената се характеризира предимно с рефлекторно поведения, а мъжът с реакционно. С други думи, когато една жена действа по определен начин, нейното поведение обикновено е предизвикано от външен фактор. Това, че мъжът не осъзнава, че например е привнесал волно или неволно някакво чувство, не означава че жената не го усеща . Ние чувстваме, че нещо не е наред и поради невъзможността да останем в случващото се, за да разграничим какво е и от къде идва, гледаме да се отървем от него, като го изливаме обикновено като емоционален изблик. В този рефлекторно – реакционен модел на съществуване живеят повечето хора, без въобще да си дават сметка. Поради тази причина често сме свидетели или участници в подобни ситуации:
Жената си мисли , че и без думи мъжът ще разбере, че тя има потребност да обсъдят някакъв проблем. Тъй като се притеснява да конкретизира (което всъщност е отражение на страха на мъжа да заеме конкретна позиция), всячески се опитва да намекне за нуждата си, но не и да поиска разговор. Мъжът, усещайки дискомфорт, предпочита да отклони жената от съответния проблем, като се прави на зает или се старае да насочи взаимодействието в друга посока. Истината е, че дори и да съумее временно да отклони вниманието на жената, проблемът си остава и напрежението ескалира. В крайна сметка, жената става агресивна, а мъжът ни чул, ни видял, ни лук ял, я пита:
„Ама мила, защо така хамалски подхождаш?“
Въпрос, при който обикновено следва защитна реакция от страна на жената, което всъщност е и целта на мъжа.
« Когато един мъж не може или не желае да бъде ответствен за последствията, действа косвено. Това означава, че чрез определено поведение провокира жената да вземе решение (удобно за самия него), с което се освобождава от отговорност. Тази и други, осъзнати или неосъзнати, мъжки тактики ще разгледам в третата част от четирилогията – „Аз съм ти…“ »
Реакцията може да бъде преодоляна, ако самата жена е съзнателна относно причината за конкретното поведение и поема отговорност за действита си, независимо какви са техните последствия.
Същото важи и за мъжа!
Изводът от по – горе споделеното е да си даваме сметка, че ние сме огледала едни на други.
„Каквото повикало, такова се обадило!“
Когато сме съзнателни за този принцип вече може да си позволим да бъдем автентични в отношението си, дори и понякога да е нужно да действаме като варвари. Принципно, жената представлява пространствена структура, което означава че тя се явява поддържаща самото пространство, което от своя страна предопределя и зависимостта ù от времевите процеси. С други думи, жената е физическото проявление на това, което се случва въобще. Тя може да е изразител на ставащото в едно семейство или учреждение, град или държава, континент или етнос, планета или звезда, въобще на цялото всемирно движение. Това за всяка жена се явява даденост, независимо дали го осъзнава или не. Въпросът е да разберем какво ни предопределя, за да можем от негова функция да станем негови ползватели. Тоест, ако осъзнаем, че сме зависими от потребността да танцуваме, да превърнем танца в инструмент за усъвършенстване. Или, ако осъзнаем че ни харесва да въплъщаваме например различни космични структури, да разберем как да ползваме тяхното влияние. Считам, че за всяка жена е съществено да е нясно какво или кой я потребява. Също така е важно да се запита защо това ù харесва и какво ù носи?!
Ако не се учим да разбираме същността на закона – подобното привлича подобно – ще продължаваме да се приемаме за жертви. Истината е, че жената винаги е била източник на подхранване. Това е предопределено от самата ù природа , която е матрична и се характеризира с цялостен цикъл на пораждане и разпад. Важно за днешната е жена е да разбере, че като за начало е нужно да се научи да подхранва ,съхранява и потребява самата себе си. Ние много често сме склонни да пръскаме енергия в безброй начинания, без да разбираме защо го правим. Проблемът е, че сме го приели или като даденост или го правим по задължение. Някои жени просто абсолютно несъзнателно извършват някакви дейности. Други оправдават правенето на нещо като считат, че то се изисква от тях. Такива жени често използват думата „трябва“. Трябва да сготвя, трябва да съм усмихната, децата трябва да ходят на училище, мъжът ми трябва да е добре изглеждащ, трябва да се грижим за близките си, трябва да вдигна телефона, трябва да бъда търпелива…
За да се измъкнем от омагьосания кръг, в който сме се съгласили да служим най – вече на нещо външно, може да започнем да си задаваме въпроси.
Какво представлявам?
В следващите редове разглеждам етапите в процеса на обединяване на структурата при жената. Споделеното е изцяло базирано на лични преживявания, което означава че не го представям като нещо общовалидно.
Форма ≈ Свързаност
Наличието на матка при жената предопределя съществуването на някаква форма, съд, в който нещо може да се слува. Физическото възприятие на матката разглеждам като първи етап на комуникация между съзнание, енергия и тяло. Всъщност това наричам фаза на свързаност, когато вече усещаме, че се ръководим от функционалността на матката. От този момент нататък, започваме да обръщаме повече внимание на усещанията и е възможно да станем зависими от тях.Това се случва при всеки в различна степен, тъй като те ни напълват. Всъщност това зависи от взаимовръзката между нивото на сензитивност и менталната потенция. Ако по природа жената е свръхчувствителна е възможно мозъкът да не е достатъчно силен за да контролира усещанията. Следствието е често изпадане в крайни състояние, от еуфорична радост, до дълбока потиснатост; от изгаряща страст, до пълна апатия и т.н.. При наличие на подобни симптоми може да е добре жената да отделя повече време на работа с мозъка, тоест вниманието ù да е фокусирано в конкретна дейсност. Дали ще чете, пише, рисува, шие, прави практики няма значение. Важното е да се опита да наблюдава какво се случва с чувствата и къде са мислите ( без да позволява да я владеят), докато извършва всяко действие. Този етап разглеждам като усещане за свързаност , за наличие на форма, която може да се напълва.
Карта ≈ Цялостност
Втората стъпка е процеса на обединяване, по отношение на матката, когато усещаме, че всичко което се случва в нас произтича и съответно се връща на едно място. На това ниво смътно започваме да чувстваме взаимовръзката между органите, каналите, въобще всички системи на тялото, без обаче да можем да проследим движението. С други думи, получваме някаква чувствена, може и образна картина на нещо като карта или схема.
Формула ≈ Единство
Третият етап бих описала като дешифроване на картата или нейното задвижване. По – конкретно това означва, че вече имаме механизъм, формула по която всичко в нас работи единно. Постепенно се осъществява синхронизация между дейността на матката, сърцето и мозъка, което ни освобождава от предшестващата дихотомност. Малко по малко се постига хармонизиране на чувства, мисли и действия и те стават взаимо пораждащи се. На този етап жената диша с цялото си тяло, а по нататък и започва да извършава всяка дейсност въз основа на единението.
Развитие ≈ Ритъм
Следващата крачка е чувстването, потапянето, впоследствие разбирането на индивидуалния ни ритъм. От тук нататък не можем и не искаме да правим нищо освен онова, което диктува изначалната композиция. Започваме да възприемаме произлизащото от нас като мелодия, която може да има различни вариации. Чуваме се, когато говорим, също и когато мълчим. Разпознаваме собственото си ухание, дори и сред многобройна тълпа. Възприемаме заобикалящото чрез кожата, сякаш вдишваме света. Наслаждаваме се да вкусваме соковете, течащи от самите нас. Виждаме всемирното многообразие чрез вътршения поглед, който разкрива същността на всички неща.
От този момент сме отворена книга, разголваме се пред света и просто въплъщаваме автентичната си същина.