„Преставайки да бъде жрица на живота, жената се превръща в негова жалка слугиня!“
Пиер Дако
Кокичета прекрасни нацъфтели,
с белите си шапчици,
главички нежно те са свели.
Поклащани от пролетния вятър,
кокетничат заруменели.
Ефирният му повей листенцата повдига
и ритъмът любовен в стъбълцата им се въздига.
Светът с ухание на свежест се събужда,
усмихва му се слънцето в небето,
в зелени багри всичко се покрива
и щастието прелива от сърцето.
Цъфтете кокичета прекрасни
и вий момичета страстта си проявете!
Не чакайте , не се срамете!
Какво по – хубаво от любовта, от щастието, от радостта
може да ни се случи през месеца, приветстващ пролетта! ЗАБЛУДА!
Нищо няма да ни се случи! Ние все чакаме и покорно се надяваме да ни сполети щастието. В най – добрия случай може небето да ни се стовари на главите и всемирната мъка да зазвучи в ушите. И тогава какво? Даже и да сме вписани или дори да сме написали Бхагавад Гита в самсара, все си забъркваме същата попара!
Момичета прекрасни, труженички злощастни, кога решихме да станем мъже?! Колкото и примери да изнамерим за „успели“ дами, кой по – точно залъгваме, че те не са именно срама ни?! Някога мъжете, в чудене с какво да се захванат, решили да ни направят като тях. Предложили ни безброй възможности за външна реализация и от тогава ние си пребиваваме, за нас самите, в изолация. Днес можем да изкарваме пари, да въртим любовници, да интелектуалничим по политически въпроси и фелдфебелски да менажираме бизнеси. Разполагаме с достатъчно външни занимания за разнообразяване на вегетирането, които ефективно да ни отвличат от женската ни същност.
МЪЖКИ СВЯТ ↭ ТЕОРИЯ НА КОНСПИРАЦИЯТА
Силата на жената е в способността ù да въплъщава живототворящия ритъм. Всеки път, в който маршалът в нас командва, ние сме истински железни лейдита с метални сърца. Повтаряйки си “ мога и сама“, плетем в гърдите си пайжина от безброй фалшиви пластинки, като онези които се вграждат в човешкия организъм при костни травми. Фактът, че сме се съгласили да бъдем жертва на обстоятелствата ни създава илюзията, че живеем. Но и да искаме да бъдем като мъжете, в краен случай можем да станем полу мъже. И тогава какво се случва? Нито жени, нито мъже или ето как се е заформила феминистката идеология!
МЪЖКИ СВЯТ ↭ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
♦ Привличаме огромно количество женски индивиди в трудовия мравуняк.
♦ Възлагаме им безброй отговорности.
♦ Назначаваме ги на длъжности, в които женствеността се явява недостатък.
♦ Внушаваме им, че са свободни от мъжката опека.
♦ Отрупваме ги като коледни елхи с милион ненужни играчки.
♦ Искаме ги хем като любовници, ако може и като домакини, но все пак да са и майки.
♦ Въвличаме ги като съюзници в мъжките си планове, да не би случайно да си съставят свои.
Когато мъжът не знае какво да прави, жената не знае как да бъде! И ето, съвършения ансамбъл от актриси!
И обратното! Дали придворни дами или домакини, А къде остана любовта? от нас отново нищо не зависи!
Сърцето ми море е,
ту пусто е, ту пълно.
Дълбоко, непокорно,
веднъж е тихо то,
а после става неспокойно.
В изгрева с ухание неповторимо,
пропива тялото любимо.
В залеза окъпано в младо вино,
отдава своя танц на цялата вселена,
с молитва поне за малко в окена то да се огледа.
Мили дами, за мъжът не е важно къде е, дори не е от съществено значение кой е. За мъжът е важно какво прави и, ако изначалната му природа го е заставила неспирно да строи, би вградил в зида си дори и ДУШИ!
ЗА ЛЮБОВТА
Любовта е качество на преживяване на живота. Тя не зависи от някого или от нещо и битува отвъд телесното ù проявление горещо. Любовта не е задължително да бъде споделена, за да бъде проявена. В същността си, любовта е безусловна, безкористна, всепрощаваща и най – вече непреходна.
Можем ли да обичаме себе си за известно време?
Отговорът се съдържа в самия въпрос. Докато не се влюбим във всяка брънка от съществото си, ще продължаваме да дирим виновен, в себе си или в някой друг. Но истината е, че чистата любов не осъжда и не отрича. Ето защо, не можем да обичаме никого, преди да сме си позволили да обожаваме самите себе си.
Дете на огъня и на страстта!
Отново и отново ме поглъщат пламъците на любовта.
Не се научих да обичам с мяра,
да бъда сдържана в обичта.
Сърцето си аз всеки път дарявам.
Без мисъл, без страх,
смело изразявам, бушуващия ураган от чувство на радост и тъга.
А после, тишина!
Болка, мрак и тъмнина!
Аз знам, заплащам скъпо като отдавам своята душа!
Аз знам, че ще боли и сърцето пак ще кърви!
И въпреки това,
признавам пред себе си сега,
такава е дълбоката ми същност,
да изразявам огъня на вечността,
да въплъщавам стихията на любовта!
Волю – неволю, мъжете и жените винаги ще съществуват едни чрез други. Жената може да получи истинския си статут единствено чрез и заради мъже, както и обратното. Жена, която не обича и не е обичана „вегетира“, независимо от професията си. Жените, които се стремят да постигнат не само вътрешна но и външна свобода, обичат истината, конкретното, неподправеното, устойчивото. Такива жени могат да се реализират в симбиоза с мъже, посветени на обновяването на съвременната реалност.
„За реализирането на подобно начинание е важно мъжете, които държат ключовете от ледените кралства, да почувстват — дори и смътно — важността на свидетелството на тези жени и да им отключат вратите.
…
Лишен от утробата, даряваща живот, мъжът никога няма да разбере до каква степен женската душа е потопена в същността на нещата и на хората. Силата на жената е, че тя единствена е способна да почувства живите сили.“
Пиер Дако
Трагедията на някои мъже е в това, че обичат полученото от жената повече от самата жена!