Кого виним, че ний сами превърнали сме се в монета за размяна?
Уж просто искаме на чаша чай с другия да поседим,
а всъщност взаимно се залъгваме, че нищо не целим.
“ Истинските взаимоотношения не са възможни, когато общуването има определена цел.“
Джиду Кришнамурти
Ако решиш ⇝ звънни да питаш как съм,
но за миг поспри и искрен ти бъди, а не да чувствам скрития предтекст.
Тогава може да ти отговоря честно,
а не както винаги, че вечно съм добре.
“ Всяко общество, основано на взаимно използване, е основано на насилие.“
Джиду Кришнамурти
Поднасяме покана, защото просто искаме вълнението да споделим.
Човешко е да дирим взаимната обмяна,
~ но ~
най – важната забрана ⇝ душата не е монета за размяна.
« PS »
Взаимоотношенията са своеобразна изява на човешката дейност, която се изразява именно чрез личното ни отношение към човек, идея, общност или друг обект. Съответно, само по себе си то поражда същото или подобно обратно отношение, тоест взаимоотношенията са обусловени, взаимозависими. Това от своя страна означава, че ако ние сме привързани към нещо, то и то е привързано към нас, ако ние сме експлоататори, биваме експлоатирани, ако сме манипулатори, рано или късно се случва да ни манипулират. Всяко отношение, независимо дали е явно или скрито се отразява в личностен план, с други думи се записва в дневника на живота ни и дава отражение в жизнения ни път. По – кратко споделено, отношението само по себе си е постъпка, независимо дали придобива физическо проявление. Следователно, ако някога сме лъгали, но никой не е разбрал, значи, че и нас може някога да излъжат и никой да не разбере. Ако сме си присвоили, дори и в името на благородна кауза, може и нещо наше да бъде присвоено, дори и с най – добри намерения. Дейността , чиито същински израз е отношението не бива да бъде условна, тоест зависима от обстоятелствата. Нашето отношение към света зависи от нас, само неговата форма на проявление може да зависи от външни фактори. Ако обаче формата на проявление причинява някому болка ( вреди) няма значение дали изначалното намерение е доброжелателно. С други думи, начинът по който изразяваме или не отношението си е с не по – малко значение. Например, може да сме благодарни на някого, да го уважаваме или дори обичаме, но да не намираме адекватен начин да го изразим. Тогава може би е по – добре/или пък не да не предприемаме действия, тоест да не даваме външна изява на отношението си.
В този смисъл, подканям всички, особено настоящите родители да ревизират отношението си към всеки житейски аспект (няма по – важен и по – маловажен) и да опитат да бъдат честни (пред себе си):
Дали принципното им отношение (към човек, идея, организация…) е независимо от настоящата ситуация?
Всяко оправдание е не само доказателство за липса на зряло съзнание, но и предпоставка някога в бъдеще децата ви да изтърпят вашето наказание.
⇳
Погрешните постъпки, които не съумеем да изплатим приживе автоматично се пренасят върху децата ни.