Намерението да споделя личната си позиция, относно въпросът за „развитието“ е формирано отдавна, но чак сегашният формат на съществуване ми дава възможност да я изразя. Отношението по проблема е изградено вследствие:
⇝ от една страна на личния ми опит по пътя на себепознанието и собственото ми развитие;
⇝ от друга посредством работата с възрастни и деца, която осъществявавам вече 2 години;
За да бъда по-конкретна уточнявам, че ежедневната ми дейност е свързана с работа с деца, провеждане на консултации с възрастни и семинари за личностно развитие, както и константна работа върху себе си. Посредством практиката достигнах до някои поне за мен общовалидни норми, според които можем да преценим дали дадено явление (човек, дейност…) се намира в процес на развитие или не.
1. Може да се развива нещо конкретно, тоест за да се развиваме е необходимо да сме наясно точно КАКВО развиваме
⇝ тяло, ум, дух, взаимоотношения, бизнес и т.н..
2. Начална стъпка в процеса на развитие е да си поставим два основни въпроса:
КАКВО правим и ЗАЩО го правим?
В търсенето на отговори на тези въпроси ние стигаме до осъзнаване за действията си и за последствията от тях, което всъщност означава да поемем отговорност. Отговорен човек е този, който понася последтвията от действията си, независимо какви са те. Това означва да не отрича действията или думите си, да не проектира вината навън (върху други хора, обстоятелства),да не рацинонализира (да не търси примери, с които да се оправдае пред себе си или някой друг). Отговорите на тези въпроси е важно да бъдат абсолютно конкретни и за да бъда напълно ясна ще ви дам пример, визирайки собствената си дейност.
Какво правя аз?
Най-общо, аз обучавам/възпитавам деца и възрастни. По-конкретно, спомагам на възрастните да си припомнят онова, което са забравили, а на децата да не го забравят.
Защо го правя?
Правя го, защото по този начин реализирам себе си.
3. Развитието се осъществява по определена СТРУКТУРА, коята включва различни елементи, което означава, че в процеса на развитие последователно и паралелно си взаимодействат отделни компоненти. В този смисъл върховите преживявания или променените състояния на съзнанието, които присъстват например в разгръщането на духовността не могат да се разглеждат като индикация за развитие, освен ако не се трансформират в свойства. Имам впредвид, че няма как да бъдем едновременно пияни и трезви, но атомите се свързват в структура и образуват молекула и по този начин способстват развитието на организма. С други думи развитието се характеризира със взаимосвързани елементи, а не със състояния, които са взаимно несъвместими. Освен това състоянието е временно явление, а реалното развитие включва етапи, които имат свой край, който води до ново начало, съответно то е извънвремеви процес. Върховите преживявания могат да станат структура, демонстрираща развитие единствено ако се трансформират в характерологични черти на личността. Това означава да достигнем до контрол над състояния като екзалтация, транс, нирвана и др., за което се изисква много качествено работеща операционна система
(съвършено функциониращ мозък).
4. Развитието винаги е свързано с полагане на лично УСИЛИЕ, в противен случай не може да се счита за развитие, а за промяна посредством външно въздействие или случайност. Също така изисква дисциплина и последователност, които се превръщат в естествена потребност, когато човек достигне до етап на пребиваване в константна хармония. Днес много хора бъркат естествеността с импулсивност, тоест със следването на инстинктите. Инстинктите са свързани с нашата животинска природа. И ако правим нещо, защото така ни се е приискало, но неразбираме защо го правим се отдалечаваме от възможността да разберем какво е хармония. Хаосът не е индикация за естественост, той е израз на дезориентация. В природата всичко е хармонично, защото съществува по определени закони, дори и понякога ние да не ги разбираме. Следователно критерий за пребиваване в съотвтествие със собствената същност и природните ритми е наличието на определен порядък.
Изброените четири характеристики считам за необходими условия, при които е възможно да се осъществява развитие. Личната ми позиция е, че всеки който по някакъв начин възпитава/обучава, провежда терапевтична дейност или се явява инструктор по йога, танци и т.н. е необходимо да им обърне внимание. Разбира се, те се отнасят до хората, които имат адекватно отношение към себе си, дейността си и това, което привнасят в пространството чрез нея. За всички останали, за които да преподаваш някакви практики е просто начин за изкарване на пари, забавление или подхранване на егото може и да не са от значение.
Предаването на знания е отговорност, съприкосновението с вътрешния свят на хората е сакрално посвещение, а не просто хубаво театрално представление. В работата си аз лично се водя от следното правило:
Каквото и да правя, най-важното е да не вредя!
Хората, които искат практически да разберат какво е развитие каня да се включат в ритрийт: