Практическа алхимия 7 фази

Алхимията е процес, тоест винаги е практическа, което подсказва, че заглавието на настоящото споделяне е по – скоро игра на думи и дори тавтология. Позволявам си да започна с малко хумор, първо защото смехът е един от инструментите за излизане от илюзия и второ, защото наблюдавам, че алхимията, както и духовността стана мода и се появиха доста „алхимици теоретици“, явление, което само по себе си буди смях (поне в мен)… И като заговорих за заблуди, в които често  сами се въвличаме, в първите редове, макар и с риск да разочаровам някои изследователи на алхимията, ще уточня няколко нейни съществени характеристики:

1. Алхимията е процес, който цели пълна или частична трансформация. Съответно алхимик е човек, който е потопен в този процес, а не в мисленето за него и теоретизирането му. От личния си опит и съприкосновение с хора, посветени в изкуството на преобразуването, мога да споделя, че алхимикът описва процесите на трансформация по – скоро, за да достигне до ясно разбиране на последователността и паралелността на измененията, а не с цел да информира някого. И макара да е така, тъй като живеем във време, в което информацията е широко достъпна, споделям описание на основни процеси и лични преживявания, свързани с етапите на трансформация, през които съм преминала и преминавам по пътя си. Важно е да уточня, че за някои написаното ще се стори като научна фантастика. Това зависи от нивото на възприятие и разбира се от наличието или липсата на опит с подобни преживявания. Също така признавам, че тук проследявам 7 етапа, чието наименования се свързват с химични процеси и до скоро дори не знаех наименованията на базовите 4 етапа (Nigredo, Albedo, Citrinitas, Rubedo), които всеки може да намери в интернет. Това е така, защото както вече уточних, алхимикът е посветен на процеса и потребността да търси информация, за да си потвърди преживяванията му е по – скоро чужда. Седморната последователност  на трансформация се разгръща чрез описаните процеси, които случвайки се в човека имат своите биохимични, физиологични и психологични влияния, които ще опиша през личния си опит.

2. Втората заблуда е, че има женска и мъжка алхимия. Предвид, че за хората, които я практикуват, алхимията е наука, горното звучи като да разделяме математиката на полове. Освен това, преобразуването макар и да включва етапи, през които се осъществява разделение, цели сливане, единение, което е и седмата последна фаза в представената последователност. На този етап, на физическо ниво, индивидът продължава да притежава отличителни полови белези, но на енергетически и психологически план се превръща в своеобразно андрогинно същество, в което „анимата“ и „анимуса“ съжителстват и се проявява еднакво и в разбирателство. За такъв човек, половата идентичност на останалите хора няма голямо значение и макар и да я отчита, не се ръководи от нея.

3. И последната неяснота, която поне аз срещам в разбирането относно алхимията е в неосъзнаване на разликата между промяна и трансформация. Промените са стъпките към трансформацията, която е реализирана, когато от старото не е останало нищо, макар и тя да се случва, опирайки се на него. Или казано по друг начин, наличното (съставките, опита, качествата…) се явяват база, за да си направим супа, която да превърнем в еликсир (с обич,специално за любителите на кулинарията). Тоест, за да изменим качеството (вибрацията) на енергия ни е нужна налична такава. Когато започваме да се занимаваме с преобразуване, често първо е нужно да увеличим количеството енергия, за да се случи нейната качествена трансформация. Когато човек придобие опит и изначалната енергия вече е с висока честота това условие отпада и трансформацията се осъществява по – скоро чрез интензивен процес на съхранение на наличната енергия и ориентирането и в дълбочина, отколкото чрез нейното умножаване.

И така, след кратко разбулване на мистичността около алхимичното изкуство може да се потопим в самия процес и да проследим седемте етапа.

Отбелязвам, че всичко написаното е следствие от преживяване.

ЕТАПИ

1. Калцинация – първата и най – важна фаза, без която следващите не могат да се осъществят, е на изпепеляване. Става въпрос за изпепеляване на егото, но това не означава, че изгубваме индивидуалността. Всъщност изгаря онази част от нас, която обслужва единствено егоцентричните интереси. Онзи аспект, който работи, само за да задоволи личните потребности, без да отчита последствията и влиянието върху средата. Протича интензивно изчистване и трансформация на на натрупали се емоции. Съответно може да се отива в крайни емоционални състояния (от еуфория до депресия). Може да се появят и различни усещания като мравучкане, изтръпване, напрежение.  На този етап ролевата идентификация постепенно се редуцира и осъзнаваме, че ние не сме нито само тяло, нито само мисли или емоции и т.н. Това води до свързване със собствената същина, което от своя страна повишава чувствителността  ни за случващото се, тъй като когато сме във връзка с индивидуалната същност имаме достъп  и до тази на всичко около нас.  Ставаме пропускливи, може да усетим състоянието на всяко живо същество – минерал, кристал, растение, животно, човек…

На физическо ниво е възможно (поне при мен се случва) да се появи усещане за изгаряне, дори реални изгаряния. В моя случай, първият път, в който преминавах през калцинация, от време на време се появяваха малки изгаряния по краката, предимно в зоната на коленете. С течение на времето, когато навлизам в тази фаза усещам сякаш кожата ми е прогорена на някои места, но имайте предвид, че в това няма нищо страшно, когато осъзнаваме, че тези усещания са индикация за промяна –  нещо старо и ненужно си отива.

Също така е възможно да се измени темперетурата на тялото, но без това да е свързано с треска или други физически неразположения. Лично аз ставам като печка и даже около мен хората могат да усетят топлината, която излъчвам и без да се докосваме.

2. Сублимация – процес, през който се осъществява разделяне на рафинирания при калцинацията от грубия материал. На този етап след изпепеляване на егоцентричните импулси се осъществява връзка с индивидуалната душа и чувствата и мислите започват да се ръководят само от нейните потребности. Съвсем естествено се появява необходимост да се освободим от всичко, което не съответства на душата ни. Тъй като вече сме станали доста чувствителни, на физически ниво може да почувстваме лека нестабилност. Също така, нещата, които не резонират с нуждите на индивидуалната душа, могат буквално да причиняват физически дискомфорт, което може да доведе до разтреперване и изпотяване (поне при мен се случва). Нуждата от по – често пречистване, особено ако имаме интензивни социални контакти, се усилва и поне аз в тези периоди взимам душ по 3-4 пъти на ден и ежедневно пречиствам личното си пространство с благовония (тамян, сандалово дърво, пало санто…).

3. Разтваряне – процес, при който „Азът“ се разтваря и индивидуалната душа се слива с конгломерата от души. В тази фаза не съществува разлика между отделния индивид и цялото и човек започва да преживява вселенската съдба.

Поне при мен този етап беше доста труден. Чувството е сякаш се стоварва върху плещите цялото човешко страдание (нали се сещате, че в материалния свят има много повече страдание, отколкото радост…). Осъществява се своеобразен ченълинг  с вселената и може да се усетят и предусетят всякакви събития. Това е фаза, в която човек се свързва с висшите си способности, става медиум, екстрасенс, ясновидец и усеща, ако някъде има природен и/или социален катаклизъм. Не е задължително да е в състояние точно да определи какво и къде се случва (поне аз не мога), но чувства и обикновено скоро разбира (медии, хората…).

Първият път, когато преминавах през процес на разтваряне не бях подготвена и информацията, която се изливаше в мен през коронната чакра (Сахасрара) ми идваше много в повече. По онова време водех отшелнически живот и в медиумно състояние започнах  да пиша стихове, свързани с древни цивилизации (атланти, лемури…) и вселенски учители, с които съзнанието ми имаше съприкосновение.

4. Разлагане – процес на тотално разпадане на старото и сътворяване на нова форма, породена от вселенската душа. Тази фаза крие своите рискове, тъй като човек (в зависимост от вибрационните характеристики, на които е) се свързва с други същности на сходни или същите вибрации и може тотално да забрави кой е. Тоест, може да бъде велик композитор, Буда, Христос и т.н. (тъй като отключва определени способности), но поради причината, че старото „Аз“ вече не съществува, няма на какво да се опре и следователно може да се изгуби. Състоянието леко напомня на шизофренно, но по – скоро е лудостта на геният.

През този етап започнах да композирам музика, да рисувам символи и се занимавах с изучаване на динамика при въртеливо движение на идеално твърдо тяло; спираловидно движение, вписано в окръжност и др..

Тялото става ефирно и усещанията и сетивността почти се губят. Физическото тяло сякаш се консервира и макар, че биологичните процеси продължават да протичат в него, външно не се изменя. Тъй като самият човек е в нещо като балсамирано тяло оказва подобно влияние и на средата около себе си. В случая консервирах букет лилави лалета, които просъществуваха 2 месеца.

5. Дестилация – процес, при който се свързваме с духа и тялото преминава в много фино – етерно състояние. В тази фаза човек може да стане невидим за повечето хора, които съществуват на груби вибрации (ниски честоти). Поне при мен се случи. Физическото тяло функционира, но основно посредством съзнанието и съответно сетивността се губи и повечето телесни потребности също. При мен този етап беше свързан с нуждата да съм в уединение и в същото време в единение с целия космос. Физическото ми тяло доста се изстуди, макар, че го разбирах от човека, който в онзи период от време на време имаше физически досег с мен. Тоест, аз не усещах студ. В действителност усещания почти липсваха. Просто седях с часове неподвижно и медитирах. Осъзнавах, че е все пак е важно да поддържам телесните функции и ежедневно пренасях дърва от двора до къщата, за да запаля огън. Другата дейност, която ме връщаше на земята беше рисуването върху стъкло.

На този етап е съществено да помним, че все пак имаме физическо тяло.

6. Коагулация – новосътворяване. Процес на постепенно уплътняване, раждане на ново материално създание с божествена същност. Ражда се ново тяло от светлина. Физическото тяло поетапно се уплътнява и структирира, като придобива вътрешна интензивност, която по – чувствителните хора усещат. Такъв човек изменя средата само с присъствието си. Сетивността постепенно се възвръща, като може да станем свръхсензитивни. В случая очите ми станах много чувствителни на светлина. Обонянието и слуха също е възможно силно да се изострят.

7. Съединение – последната фаза е цялостност, процес на обединяване на противоположностите. Човек вече не е дихотомно същество и преживява цялостността на явленията. Такъв индивид живее отвъд разбирането за добро и зло, правилно и грешно, красиво и грозно, нисше и висши, макар, че в социалните интеракции да осъзнава тяхната функция. Виталността се възвръща и цялото съществуване става много по – живо, цветно, динамично и интензивно. Виждаме сякаш през очите на новородено, за което всичко е ново и интересно. Случващото се в живота ни е в пъти по наситено, времето буквално лети (или може би ние летим…) и за няколко дни може да преживеем толкова, колкото друг човек за няколко години . И започваме отново да растем и  да изследваме, водени вече от светлинно съзнание, родено в единение с цялото божествено творение.

Алхимията е константен процес на трансформация, в който умираме и се раждаме, горим и замръзваме, разпадаме се и наново се изграждаме.