Есента е период от годишния сезонен цикъл, през който денят се скъсява, времето застудява, съответно и енергията, която черпим отвън намалява. Ето защо е подходящ момент да обърнем фокуса навътре, към себе си, да анализираме изминалото време и в предпоследния месец от годината да си направим равносметка – как се чувстваме от случилото се през изминаващата година, какво ни донесе и какво ни отне, по – спокойни и доволни ли сме със и от себе си или обратното. Знам, че за голяма част от хората, предвид пандемичната ситуация, отговорите вероятно няма да са изцяло положителни, но охладняването на страстите и по – трезвата преценка, с които есента ни дарява ни подкрепят да приемем истината – такава, каквато е. Отправяйки поглед навътре към себе си може да ни се прииска да си поплачем и да потъжим, което е съвсем естествено есенно пречистване. Не спирайте сълзите, позволете им да ви пречистят. Както казва Ошо, сълзите са външното проявление на истинската молитва, така че, ако ви се плаче, направете го, без да отивате в крайности разбира се.
Преходните сезони са и период, в който е възможно понижаване не само на физическия тонус, но и на емоционалното състояние. Важно е да помним, че леката апатия и униние са нещо нормално, което ние избираме дали да се превърне в депресия или в повод за кратко оттегляне и грижа за себе си. Сезонът се свързва с елемента метал, който ни спомага да превърнем тъгата в сила, защото както всички знаем в повечето случаи мъдростта е трансформирана болка. Така че, ако чувствате апатия – бъдете дейни; ако се чувствате потиснати – направете нещо, което истински желаете, но по една или друга причина се спирате да направите; ако чувствате умора – почивайте активно; ако прекалено осъждате себе си, съответно другите – учете се да приемате; ако сте обидени – открийте се за болката и простете. И за да не звучат изброените препоръки твърде абстрактно, предлагам и няколко начина как като истински алхимици да се опитате да превърнете „камъка в злато“ или в случая болката в мъдрост.
– Бъдете дейни – когато времето е хубаво правете разходки из природата; сгответе си нещо топло и вкусно; разчистете гардероба от ненужните вещи (есента е подходящ период за освобождаване от ненужното); включете в ежедневния си график полезно занимание (йога, медитация); гледайте позитивни филми, клипове; отдавайте благодарност за всичко, което сте и което имате и даже, което нямате.
– Почивайте активно. Почивката или по – скоро паузата, както предпочитам да я наричам, е много важна за балансираното съществуване. Когато говоря за почивка имам предвид време, което осъзнато отделяме, за да се отърсим от всичко – задължения, информация, мисли, емоции… Ето защо нямам предвид гледане на телевизия и лежане на дивана. Активната пауза означава наистина да спрем. Дайте си време, в което да правите нищо (без телевизия, телефон, книга, дейност…) – 15м. – 30м. на ден или по 15м. поне 3 пъти в седмицата.
Усещам как тук някои хора ще си помислят „това няма как да се случи заради многото им ангажименти“. Всъщност тази мисъл е просто извинение, тъй като всеки от нас намира време за нещата, които са истински важни за него, тоест въпросът е – вие важните ли сте за самите себе си и ако сте, не е ли важно времето прекарано в уединение?
– Учете се да приемате – по – долу ще намерите лесна практика, която спомага да се отърсим от осъдителното отношение, за да осъзнаем, че и ние и всичко около нас е съвършено божествено творение точно такова, каквото е.
Практика за себеприемане
Седнете в удобна поза с изправен гръбнак. Затворете за малко очи и се потопете в себе си. Отворете очи и на ум или на глас си кажете следните утвърждения.
Приемам себе си изцяло.
Приемам и качествата и несъвършенствата си.
Приемам и красивото и грозното.
Приемам и високото и дълбокото.
Приемам и удоволствието и болката.
Приемам и радостта и тъгата.
Приемам и успеха и падението.
Приемам и светлото и тъмното.
Приемам и висшето и нисшето.
След практиката, по възможност, останете няколко минути със затворени очи в тишина.
– Учете се да прощавате, за да продължавате. Обидата превръща обекта на когото сме обидени във важен и независимо, че изпитваме отрицателни чувства към него, чрез мислите ние всъщност си го подхранваме. Освен това тровим себе си, защото се напълваме с негативни мисли, а те водят до генериране на отрицателни чувства. Наясно съм, че всички разбират гореспоменатото на рационално ниво, но не всички могат практически да се простят с обидата и да продължат. Аз лично се научих да го правя чрез приемането. Тоест, когато осъзнаем, че начинът, по който някой действа е обусловен от множество фактори, над които ние нямаме власт и че единственото, което сме способни да контролираме е начинът, по който реагираме тогава чувството на обида се разтваря, трансформира се в любов. Давам и един пример за логично ориентираните читатели, за които „болката се разтваря и се трансформира в любов“ са твърде отвлечени понятия.( Всички ние възприемаме и обработваме информацията по различен начин, затова се опитвам, до колкото ми е възможно, да предавам информацията също чрез различни методи, за да е достъпна за повече хора).
Ако в една плаваща по река лодка има човек и тя се блъсне в камък и се обърне (без да има силно течение), вероятно бихме обвинили човека, че не е направил нужното, за да отклони лодката. Ако обаче няма човек няма да има кого да обвиним, не е ли така? Същото е и с обидата. Ако може да дисоциираме чувството на обида с обекта, с който го свързваме, тогава няма да има на кого да се сърдим и съответно влиянието на чувството може да с обезсили. Ако този начин ни е труден, тогава може да се опитаме да погледнем на обекта както на себе си – просто едно създание част от божественото творение, което също като нас поради определени причини прави неща, които могат да наранят другите. Тоест, това означава да станем съпричастни или да се разходим в обувките на другия. Още един пример, за да стане ясно за какво говоря.
Ако за едно дете, израснало в семейство на религиозни люде, кражбата е светотатство, то за друго, израснало в семейство на крадци, може да е единственият начин да не бъде извергнато от фамилията.
Обидата, както и разочарованието са следствие на нашите собствени очаквания към някой друг. Този друг обаче, както и самите ние не сме тук, за да задоволяваме нечии очаквания, а най – вече, за да се погрижим на първо място за личния мир и щастие и чак тогава светът ни дава възможност да помагаме и на другите, бидейки най – вече пример.
Есента е време за трансформация и узряване, както и за събиране на реколтата от вече засятото и разделяне със старото и ненужното. Сега е моментът да погледнем сътворените плодове, хубаво да ги помиришем, да ги вкусим и да пуснем тези от тях, които са презрели или просто вече не ни носят наслада. Така се отваряме за възможността да посеем през идната година нови и може би непознати за нас семена.
Който желае да направи крачка към прощаване със старото и ненужното, може да се включи в медитация „Есенно пречистване“ на 14/11 (неделя) от 10:30ч.