Мислите с негативен характер са и винаги са били част от природата на човешкия ум и макар в днешно време фразата „мислете позитивно“ да се е превърнала в лозунг, сама по себе си тя не помага да се справим с отпадъчните мисли. Защо ли?
Първо и най – съществено е да приемем и разберем, че за да изменим начина, по – който генерираме и контролираме мислите си изисква време, особено ако години наред умът ни е бил пълен с паразитни такива. Обикновено, когато работя с хората в тази насока, първите два въпроса, които задавам са:
- какъв процент от времето на бодърстване (според тях) е зает от негативни (обезпокоителни, тревожни) мисли и какъв от положителни?
- от колко време (месеци, години) е такова положението?
Съответно, ако например процентът е 70 (негативни) към 30 (положителни) и се поддържа от години, реалистично погледнато няма как да се очаква за 1 или 2 месеца нещата да се изменят драстично, освен в някои изключителни случаи (подлагане на няколко месечен медитативен курс и др.), които не са цел на обсъждане в настоящото изложение.
Съществуват две основни заблуди, с които хората се сблъскват в процеса на справяне с отпадъчните мисли.
- Когато решат, че няма да мислят за негативната или натрапчива мисъл.
- Когато направо искат да я заменят с позитивна.
В първия случай обикновено се получава точно обратното – честотата, с която мислите с негативен характер се появяват се повишава. Това се случва, тъй като съпротивата срещу дадено явление увеличава влиянието, което то оказва върху нас. Поради същата причини несъзнателни механизми от рода на отричане и потискане не се явяват ефективни, тъй като фактът, че не приемаме нещо и/или, че не му даваме външна изява не отменя неговото наличие и даже повишава значимостта му за нас самите. Именно поради тази причина, вероятно сте забелязали, че когато сте потиснали дадено чувство то избликва с още по – голяма сила в някой следващ момент, като външната причина дори може да е несъществена и не пряко свързана с първоначалната, генерирала чувството. Ето защо опитите да спрете да мислите за негативните „флашове“, които преминават през ума не помагат.
Във втория случа, когато желанието е отрицателната мисъл да бъде заменена с положителна е на лице опит да излъжете ума си. Принципно това е възможно и в някои случаи може и да проработи, но няма дълготраен ефект. Негативните мисли ще се върнат скоро, тъй като ако мисълта, която генерирате тотално не съответства на вашите чувства и състояние ще се получи дисонанс, който може да доведе до вътрешен конфликт и раздразнение от факта, че се опитвате да убедите себе си в нещо, което не е така. Ето защо позитивните утвърждения в началния етап на работа с негативни мисли не работят.
Някои изследователи в областта считат, че отпадъчните мисли са само част от неконтролируемия мисловен поток и ако не се занимаваме с тях и не им обръщаме внимание, те идват и си отиват. Звучи логично, тъй като по принцип всички мисли, които са просто част от информационния поток са като птици в небето и ако ние не се фиксираме в някоя от тях, те прелитат през хоризонта и небето отново става чисто. Всъщност чрез наблюдение на мислите, описано чрез горната метофора, което е базово например в метода „Maindfulness”, също и в Дзогчен, се учим да се дистанцираме от ума си, тоест да не се отъждествяваме с него. В тази връзка споделям и 3 начина с различна ефективност, които може да спомогнат да се справите с негативните и натрапчиви мисли.
- Пренасочване на вниманието.
По своето естество, лично според мен, този метод не е от най – ефективните, тъй като решава проблема, докато сте фокусирани в нещо друго (обикновено външно), но като за начало е подходящ макар и да съм забелязала, че мислите се връщат, когато хората останат сами. Ако не сте в състояние да се разграничите от мислите си и просто да ги наблюдавате или да се съсредоточите върху физиологичен процес, насочването на вниманието към нещо различно (ако умеете да се фокусирате за по – дълго) поне постепенно ще намалява времето, в което умът е пълен с паразити.
- Наблюдение на мисловния поток.
По своята същност това е медитация, в която човек може да се научи да пребивава дори постоянно. Тя е свързана с активно присъствие в настоящия момент и непосредствено наблюдение на мислите, които преминават през ума ни. Така се учим да преодоляваме идентификацията със субективния ум, а също така от позицията на „тук и сега“ значимостта на миналото и бъдещето е значително намалена, дори на определено ниво тотално отпада. Това се случва, тъй като научавайки се да присъстваме активно в настоящия момент осъзнаваме, че той е следствие от миналото, а бъдещето е негов продукт. Тоест всяко минало някога е било настоящ момент и всяко бъдеще някога ще бъде настоящ момент.
- Фокусиране върху физиологичен процес.
Лично според мен това е един от най – ефективните начини. Става въпрос за съсредоточаване върху дишане, ходене (друга физическа активност), хранене и др.. Тоест, докато дишате например да проследявате вдишване и издишване, чрез коя част дишате (долната част на корема или предимно чрез горната част на белите дробове) и разбира се чрез изпълнение на дихателни практики, които е важно да бъдат съобразени със състоянието на организма и подготовката на човека. Не препоръчвам някои видове дишане, като например Kapalabhati, за начинаещи. Освен това по отношение на дихателните практики е съществено да се спазва правилото да не се приема храна поне 1:30м. – 2:00ч. преди практиката.
Същото важи и за храненето. Можете ли просто да се храните, без телефон, телевизор и други разсейващи средства и да се фокусирате например колко пъти сдъвквате храната и правите ли паузи между отделните хапки?
С ходенето по същия начин. Може докато ходите да си броите стъпките, да обърнете внимание на ритъма и темпото, а на следващ етап и какво се случва с дишането ви и сърдечния ритъм докато ходите – ускорява ли се, задъхвате ли се…
Фокусирането върху естествените физиологични процеси е начин да се заземим, тоест да се върнем от главата в тялото си и в същото време да присъстваме активно в настоящия момент и в себе си. Ето защо го препоръчвам и считам, че е един от най – ефикасните методи за справяне с мисли от негативен и/или натрапчив характер
Умът е инструмент, създаден да ни служи, а не да ни пречи.