[vc_row][vc_column][vc_column_text]

Танц „Всемирна вълнà“ е инструмент за извайване на тялото и синхронизация на дейността на външните съдове и вътрешните органи. Всяко движение от последователността се поражда от центъра на матката и се разстила вълнообразно по цялото тяло, което спомага да се свържем по – дълбоко със сакралния съд ⇝ извор на женствеността. Последователността претворява естественото взаимодействие и преливане една в друга на четирите стихии ⇝ вода ⇝въздух ⇝ огън ⇝ земя и ни учи как да ги владеем.

[/vc_column_text][vc_separator][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]

Танцът има отпускащ ефект и се отразява благотворно при:
~ нарушена циркулация на енергията ~
~ нарушена перисталтика ~
~ безчуственост или скованост в части от тялото ~
~ стягане в областта на гърдите и слънчевия сплит ~
~ главоболие в следствие натрупване на енeргия в главата ~
~ състояние на апатия и потиснатост ~

[/vc_column_text][vc_separator][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]

Танц „Всемирна вълнà“ е резултат от  интензивни занимания с латиноамерикански ( Ча-ча-ча, Румба, Самба, Пасо добле, Джайв) и стандартни (Английски и Виенски валс, Куикстеп, Танго, Фокстрот), както и запознаване с класически, модерен балет и танци стил Ритъм енд блус. Сътворен е и в следствие на изучаване на танци, явяващи се отражение на различни културни общности и съприкосновение с местата, където се заражда ритъмът ⇝ основата на танца ( Аржентина – Аржентинско танго, Куба – Салса, Испания – Фламенко ).

[/vc_column_text][vc_separator][vc_column_text][/vc_column_text][vc_separator][vc_column_text]

Място – ул. Гео Милев 40 (София)

[/vc_column_text][vc_separator][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_custom_heading text=“История на възникване“][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]

Започнах да танцувам на 6 години. Помня, че това беше първото напълно ясно осъзнато желание. По онова време взимах уроци по пиано, което беше естествено предвид музикалната ориентация на семейството ми. Въпреки, че ми харесваше да свиря, истинното ми желание беше да танцувам. Започнах да посещавам школа по танци, паралелно с уроците по пиано. Учих се бързо и скоро треньорите ми намериха партньор. Паснах ме си и не след дълго вече се подготвяхме за съзтезания. Редовно участвахме в концерти, телевизионни предавания и конкурси из цяла България. Съществуването ми се запълваше от училищните занимания, уроците по пиано и тренировките по танци. Вълнувам се и сега, припомняйки си първата рокля, която майка ми уши. Беше в черно и цикламено и с нея премина първото ми все още индивидуално представяне. Живеех танцувайки… Дори на сън доизмяслях някоя хореография или си припомнях забравени стъпки. В продължение на 8 години се занимавах, почти професионално с танци. Заедно с партньора ми достигнахме високи класове и в двете дисциплини (стандартни танци – А клас, латиноамерикански – Б клас). През това време се запознах и с класически балет, а по – късно през годините и с модерен, танци стил Ритъм енд блус и др.. Въпреки че на 14 години прекъснах регулярните занимания с танци, продължих да танцувам, когато и където мога…
Потребността да започна да разработвам танц, който да спомага за цялостно усъвършенстване на женската природа се появява вследствие на период от живота ми, през който често получавах сърцебиене, обливаха ме топли вълни, едновременно с това получaвах световъртеж и имах чувството, че ще припадна ( симптомите бяха сходни с тези при Паник атака). Тогава започнах да забелязвам, че при извършването на определени движения на тялото, състоянието ми постепенно се нормализираше. Неприятните усещания често ме връхлитаха, докато съм сред хора и за да запазя спокойствие се научих да извършвам вътрешни вълнови движения, незабележими за околните. След този период въз основа на непрестанните занимания с йога и моментите, в които си танцувах (без да изпълнявам конкретен танц) се активира енергията в ръцете и дланите. Появи се потребност, когато изляза на разходка да синхронизирам стъпките си с движения на ръцете. Забелязах, че по този начин не губя енергия и мога да вървя с часове без да се изморявам. Тъй като разходките бяха съпроводени и с любима музика, се превръщаха в своебразен танц, който се основава на вълнообразни последователни движения, които се оказа, че могат да се извършват, докато вървя. Съчетавайки разходките с танцуване забелязах, че започнах да чувствам тялото си много по-осезаемо – както всички части по отделно, така и общата структурата като единно цяло. Достигнах до момент, в който изходната точка на всяко движение (независимо с коя част на тялото го изпълнявах) стана матката. Това доведе до синхронизация на всички системи в организма ми, което спомага енергията да се съхранява, тоест да не се разпилява.

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]