Subscribe & Follow:

Интересно

Интегрално възпитание

Каква е ползата дори и другите да заблудя?! Печеля може би двубоя, а всъщност губя себе си и цялата война. Темата за възпитанието от известно време е непрекъснато по петите ми. До такава степен съм пропита от съществената ù значимост, че като че ли вече се превърна в моя сянка, дори отражение. Ходя си, а тя неотлъчно ме следва. Понякога е невидимо присъствие, тоест самата аз се отличавам или по скоро обезличавам, с други думи – и ме има и ме няма. Ако погледнем на взъпитанието по – шеговито, може и него да възприемем така – ту го има, ту го няма. Но преди да го разгледаме в неговото спектрално проявление, може първо да си зададем въпроси: Какво е възпитание? Нужно ли ни е и ако да – защо? Къде го усвояваме? Как го получаваме или съответно отдаваме? В конкретното споделяне по – скоро изразявам настоящото си разбиране, относно  смисъла, функциите и елементите в процеса на възпитание, както и отправната точка. С други думи, по личното ми схващане, възпитанието или по – точно превъзпитанието ( впредвид неблагоприятната ситуация, в която се намира съвременния човек) е необходимо да започен от самите нас. Няма как да възпитаваме никого другиго, ако първо не […]

Интегрално съществуване

Като концепция естеството на интегралното съществуване, в неговото практическо проявление, е присъствало в живота на древните, макар и да не са го разбирали на вербално ниво. С други думи, обществената организация на античните култури ( Древен Египет, Древна Гърция и др.) се реализира по законите на интегралността, независимо че малка част от хората (философи, учени…) са опитвали да тълкуват тези закони. Социалната структура на древните общества  и като цяло начина на преживяване на света е отнесен предимно към поддържане на константна настройка с вселенското движение. Това означава, че за тогавашните хора от първостепенно значение е да са във връзка с глобалните процеси, въпреки че малцина са опитвали да рационализират, да обяснят смисъла на подобно съществуване.Тоест, в античността човешката дейност е ориентирана  към следване  принципите на изначалното битие, в което всичко съществува в единен континуум. Свидетелство за своеобразния начин на възприятие на битието и търсенията и стремежите на тогавашните хора се откриват в творчеството и въобще в цялата дейност на древногръцки философи като Сократ, Платон и Аристотел, които са основоположници на Западната философия и наука. Изключително интересна и поне за мен адекватна е геометричната обосновка за произхода на всемира, която Платон представя чрез петте Платонови тела. На практика, правилните многостенни са били известни доста преди класическите […]

Аз съм ти ①

Въз основа на личния си опит в процеса на израстване, към настоящия момент разглеждам поведението на жените, като резултат от  възприятието, отношението и разбирането на четири основни фактора. ⧬ ❶ Отношението на жената към себе си. То се определя от нивото на автентичност, или до колко жената изразява собствента си същина. В този аспект разграничавам 4 етапа или 4 фази на съединяване на съзнание, енергия и тяло. ~ Свързаност ~ ~ Цялостност ~ ~ Единство ~ ~ Ритъм ~ ❷ Отношението на жената към пространството, което е избрала за своя реализация, тоест към средата която я обкръжава. ❸ Отношението към мъжа, но разглеждан не само като конкретен „екземпляр“, а като енергийна структура, различна от тази на жената. ❹ Отношението на жената към изграждането на семейство, което включва сътворяването на деца. Жената в днешния свят предимно се явява отражение на пространството, в което пребивава, на мъжа, с който е свързана, или и на двете едновременно. Поведението на мъжа съответно представлява реакция на това отражение. Това е факт и не отричането му, а приемането и разбирането му може да ни помогнат да превъзмогнем рефлекторния модел на съществуване, който за момента е доминантен. Ето защо, жената е нужно да разбира, че това което не одобрява, което я дразни в мъжа в повечето случаи произлиза от […]

Аз съм ти ②

Човешкият формат на съществуване изначално предопределя потребността на индивида да споделя, да се свързва и да се обединява. От самото ни раждане сме обусловени от  различен тип взаимообвързаности, като на първо място (от гледна точка на човешкото ни проявление) е тази с майката. Всъщност, качеството на връзката с майката е и основата, върху която впоследствие се опираме при  взаимодействие със социалната среда. Ето защо считам, че е много важно всяка жена, която е решила да става майка, да гради връзка с детето, а не да я възприема като даденост. ⋆ ⋆ Защо това е от съществено значение? ⋆ Ако една жена, ставайки майка не разбира индивидуалната си природа, тя няма да съумее да позволи на детето да разгърне неговата собствена. Човек, който не се е освободил в изначалната си същина, не може да подкрепи  друг да го направи, защото не знае какво е. Докато не осъзнаем значимостта си, винаги ще се сравняваме и съревноваваме с останалите. Това е и най – сигурният начин да се отдалечаваме от възможността да разберем личния си код. Тъй като в днешно време женското съсловие се явява предимно продукт на заобикалящата го среда, то неминуемо я въплъщава, изразява  и отразява. С други думи, жената на първо […]

Аз съм ти

Харесва ли ни или не, човешкият род все още съществува, защото има и жени и мъже. Настоящата ситуация в съвременното патриархално общество все по – настоятелно подсказва необходимостта от навременни промени. В еволюционен план човекът вече достигна максималното си „огрубяване“, тоест отъждествяването с материалната обвивка. Вероятно за тези, които наблюдават глобалните процеси е очеизвадно израждането, чиито последтвия са разпознаваеми в  значителен процент от съвременните хуманоиди. Всъщност, издигането в култ на материалното, на вещественото, на придобитото отвън са последици от един естествен преход, за да се стигне до тоталното заземяване на човешкото съзнание. Това огрубяване  при част от индивидите придоби крайни форми: … безмерно чревоугодничество … … стремеж към трупане на материални придобивки … … прекомерна жажда за власт … … култ към парите … … неконтрулируем сексуален апетит … … изразен афинитет към насилие … Въобще, по личните ми наблюдения в процентно по – голяма част от човечеството, липсва човешкото. Генетичният код на така наречения съвременен човек може да се разглежда като мутация, чиито проявления са достатъчно явни: … обсебваща алчност … … дехуманизация ( невъзможност за култивиране на нормални човешки потребности като споделяне, съпричастност, състрадание, любов…) … своеобразен „бум“ на заболеваемостта  … Всяка една от изброените крайни форми придобива […]

Венерино присъствие

Венера… Изящна аметистова, подобна на луна, но и на слънцето е тя… Блести  ту  рано сутрин, ту в здрача засиява като истинна звезда. Изглежда сякаш пребивава в неподвижност, но често вулканично се излива,                               в израз на страст неудържима, изригваща от любовта.   Венера или „сестрата на Земята“. Богиня на любовта, красотата, живота. Същинско проявление на многоликата женска природа, съчетаваща небесното и земно олицетворение на любовта в единно цяло. Почти идеално кръглата ù орбита и конкретните моменти, в които е единствено видима от Земята (непосредствено преди изгрев и след залез), свидетелстват за своеобразната ù оксиморонна същност. Независимо в коя от древните митологии я откриваме, дали като Афродита ,Астарта, Анаитис (Анàит),  нимфата Аметис, Митра (“Mihr”- слънце и любов), Хатор, дори Танит и др., символизира уникална симбиоза на отчетлива контрастност. Вероятно това е и една от причините, да се  възприема и като Зорница и като Вечерница, което  е затруднило древните със същностното ù определяне ( дали е звезда или планета). Като сияйна, бяла, изгряваща , макар и с преобладаваща мъжка принадлежност, се отъждествява и с Шукра или Ушанас в индуизма. Независимо от проявлението, в случая отново е свързана с репродуктивната система, като източник на потенция, способна да възкресява. Венера олицетворява както най – възвишените пориви на духа, съвършен […]

За семейството с любов…

⊷ Душата ми избра! Това са моите майка и баща! Готова съм да ме приветстват в света! От тях най – ценния подарък, живота, получавам и за него аз вечно ще им благодаря! ⊶ Всяко човешко същество придобива материално проявление чрез своите родители. За да се въплътим в грубата реалност са ни необходими транслатори, проводници и именно майката и бащата се явяват като такива. В действителност, моментът на зачеване, индивидуалните показатели на родителите и качеството на самия акт на сътворение, способстват за хармоничното  или не разгръщане на изначалната структура на детето. Ние идваме с конкретни параметри, онаследени  при преминаването през различните инкарнации, но условията при които душата придобива материален облик, предопределят възможността за проявяване и опознаване на личния код впоследтвие. От особено значение е да разбираме, че след отделянето на индивидуалната душа от свръхдушата ( конгломерат от човешки души), тя започва да търси най – подходящите приемници, които да станат нейни родители. Изборът зависи най – вече от екзистенциалните задачи или уроци, с които е необходимо да се сблъскаме в настоящата инкарнация. Ето защо, съществено важно е да приемем, че за всичко което ни се случва в живота сме отговорни самите ние, дори още преди да се родим. Всяка душа […]

Човешки привързаности ⤖ Предсоциално въплъщение

Свободата е вътрешно състояние, което не означава да се разделим с всичко външно, а да си позволим да не го притежаваме! ⧾ В еволюцията си  всяко човешко същество преминава през индивидуални етапи в израстването, но те  се базират на един изначален алгоритъм, с определна структура и последователност. В съвременния свят, поради невъзможността на хората да разглеждат явленията обемно, се е стигнало до едно закотвило се положение на нужда от постоянно диференциране. Или с други думи, за да се позиционира човек се е превърнал в съдник не само спрямо самия себе си, но и спрямо всичко заобикалящо го.Така е започнал да си служи с правото на избор, не за да взима адекватни за  настоящия момент решения, а за да прави глобални заключения. Заемането на конкретна позиция за човек, който се движи е винаги относително явление, тъй като в процеса на развитие ние непрекъснато постигаме ново ниво на разбиране. Това не означава, че предшестващото е било погрешно, а че е нужно да се освободим от него, за да придобием следващо. Въз основа на тази закономерност може да се направи разграничение между човек, който ври в процеса на познание и друг, който иска да знае. Всеки истински учител остава винаги ученик, защото съзнава,че […]

Човешки привързаности ⤖ Егоцентрично въплъщение

Идентичността понякога има нужда да се почувства като център на света! ⧾ Предсоциално въплъщение… Израствайки всяко човешко същество преминава през етап на диференциране,тоест разграничаване от заобикалящия го свят. Принципно, потребността да почувстваме своята уникалност, тоест себето ни да се реализира като център, е съвсем нормално явление и се проявява обикновено към 5 (та) – 6 (та) година. В този период детето възприема света, като съотнесен най – вече към собственото му съществуване. Това означава, че всяко явление за него е обвързано с начина, по който самото дете го вижда. С други думи, ако може да се говори за  мисловна форма, то тя е предимно субективна или едностранчива. ~ Екзистенциален Аз ~ Пример… Възрастен пита петгодишно момче:  Имаш ли баба? Момчето: Да! Възрастният: Баба ти има ли внук? Момчето: Не! ∫ Примерът има  относителен характер, защото възможността на детето да погледне от различна перспектива зависи от индивидуалните параметри. В случая задачата е да разгледаме процеса на диференциация на Аза от не – Аза, през който по личните ми наблюдения днес преминават все повече зрели хора. В момента, в който започваме да усещаме своята автономност, неминуему се заражда и необходимостта да я опазим. Това е естветвена импулсивна реакция спрямо заобикалящия ни свят, който […]

Човешки привързаности ⤖ Социоцентрично въплъщение

За да разгърне потенциала си в пълнота,  индивидът търси пространство за реализация на същността! ⧾ Егоцентрично въплъщение… ♡ Човешкото същество изначално има потребност да споделя, да се свързва, да принадлежи. Първоначално, появявайки се на бял свят сме по – скоро обособено центрирани в себе си спрямо близко обкръжаващото ни, но все още силно обвързани с пулсацията на вселенската матка. В процеса на растеж  започаваме малко по – малко да се отваряме за външно възприемаемото пространство, развивайки физическата сетивност. Постепенно се превръщаме от същества, потопени във вътрешното си битие, във външно ориентирани.  Излизайки от ефирната черупка, водени от интерес да опознаем новата реалност, неминуемо се оставяме тя  да ни влияе. Първоначално не обръщаме внимание на опитите да ни навигират, след това  започваме да се  противопоставяме на привнесеното отвън. В даден момент обаче, потребността да бъдем приети, да бъдем обичани, да сме част от нещо по – голямо, ни заставя да се примирим и да отстъпим. Първо това се изразява в естествената нужда на  детето от родителска обич и подкрепа. За всяко мъниче родителите  са като богове и то е готово дори да се жертва заради тях. В това се изразява най – важният закон в семейната структура, според който всичко в нея […]