[vc_row][vc_column][vc_column_text]

Ралица – Звезден

Атанасова – Безсмъртен

Божидарова – Божидар

[/vc_column_text][vc_separator][vc_column_text]

Всеки има своята лична история, която е частица от историята на целия Всемир. Такава е и моята и вероятно в нея може да се открие всяка жена, всяка моя сестра.

Истината е  че години   се лутах, опитвайки се да разбера   смисъла на съществуването. От дете усещах, че сетивното познание за заобикалящия ни свят не е единственото негово проявление. Признавам, че често виждах, чувствах, чувах, понякога дори помирисвах неща, които  не всички възприемаха или може би отказваха да приемат. Естествено, на подобна даденост в свят, ориентиран към вегетативна форма на съществуване, се гледаше като на отклонение. И така, за да се адаптирам към социалната реалност се приучих и аз да вегетирам. Това се случи около 14 годишната ми възраст, когато се наложи да прекъсна заниманията по танци, след като вече бях приключила с уроците по пиано. И сега, връщайки се към моментите, в които бях отдадена изцяло на танцовото изкуство, знам че тогава за пръв път се потапях в безвремието. За мен то е реалност всеки миг, в който  просто присъствам… в него няма минало нито  бъдеще. Миг, в който съм себе си и едновременно се разтварям в ритъма на абсолюта. Миг, в който се чува само пулсация.

Моментът на творение!

 Но, времето стана реалност и даже тежест, след като вече не го оползотворявах в качествени занимания. Започна етапът на лутане. Предимно търсех силни усещания и често се впусках в необмислени постъпки с неясен резултат. Нямах нито ориентир, нито нещо съществено, към което да се стремя. Започнах да експериментирам редовно със съзнанието, с тялото, с цялото си същество, заблуждавайки се, че имам контрол. Живеех буквално ден за ден, като основната ми цел беше да се „омая“ колкото може по – качествено.    Физически за външния свят съществувах, но духът ми беше поел по свой път.

На 19 годишна възраст преживях първата си среща със смъртта. Всъщност този момент беше и първото ми осъзнато изживяване след  годините на безумно саморазрушение. Считам, че някои хора, преминали тежък инцидент или критично състояние са преживели своеобразно отделяне от тялото, затова и няма да се спирам  конкретно на случилото се. Като цяло преживях  много тежка операция, която повлия и на тялото и на съзнанието ми. Помня разговора на лекарите, които обясняваха на майка ми, че състоянието ми е критично и всичко зависи само от мен. Успях да се възстановя и за около месец вече ходех и се хранех нормално. Скоро взех решението да запечатам върху физическото си тяло  нещо, което да ми напомня за случилото се и си направих татуировка. Тогава още не знаех, че всъщност рисунъкът е символ, въплъщаващ това което ми предстои . Последвалите години няма да споделям в детайли, тъй като в общи линии възвърнах предшестващия начин на живот. Правех се на студентка,  работех първоначално като барман, впоследствие станах мениджър и същевременно се опитвах да поддържам любовна връзка, която беше основана на безразсъдна страст.

На 28  достигнах до абсолютен срив. В последните няколко години бях пребивавала в постоянно депресивно състояние, което доведе до трайна липса на интерес към живота въобще. За пореден път стигнах до предел. Духът ми умираше и разбирах, че не мога да продължавам бавно да погубвам себе си.

Казват, че ако човек поиска да си помогне сам, помощта се появява.

Дали исках да се случи нещо, което да промени изцяло съществуването ми – ДА!

Дали можех сама да се измъкна от тинята – НЕ!

Тогава съдбата ме срещна с един от най – прекрасните мъже в моя живот. Човек, който в онзи момент ме прие и се погрижи за мен, както никой друг. Всичко се случи толкова неочаквано и се разви с такава бързина, че дори и сега си давам сметка, че приказното може да се превърне в реалност. Виждахме се от 2 месеца, а бяхме почти неразделни. Влюбих се…

Всичко вървеше прекрасно, аз се почувствах закриляна, обичана което видимо се отрази на цялото ми същество.

Скоро той заминаваше. Каза, че отива на  семинар за 3 месеца, чак на другия край на света. Стана ми тъжно, че пак ще остана самичка, но нали бяха само 3 месеца…можех да изчакам.

И ето как връзката ни придоби виртуално измерение. Нещо, което за съвременния свят е съвсем нормално, но за мен си остава половинчато. След месец сподели, че е решил да остане за 6 месеца. За няколко дни се затворих в себе си и преустанових комуникацията ни. Бях се подготвила да поддържам далечни отношения 90 дни, но не и половин година. Прецених, че е по – удачно да прекратим връзката още в онзи момент, вместо да се превръща в скайп общуване, подхранващо тягостно очакване.

След няколко дни му споделих решението си. В отговор ми отправи покана да замина при него – „al fin del mundo…“

И ето… началото  на приказката!  Поех на пътешествие, което се оказа поредния кулминационен момент в живота ми . Не знаех къде отивам, нито какво предстои, но и не ме интересуваше. Празнотата на съществуването ми и най – вече интуицията  бяха достатъчен стимул, за да поема по нов път, какъвто и да е…

В следващите месеци пребивавах в малко градче , част от  прекрасна област със странно – смешното име Патагония. От забързаното социално ежедневие изведнъж попаднах на място, което сякаш беше потънало в безвремие. Живеех в малка дървена къщичка в близост до най – чистото и искрящо езеро, което някога бях си представяла. Далеч от близки и приятели, с ограничена връзка със света, малко по малко потъвах в самота. Мъжът до мен прекарваше дните в занимания, които аз  все още  не познавах. Споделяхме вечерите на физическо ниво ,но ментално той сякаш беше някъде другаде. Усещането за самота отключи интерес да се уча да правя неща, с които до тогава не се бях занимавала…започнах да готвя, пишех  дневник, изследвах природата и най – вече себе си…

Един ден ме попита дали искам да участвам в кармичен семинар. В онзи миг отговорът сякаш сам се изниза от устата ми – ДА! Нямах никаква идея в какво се включвам, но имах нужда да разнообразя ежедневието си и възприех предложението като поредното приключение. След няколко дни стъпих за пръв път в замъка на знанието.

                                                        Гледката, обемаща необикновеното езеро ме остави без дъх …

                                                                          …обстановката ме изпълни с възхита..

                                          …бях ужасно притеснена и в същото време имах чувството, че  съм си у дома…

Това беше първият ми досег с древните знания, чувствено приет посредством практика на една от безсмъртните жени. На ниво разбиране…нямах никаква представа какво точно правим. Изпълнявайки движенията, аз просто се потапях в себе си,попивайки информация, която доста след семинара започна да придобива истинно значение. От онзи момент интуитивно разбирах, че заниманията  в организацията са предпоставка да разгадая мисията на собственото си  съществуване.

През следващите няколко години ми беше дадена възможност да се докосна до уникални места и култури ( ГрузияПеру (участие в Аяуаска церемония), ГватемалаКубаЯмайкаАржентина)  което утоли неизмеримо жаждата ми за приключения. Пътешествията по стъпките на древни цивилизации ми позволиха да се гмурна в една по – друга реалност. Изживяванията през онзи период са извънмерно многоспектърни и затова няма да се спирам подробно на тях в случая. На кратко мога да споделя, че всяко ново място, култура, история се вливаше в мен и сякаш самата аз преживявах друго битие. Паралелно със странстванията по света продължавах да посещавам и  различни семинари ,предимно посветени на изучаването на даоистки практики ( Арежентина, ГрузияАлтайБългария ( участие в семинар по Тайдзи цюан с гранд мастер Чен Сяоуан ). Чрез съприкосновение с универсалното световъзприятие, което за мен предстваляват китайските изкуства за култивиране на живота, започнах да опознавам естеството си. В паузите между пътуванията се включвах и в събития, организирани от Ошо общността в родината ми ( Семейни констелацииТрансесенс – Тарика ГлубинСързване със силата на женската енергия – Прана Домингес.) Съчетавах практиките с четенето на сложни текстове и търсенето на всевъзможни източници, които да спомогнат да опозная себе си и света. Животът ми се превърна в безспирно изследване. От дете чувствах дълбоката взаимосвързаност в океана от многообразие, а в онзи момент ми се позволи да се приближа до първопричините за възникването му. Нарастващото стремление към опознаване на „тайните“ бе съпроводено от все по – осезаема потребност от уединение. Малко по малко аз се потапях все по – дълбоко в себе си и се превръщах за останалия свят, в трудно разбираемо същество. Малцина бяха хората около мен, с които можех да споделя  проникновенията, до които достигах. Комуникацията със социума започнах да разглеждам като  пилеене на време и ресурс. Пребивавайки в единение се докосвах до необозримо разнообразие от мирови картини. Така настъпи период на изолация, който всъщност представляваше своеобразно  отшелничество. Конкретният етап  се отличава с поредица от многопластови преживявания, чието разгръщане е тема на отделен проект. За момента  е възможно да споделя, че фазата на усамотение беше условие за второто ми преминаване през небитието, този път съзнателно…

Всичко, което случвам в живота си след горе споменатия етап, е посветено на  реализиране  на същността ми в синхрон с вселенския порядък. Женското проявление на битието изначално съдържа законите, по които се пораждат всички мирови явления. Ето защо, истински важно за мен е да въплъщавам  принципа  на претворение, трансформирайки съществуването в изкуство…

Всичко това се случи  до 2015 година. Бях болна, оздравях и поех по собствения си път благодарение на Всемира, който ме срещна с нужните ми в онзи момент учители. Искрено благодаря на всички тях и на един конкретен мъж, чието ще запазя в тайна за сега, който ми помогна да стъпя на пътя си.

Историята продължава и за нея скоро ще ви разкажа…

[/vc_column_text][vc_text_separator title=“Rivera“][vc_column_text]

За мен животът е движение. Ако спра да се развивам значи умирам.

[/vc_column_text][vc_text_separator title=“RA“][vc_column_text]

Обичам, за да живея и живея, за да обичам.

[/vc_column_text][vc_text_separator title=“Ралица Атанасова“][vc_column_text]

Животът е моето изкуство.

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]