Танц

 

В нощта...

дете творено в единното селение,

синхроннно със сферичното вълнение,

в ритъма на вечността.

На сутринта...

обгърната в седефено сияние,

чиста перла, недокосната от никого и нищо в света.

Следобедна игра...

с ухание на мирова роса,

в пъстри багри рисува своята съдба.

Пропита с индигово мастило потапя се в необятната тъма.

Сама...

разтворена в цялото,

непознава друго освен началната искра.

И така до вечерта...

в залеза се взира,

една девойка, готова да стане жена.

Сълзи в очите ù блестят,

като приятелите ù звездите те искрят.

Кръвта във вените танцува,

като танго за двама, страстно се вълнува.

Устните ù зажаднели,

бленуват вкуса на виното омайно,

стаило дъх в замъка на тишината, сияещ в нежната прегръдка,

в сърцето там на планината.

Земя красива, девствена, ухайна...

Така мечтана и незнайна...

Сърцето ù вземи в своята обител,

да вдъхне от твойта сила животворна.

А то в замяна, радостно, покорно,

ще се разтвори в обятията на своя повелител.

21/05/2016г.