Съдбовна увертюра

Красива, прелестно искряща в тъмното звезда,

една...

самичка на света.

Дете на вятъра, подгонил морската вълна.

Със мъничките пръстчета танцува по клавишите,

в лунен такт твори мелодия, извираща от същността.

МИ ~ МИ ~ РЕ# ~ РЕ#...

С малко меланхолия и нотка на тъга...

МИ ~ МИ ~ СИ ~ СИ...

Разказва ни история небесна,

за чудото на сътворението,

за началото на всички неща...

На лявата страна звучи трагично двойно ЛА,

по пътя съдбоносен, преминава в знойно СОЛ,

в материя да се превърне и вечно да тече,

като всемирната РЕ ~ ка.

Задай въпрос