Статии

Темата за възпитанието от известно време е непрекъснато по петите ми. До такава степен съм пропита от съществената ù значимост, че като че ли вече се превърна в моя сянка, дори отражение. Ходя си, а тя неотлъчно ме следва. Понякога е невидимо присъствие, тоест самата аз се отличавам или по скоро обезличавам, с други думи - и ме има и ме няма. Ако погледнем на взъпитанието по – шеговито, може и него да възприемем така – ту го има, ту го няма.

Нито съм първата, вероятно няма да съм и последната, която  се потапя в подобна, колкото прозрачна, толкова и за част от съвременните хора недостъпна тема. За да може човек да прозре истинното съществуване е необходимо да се освободи от всички илюзорни форми, в които е свикнал да пребивава. Всъщност една от  причините да пиша всичко това е да поставя въпрос, който съдържа няколко други. Формулирането на главния въпрос си е индивидуален избор. Чувствам, че с настъпващия край на настоящата година може да се (или да не се) запитаме:

Като концепция естеството на интегралното съществуване, в неговото практическо проявление, е присъствало в живота на древните, макар и да не са го разбирали на вербално ниво. С други думи, обществената организация на античните култури ( Древен Египет, Древна Гърция и др.) се реализира по законите на интегралността, независимо че малка част от хората (философи, учени...) са опитвали да тълкуват тези закони.

Интегрално съществуване

Настоящата ситуация в съвременното патриархално общество все по - настоятелно подсказва необходимостта от навременни промени. В еволюционен план човекът вече достигна максималното си "огрубяване", тоест отъждествяването с материалната обвивка. Вероятно за тези, които наблюдават глобалните процеси е очеизвадно израждането, мутацията на която следствие се явяват последните поколения.

Човешкият формат на съществуване изначално предопределя потребността на индивида да споделя, да се свързва и да се обединява. От самото ни раждане сме обусловени от  различен тип взаимообвързаности, като на първо място (от гледна точка на човешкото ни проявление) е тази с майката.

Жената в днешния свят предимно се явява отражение на пространството, в което пребивава, на мъжа, с който е свързана, или и на двете едновременно. Поведението на мъжа съответно представлява реакция на това отражение. Това е факт и не отричането му, а приемането и разбирането му може да ни помогнат да превъзмогнем рефлекторния модел на съществуване, който за момента е доминантен. Ето защо, жената е нужно да разбира, че това което не одобрява, което я дразни в мъжа в повечето случаи произлиза от собствената ù неудовлетвореност.

Венера или "сестрата на Земята". Богиня на любовта, красотата, живота. Същинско проявление на многоликата женска природа, съчетаваща небесното и земно олицетворение на любовта в единно цяло. Почти идеално кръглата ù орбита и конкретните моменти, в които е единствено видима от Земята (непосредствено преди изгрев и след залез), свидетелстват за своеобразната ù оксиморонна същност.

Всяко човешко същество приема материално проявление чрез своите родители. За да се въплътим в грубата реалност са ни необходими транслатори, проводници и именно майката и бащата се явяват като такива. В действителност, моментът на зачеване, индивидуалните показатели на родителите и качеството на самия акт на сътворение, способстват за хармоничното  или не разгръщане на изначалната...

Въпросът за храната и различните начини на подхранване заема и винаги е заемал съществено място в ежедневието на човека. Днес съществуват множество системи и направления, които освен културологични, следващи различни традици или произтичащи от лични потребности, биват и социлано обусловени. Значителен процент от съвременното човество тотално се е идентифицирало предимно с...

Човешкото същество е абсолютна микро - проекция на на вселенския порядък и като такова има възможност да проникне, да се съедини и преживява битието си в единение с космологичното движение. Да се описва състоянието на сливане със цялото, априори е изключително сложно начинание. Това е така, защото на конкретния етап човек изцяло се освобождава от дуалистичното възприятие, съответно от...

В процеса на себепознание при  разгръщане на изначално заложения потенциал, като условие за разширяване на личностната структура, човек може да достигне до трансперсонално възприятие. По същността си това е своеобразно надличностно преживяване, но не като загуба на индивидуалността, а като възможност Азът да отиде отвъд персоналните си рамки.

Човешкото същество изначално има потребност да споделя, да се свързва, да принадлежи. Първоначално, появявайки се на бял свят сме по - скоро обособено центрирани в себе си спрямо близко обкръжаващото ни, но все още силно обвързани с пулсацията на вселенската матка. Пораствайки ние започаваме малко по - малко да се отваряме за външно възприемаемото пространство...

Израствайки всяко човешко същество преминава през етап на диференциране,тоест разграничаване от заобикалящия го свят. Принципно, потребността да почувстваме своята уникалност, тоест себето ни да се реализира като център, е съвсем нормално явление и се проявява обикновено към 5 (та) - 6 (та) година. В този период детето възприема света, като съотнесен най – вече към собственото му...

В еволюцията си  всяко човешко същество преминава през индивидуални етапи в израстването, но те  се базират на един изначален алгоритъм, с определна структура и последователност. В съвременния свят, поради невъзможността на хората да разглеждат явленията обемно, се е стиганоло до едно закотвило се положение на нужда от постоянно диференциране. Или с други думи, за да се...

И ето пореден виолетов залез се изниза и час  за шоуто на всемира (нощна смяна) занастъпва, с привкус на неочаквано разразилата се криза...

В суетнята за поредната прищявка на каприза (изпълнителният директор),   полу изтънчен писък къщурката (завод за производството на измервателни уреди) прониза. По тъмната пътека (дълъг коридор) смразяваща до костите симфония от гръмко тънки звуци се разнесе.

Бъдейки хора, ние се раждаме зависими от  една или друга част от съществото ни. Човекът идва  на този свят, с определен код, тоест като носител на информация, онаследена от  формати, в които душата пребивава през различните инкарнации. В зависимост от превъплъщенията, през които ефирната структура преминава, може да се направи  грубо разделение на проявените души, обозначавайки ги...

В малка спретната къщурка ( завод за производство на осцилоскопи и други подобни измервателни устройства) попада тигърът на седемте морета (началник отдел), случайно отзовала се на ненатрапчиво боричкане по телефона (вакантна длъжност). На входа  далечен глас  долита: " коя сте вие?"... приветливо непознатият пита... "Дошла съм по покана на човека с мерцедеса (продавачът)".

В момента, в който преминем отвъд еволюцията, или закона за причинно - следствената обусловеност, се случва революция или появата на съзнанието.Но дори  и да е владетел на свръхсъзнанието, за да пребивава в човешка форма на ндивида му е нужно пространство. Да, избор винаги има, когато прилагаме съзнателно усилие и това поражда принципа за неопределеност.

Жената е като вода. Тя винаги тече и неспирно се излива. Веднъж е езеро покорно, а друг път като морската вълна величествено се надига. Женската същност е безбрежен океан, в който вселената се влива, за да извлече живителната сила. Дълбока тъма, обител която прикрива изначалната светлина. Влажна, променлива, необхватна в естеството си водата прониква в необятното и пътя си намира. Но тя е...

В свят на потребители  умението да консумираш висококачествени продукти си е висше майсторство!

Какво друго му трябва на днешния човек? Посветен на обслужване на утилитарните си потребности смуче ли, смуче от където и каквото му е достъпно. За каква духовност може да става дума, ако не умеем да сме благодарни за отдаденото? И в случая, кой с какво се подхранва  се определя от вибрационните характеристики, което не означава че не съществуват свръхчестотни консуматори.

Кокичета прекрасни нацъфтели,

с белите си шапчици,

главички нежно те са свели.

Поклащани от пролетния вятър,

кокетничат заруменели.

Повечето хора пропускат да живеят, а за останалите, не е ясно дали ще оцелеят!

По настоящем, човекът все още пребивава в огрубена представа за реалността, подчинена на отживели по същността си възгледи. Законите, които до вчера бяха някак приемливи, днес са вече...

Съвременният човек е толкова зает да разработва съвършени машини, че не му остава време да създава съвършени деца!Технологичният прогрес към настоящия еволюционен етап от планетарнато развитие на Земята е нормално явление, имащо своята обосновка. От една страна той е ествествено проявление на екстровертната човешка природа, уповаваща се предимно...

Юпитер е единствено между мировите тела, което излъчва три пъти повече от топлината, която получва от слънцето.  По интензитета на гравитационно налягане планетата всъщност представлява зараждащо се слънце. Встъпвайки в Юпитер  изживяваме своеобразен апотеоз, физическо проявление на зевсовото могъщество. Форма, позволяваща пълна трансформация, за по - малко от 10 часа, чиято диря води...

Човекът е многопластово същество, функциониращо по сложен механизъм, отразяващ глобалната матрица, по която се поражда цялото. Красотата на настоящия човешки формат се съдържа във възможността да достигнем осъзнато разбиране на принципите,   които го  реализират. Ние по своята същност сме абсолютна проекция на макрокосмоса.

Ежедневно се забавлявам изследвайки себе си,  хората и въобще пространството. Към момента разграничавам две различни по специфика, но близки по безсъзнателност форми на социално съществуване. Едната е абослютното "пускане по течението", или случва се нещо, но какво и защо не е ясно.

 

В тъмата на нощта очите  затвори...

сиянието ù нека да те озари.

Дъхът омаен остави се да те заплени,

във вселенското звучене съзнанието си потопи!

Съвременният човек пребивава в състояние на симулация на живеене. Съществуването е  приело форма на вегетация, в която индивидът по - скоро отсъства. Така наречената социална структура е съставена от маса "човекоподобни" (Честита ни маймунска година!),  натрапващи  разбиранията си на  други като тях.     

В сияен ореол,

и син, и бог, и дух е въплътил...

Първичните стихии с омайната си музика пленил,

небето и земята с лирата си покорил...

Нашата земя, подобно на човека, не е възникнала от нищото. Тя е преминала през различни въплъщения преди да достигне до сегашния си облик, както и занапред ще преминава през нови изменения. Също така слънцето не се е появило веднага като слънце, а е трябвало да премине първоначално по - нисша школа на планетарно развитие.

Темата за възпитанието от известно време е непрекъснато по петите ми. До такава степен съм пропита от съществената ù значимост, че като че ли вече се превърна в моя сянка, дори отражение. Ходя си, а тя неотлъчно ме следва. Понякога е невидимо присъствие, тоест самата аз се отличавам или по скоро обезличавам, с други думи - и ме има и ме няма. Ако погледнем на взъпитанието по – шеговито, може и него да възприемем така – ту го има, ту го няма.

Като концепция естеството на интегралното съществуване, в неговото практическо проявление, е присъствало в живота на древните, макар и да не са го разбирали на вербално ниво. С други думи, обществената организация на античните култури ( Древен Египет, Древна Гърция и др.) се реализира по законите на интегралността, независимо че малка част от хората (философи, учени...) са опитвали да тълкуват тези закони.

Интегрално съществуване

Настоящата ситуация в съвременното патриархално общество все по - настоятелно подсказва необходимостта от навременни промени. В еволюционен план човекът вече достигна максималното си "огрубяване", тоест отъждествяването с материалната обвивка. Вероятно за тези, които наблюдават глобалните процеси е очеизвадно израждането, мутацията на която следствие се явяват последните поколения.

Всяко човешко същество приема материално проявление чрез своите родители. За да се въплътим в грубата реалност са ни необходими транслатори, проводници и именно майката и бащата се явяват като такива. В действителност, моментът на зачеване, индивидуалните показатели на родителите и качеството на самия акт на сътворение, способстват за хармоничното  или не разгръщане на изначалната...

Човешкото същество изначално има потребност да споделя, да се свързва, да принадлежи. Първоначално, появявайки се на бял свят сме по - скоро обособено центрирани в себе си спрямо близко обкръжаващото ни, но все още силно обвързани с пулсацията на вселенската матка. Пораствайки ние започаваме малко по - малко да се отваряме за външно възприемаемото пространство...

В малка спретната къщурка ( завод за производство на осцилоскопи и други подобни измервателни устройства) попада тигърът на седемте морета (началник отдел), случайно отзовала се на ненатрапчиво боричкане по телефона (вакантна длъжност). На входа  далечен глас  долита: " коя сте вие?"... приветливо непознатият пита... "Дошла съм по покана на човека с мерцедеса (продавачът)".

В свят на потребители  умението да консумираш висококачествени продукти си е висше майсторство!

Какво друго му трябва на днешния човек? Посветен на обслужване на утилитарните си потребности смуче ли, смуче от където и каквото му е достъпно. За каква духовност може да става дума, ако не умеем да сме благодарни за отдаденото? И в случая, кой с какво се подхранва  се определя от вибрационните характеристики, което не означава че не съществуват свръхчестотни консуматори.

Съвременният човек е толкова зает да разработва съвършени машини, че не му остава време да създава съвършени деца!Технологичният прогрес към настоящия еволюционен етап от планетарнато развитие на Земята е нормално явление, имащо своята обосновка. От една страна той е ествествено проявление на екстровертната човешка природа, уповаваща се предимно...

Ежедневно се забавлявам изследвайки себе си,  хората и въобще пространството. Към момента разграничавам две различни по специфика, но близки по безсъзнателност форми на социално съществуване. Едната е абослютното "пускане по течението", или случва се нещо, но какво и защо не е ясно.

 

Нито съм първата, вероятно няма да съм и последната, която  се потапя в подобна, колкото прозрачна, толкова и за част от съвременните хора недостъпна тема. За да може човек да прозре истинното съществуване е необходимо да се освободи от всички илюзорни форми, в които е свикнал да пребивава. Всъщност една от  причините да пиша всичко това е да поставя въпрос, който съдържа няколко други. Формулирането на главния въпрос си е индивидуален избор. Чувствам, че с настъпващия край на настоящата година може да се (или да не се) запитаме:

Въпросът за храната и различните начини на подхранване заема и винаги е заемал съществено място в ежедневието на човека. Днес съществуват множество системи и направления, които освен културологични, следващи различни традици или произтичащи от лични потребности, биват и социлано обусловени. Значителен процент от съвременното човество тотално се е идентифицирало предимно с...

В процеса на себепознание при  разгръщане на изначално заложения потенциал, като условие за разширяване на личностната структура, човек може да достигне до трансперсонално възприятие. По същността си това е своеобразно надличностно преживяване, но не като загуба на индивидуалността, а като възможност Азът да отиде отвъд персоналните си рамки.

Израствайки всяко човешко същество преминава през етап на диференциране,тоест разграничаване от заобикалящия го свят. Принципно, потребността да почувстваме своята уникалност, тоест себето ни да се реализира като център, е съвсем нормално явление и се проявява обикновено към 5 (та) - 6 (та) година. В този период детето възприема света, като съотнесен най – вече към собственото му...

В еволюцията си  всяко човешко същество преминава през индивидуални етапи в израстването, но те  се базират на един изначален алгоритъм, с определна структура и последователност. В съвременния свят, поради невъзможността на хората да разглеждат явленията обемно, се е стиганоло до едно закотвило се положение на нужда от постоянно диференциране. Или с други думи, за да се...

И ето пореден виолетов залез се изниза и час  за шоуто на всемира (нощна смяна) занастъпва, с привкус на неочаквано разразилата се криза...

В суетнята за поредната прищявка на каприза (изпълнителният директор),   полу изтънчен писък къщурката (завод за производството на измервателни уреди) прониза. По тъмната пътека (дълъг коридор) смразяваща до костите симфония от гръмко тънки звуци се разнесе.

Бъдейки хора, ние се раждаме зависими от  една или друга част от съществото ни. Човекът идва  на този свят, с определен код, тоест като носител на информация, онаследена от  формати, в които душата пребивава през различните инкарнации. В зависимост от превъплъщенията, през които ефирната структура преминава, може да се направи  грубо разделение на проявените души, обозначавайки ги...

Човекът е многопластово същество, функциониращо по сложен механизъм, отразяващ глобалната матрица, по която се поражда цялото. Красотата на настоящия човешки формат се съдържа във възможността да достигнем осъзнато разбиране на принципите,   които го  реализират. Ние по своята същност сме абсолютна проекция на макрокосмоса.

Съвременният човек пребивава в състояние на симулация на живеене. Съществуването е  приело форма на вегетация, в която индивидът по - скоро отсъства. Така наречената социална структура е съставена от маса "човекоподобни" (Честита ни маймунска година!),  натрапващи  разбиранията си на  други като тях.     

Венера или "сестрата на Земята". Богиня на любовта, красотата, живота. Същинско проявление на многоликата женска природа, съчетаваща небесното и земно олицетворение на любовта в единно цяло. Почти идеално кръглата ù орбита и конкретните моменти, в които е единствено видима от Земята (непосредствено преди изгрев и след залез), свидетелстват за своеобразната ù оксиморонна същност.

Човешкото същество е абсолютна микро - проекция на на вселенския порядък и като такова има възможност да проникне, да се съедини и преживява битието си в единение с космологичното движение. Да се описва състоянието на сливане със цялото, априори е изключително сложно начинание. Това е така, защото на конкретния етап човек изцяло се освобождава от дуалистичното възприятие, съответно от...

Юпитер е единствено между мировите тела, което излъчва три пъти повече от топлината, която получва от слънцето.  По интензитета на гравитационно налягане планетата всъщност представлява зараждащо се слънце. Встъпвайки в Юпитер  изживяваме своеобразен апотеоз, физическо проявление на зевсовото могъщество. Форма, позволяваща пълна трансформация, за по - малко от 10 часа, чиято диря води...

Нашата земя, подобно на човека, не е възникнала от нищото. Тя е преминала през различни въплъщения преди да достигне до сегашния си облик, както и занапред ще преминава през нови изменения. Също така слънцето не се е появило веднага като слънце, а е трябвало да премине първоначално по - нисша школа на планетарно развитие.

В момента, в който преминем отвъд еволюцията, или закона за причинно - следствената обусловеност, се случва революция или появата на съзнанието.Но дори  и да е владетел на свръхсъзнанието, за да пребивава в човешка форма на ндивида му е нужно пространство. Да, избор винаги има, когато прилагаме съзнателно усилие и това поражда принципа за неопределеност.

Повечето хора пропускат да живеят, а за останалите, не е ясно дали ще оцелеят!

По настоящем, човекът все още пребивава в огрубена представа за реалността, подчинена на отживели по същността си възгледи. Законите, които до вчера бяха някак приемливи, днес са вече...

В сияен ореол,

и син, и бог, и дух е въплътил...

Първичните стихии с омайната си музика пленил,

небето и земята с лирата си покорил...

Човешкият формат на съществуване изначално предопределя потребността на индивида да споделя, да се свързва и да се обединява. От самото ни раждане сме обусловени от  различен тип взаимообвързаности, като на първо място (от гледна точка на човешкото ни проявление) е тази с майката.

Жената в днешния свят предимно се явява отражение на пространството, в което пребивава, на мъжа, с който е свързана, или и на двете едновременно. Поведението на мъжа съответно представлява реакция на това отражение. Това е факт и не отричането му, а приемането и разбирането му може да ни помогнат да превъзмогнем рефлекторния модел на съществуване, който за момента е доминантен. Ето защо, жената е нужно да разбира, че това което не одобрява, което я дразни в мъжа в повечето случаи произлиза от собствената ù неудовлетвореност.

Жената е като вода. Тя винаги тече и неспирно се излива. Веднъж е езеро покорно, а друг път като морската вълна величествено се надига. Женската същност е безбрежен океан, в който вселената се влива, за да извлече живителната сила. Дълбока тъма, обител която прикрива изначалната светлина. Влажна, променлива, необхватна в естеството си водата прониква в необятното и пътя си намира. Но тя е...

Кокичета прекрасни нацъфтели,

с белите си шапчици,

главички нежно те са свели.

Поклащани от пролетния вятър,

кокетничат заруменели.

В тъмата на нощта очите  затвори...

сиянието ù нека да те озари.

Дъхът омаен остави се да те заплени,

във вселенското звучене съзнанието си потопи!