Рождество

Отново нещо си отива,

една частица смъртна,

сега в мен умира.

В очите ми сълзи,

сърцето ми скърби,

но нямам избор аз,

оставям всичко преходно, нетрайно,

щом нужно е, да изгори.

Душата ми пустее,

в пепелта се рее,

готова да възкръсне за живота

и пак смъртта да преживее,

удържайки най - важната задача,

сакралната си същност, да не пропилее.