Родена жена

Родих се аз жена...

 от лоното сакрално,

из дебрите на майката Земя.

Да следвам пътя си бе моята съдба,

но кой ли отреди ми друга,

да бъда послушна, кротка и добра...

Да се харесам на света ме прокълнаха,

да искам чуждата похвала стана по - важно от сама себе си да ценя.

Така забравих коя съм и на къде вървя,

почувствах в самотата празнота,

превърнах се в полезна за другите на всяка цена.

Родих се аз жена...

да обичам същината си е моята съдба.

Само така способна съм да дарявам безусловно любовта.

Само така обичам истински, съзидавам и творя.

Родих се аз жена...

да бъда вярна на себе си,

да следвам пътя и слушам всемирната повеля ⇝

това е моята съдба.

Древните матрични култури разглеждат жената като въплъщение на жизнеутвърждаващото, творящото начало. Според поверията жената е създадена от универсума като форма за съединяване на Небето и Земята. Счита се, че основната задача на жената е да възприема и изразява всемирното движение. В обществата, изградени по матричен (майчин, женски) принцип  колкото жената по – естествено съответства на своята природа, толкова по – голямо енергийно влияние има над пространството. Колкото по - голямо е такова влияние, толкова по силен става егерегорът на общността и следователно се повишава жизненото равнище. Ето защо някои изследователи считат, че за етапа на развитие на едно общество може да се съди по състоянието на женската част от него. С други думи, ако голям процент от жените са неудовлетворени, страдат, болни са и т.н., затова е отговорно цялото общество. Преобладаващото състояние на  жените в конкретен социум е отражение на състоянието и нивото му на просперитет. И тук е важно да отбележя, че това разсъждение в никакъв случай не отменя личната отговорност, точно обратното. След като обществото не предоставя необходимите условия, за да сме щастливи като жени, всяка една от нас трябва да ги създаде. Колкото повече жени осъзнаят това и поемат отговорност за собственото си съществуване, толкова по - бързо може да се осъществи някаква промяна  и в социума. От тази гледна точка съвременните жени е добре да се замислим за процеса на зачеване, износване, раждане и възпитание на дете, особено когато то е от женски пол. Подчертавам пола, тъй като по - често момичетата се превръщат в обект на очаквания, фантазии,ограничаващо отъждествяване, отколкото момчетата. Това се случва поради факта, че в днешно време бащата под една или друга форма, по - често отсъства функционално, отколкото да присъства. И в случая говоря не за „ролята“ на баща, а за „функцията“ на баща. В повечето съвременни семейства, майката е тази, която участва активно в отглеждането на детето. Важно е да уточня, че в случая говоря за участието на родителя като фигура, която константно присъства в живота на детето (не само чрез финансова подкрепа). Става въпрос до колко родителя е въвлечен в случващото се с детето (извършва непосредствено наблюдение, тоест необусловено от другия родител) и колко от времето си посвещава на пряка комуникация, на изграждане на взаимоотношения с детето ( общи дейности, които детето и родителят вършат сами – без участието на другия родител). Аз лично считам, че не случайно природата е предопределила сътворяването на дете да се осъществява при участието и на мъжа и на жената. Следователно те са еднакво нужни на детето и след това. Ето защо не съм съгласна, че жените е добре сами да отглеждаме и възпитаваме децата, независимо че в днешно време това е по - скоро е норма, отколкото изключение.

Мъжкото присъствие в живота на момичето е от особено значение още от самото раждане, тъй като само чрез мъжа жената може да бъде приета безусловно ⇝ такава, каквато е.

Когато се роди дете от женски пол майката започва често да се отъждествява с него и да заема мястото му (в психоанализата това явление се нарича „проециране в собственото дете“). По принцип, същото се случва, когато се роди момче ⇝ бащата се идентифицира с детето, но в повечето семейства не в толкова голяма степен, както се получава при момичетата, защото бащата участва (времево) по - малко в изграждането на личността на детето, съответно обуславянето е по - незначително. Тъй като майката е основната действаща фигура в първите и най - важни години от израстването на детето, тя отъждествявайки се с роденото като момиче му отрежда и определено място.

„Така момиченцето е принудено да се нагажда към мястото, което му е отредено и извън което поведени­ето му не се „признава" за задоволително. Това се случва по - често с момичето, отколкото с момчето, просто защото за майката именно момиченцето олицетворява меч­таната „идеална жена". Момчето заема Едипово място и в нито един момент не представлява за майката „тази, която тя би могла да бъде"... Следователно на факта, че майката възпитава момичето, се дължи отчасти по - сетнешното му поведение на девойка и жена, която прави всичко, за да бъде приета от останали­те хора...

обикновено момичето се раз­вива, като се опитва да се нагоди колкото е възможно пове­че към „мечтата" на майка си, така че по - късно вече зряла­та жена ще се чувства истински щастлива само когато й кажат, че се харесва.

Свежда ли се животът на момиченцето, отгледано единс­твено от майка си, само до това да прави всичко, което ма­ма иска?

Съобразявайки се с жела­нията на майката, дъщерята забравя да се вслушва в собствените си желания и това им пречи да се конкретизират. Момичето не знае какво всъщност иска и така се появява проблемът с идентичността на жената в семейната двой­ка, където тя често по своя воля става робиня на желанието на партньора си. Можем дори да се запитаме дали желани­ето на жената не се е превърнало в желание на другия           изоб­що... Майка, съпруг, деца, всеки на свой ред има властта да й се качи на главата, тъй като щастието й минава през това на другите.“

( Из "Евини дъщери - психология и сексуалност на жената" ⇝ Кристиан Оливие )

Голяма част от жените в съвременния свят все се стремим да бъдем отзивчиви, съобразителни, грижовни, любвеобилни, предани и т.н.. Да, това са прекрасни женски качества и най - естественото явление е да ги въплъщаваме и изразяваме. Но в стремежа си да бъдем полезни за другите, понякога забравяме да бъдем полезни за себе си. А как може да отдаваме любов, да обичаме другите, ако не обичаме себе си? Любовта и грижата към нас самите могат да ни направят истински полезни за пространството (другите), в което живеем. Никой не може да направи никого другиго щастлив. Щастието зависи от нас самите.

Ние можем да превърнем себе си в щастливи жени, които да сътворят дете, запътило се към своето собствено битие.

18/07/2017

Темата ще бъде подробно разгърната на семинар ⇝

Жената е ⇝ алхимия на любовта 2

08/10/2017