Не! Доволна съм!

Всяко недоволство, критика или изискване от и към заобикалящата ни среда или съответен човек, е недоволство от нещо в самите нас. И то, тъй като създава вътрешен дискомфорт, всъщност се явява благотворно, ако го разглеждаме като стимул да променим нещо в себе си. С други думи, например ако сме обидени или гневни от/на някого и не съумяваме да се осовбодим от чувството, може да опитаме да го преобразуваме в позитив. Казано по друг начин - да погледнем на съответното дискомфортно състояние като на стимул за вътрешно преобразуване на основата на негативно чувство. Или това означава да ползваме нечие отрицателно заредено  влияние в положителна насока.

Хората не сме идеални. Ние носим в себе си и агресия, и гняв, и болка, и тъга. Може ли някой категорично да заяви, че никога не е бил агресивен?! Може би някой може, аз обаче си признавам, че съм проявявала агресия. А това прави ли ме агресивен човек?!

Всъщност - ДА - прави ме!

Количественото изразяване на дадена емоция или чувство не е критерий за наличието или отсъствието му. Тоест, назависимо колко често сме агресивни, ако дори веднъж сме били, означава че носим агресия в себе си. А с каква честота ще я изразяваме, обикновено зависи от честотата на провокоция, идваща от външната среда. И това важи за всяко чувство, докато не се научим да го култивираме - активираме или дезактивираме волево. С други думи, ние ще бъдем агресивни, радостни или тъжни, в зависимост от честотата на взаимодействие с дразнителя, който провокира външен израз на дадено вътрешно чувство. И аз разглеждам подобно взаимодействие като полезно (ако не се стига до крайности), защото чрез комуникация с други индивиди, която преминава през лично осмисляне, анализ и синтез, ние научаваме нещо за себе си. И по този начин може да работим в насока вътрешно изменение, тоест - как например да се научим да не се гневим.

Всеки човек си има някакви дефицити, недоразвити страни. Едни не умеят да взаимодействат с енергията на парите, други не умеят да чувстват, трети нямат мяра в отдаването, четвърти не умеят да градят партньорски взаимоотношения и т.н..

И какво толкова, светът не спира, защото не ни бива в нещо!

Нали за това съществува необозримото многообразие от форми, които да си взаимодействат. Ако не умеем нещо, но искаме да се научим, просто се сдружаваме с някой, който го умее. И в случая, проблем има само онзи, който по една или друга причина, не желае да се обединява, защото чрез съпричастност, любов и разбиране всичко подлежи на изменение.

Ние сме хора и разбира се всеки има право да харесва или не дадено явление, да иска или да не иска, да мисли, чувства и действа по някакъв свой начин. Но! Нашето отхвърляне, независимо дали е изразено чрез критика, тотално отричане или просто неприемане е вид безсилие.

Защо?

Човекът е многопластово същество и действа, чувства и мисли по определен начин, ръководен от множество фактори (изначалните индивидуални параметри, семейната парадигма, социалната среда, предишният опит, конкретните ситуационни обстоятелства и др..). Нашето възприятие за поведението на даден обект (човек, предмет или друго явление) е субективно, тоест то е само отражение, пречупено е през нашия ум. С други думи ние чувстваме и възприемаме обектите, но по начина по който можем. Нашето преживяване при взаимодействие с даден обект формира образ - подобие, който въплъщава само част от цялостното естество на конкретния обект. Перифразирано, ние почти никога не можем напълно адекватно (обективно) да оценим дадено явление, защото го възприемаме през личния мироглед. За да може човек относително реалистично (обективно) да определи конкретен обект е нужно да го разглежда едновременно поне от четири ъгъла. В света обаче има повече или по - малко сложни явления. Да си представим например организъм, който е като куб (с 6 страни) или който е като октаедър. Може ли човек, който определя четириспектрално да оцени поведенческия модел на обект, който въплъщава 6, 8 или 12 структурна форма. Всъщност не може, защото останалите 2, 4 или 8 аспекта от проявлението на сложния организъм ще остават скрити, недостъпни за по - просто устроения. Ето защо, за да може човек да премине от линейно към обемно възприятие е нужно да приеме, че когато недоволства, критикува или дава оценка от/на нещо външно, предимно определя собствения си капацитет на възприятие. Тоест в повечето случаи, когато изразяваме категорична  позиция по отношение на някого (нещо) ние си поставяме предел на собствените си възможности за разбиране. Или с други думи, това че не разбираме дадено явление не значи, че то е добро или лошо, а че ние просто не го разбираме. И като обобщение:

~ сърдим ли се на някого - сърдити сме на нещо в самите нас ~

~ критикуваме ли - критикуваме себе си ~

~ недоволстваме - източникът на недоволство е в самия индивид ~

Външната среда е само провокатор да се свържем с причината за нашата лична неудовлетвореност.  Именно в това се състои благотворното въздействие на взаимообмена. Човек може да еволюира само ако приема явленията от света непосредствено, тоест в тяхната неидеалност.