Манас

Всяка сутрин позитивно се настройвам:

"нека ден прекрасен бъде днес,

ползотворен, много цветен,

с приключения изпълнен...

 като цяло интересен..."

Конкретна зимна сутрин...

 А гледа през прозореца и вижда  прелестна застинала картина, съвършена чистота. Мисъл отсъства, а искрящата белота съчетава дъга от цветова, които се изливат като невидим поток от светлина.

Л Гледа през прозореца и подрежда конкретните задачи за деня.

По важност на първо място тя поставя,

цялостно присъствие, изпълващо мига !

С очакванията си се прощава,                                                           

надеждата за светло бъдеще,

твори в момента... единствено тук и сега...

 

                    М  Гледа през прозореца и плете реалност в реалността...

                                           Притихнала в утринна омая,

                                                    се взирам в близката далечина.                                                                    

                                          Безкрайна белота!

                                                  Застинала картина на снежна утрин,

                                        вълшебна, чиста красота.

                                                   Живея с усещане за скорошната среща,

                                    във всеки миг се готвя само за това.

                                                                         Сърцето ми превърна се в заложник на копнежа

                                                                по истинната обич, по случването на любовта.                            

                                                                                                                Милея звучният ти глас да се разлее по моите сетива.

                                                                                                  Ликът ти да се въплъти за мен в реалността.                                

                                                                                                                   Мечтая безвъзвратно да потъна в очите - синева,

                                                                                         в обятията да се разтворя, в блажена пустота.

                                                                                                                        И нищо друго не ми е нужно в този свят на суета.

                                                                                                Присъствието ти да споделям,

                                                                                                                     желая аз единствено сега.

                                                                                             Без теб животът е застинала картина,

                                                                                                                          макар и във вълшебна красота.

                                                                                       Такава е природата, наистина, на любовта!

                                                                                                                     Не си представям да те няма,

                                                                                                   за мен си истинната обич и всичко съществено в света!

 

А  гледа през прозореца и тъжно размишлява...

                     Защо ме изостави?

          С какво  заслужих аз тази съдба?

 ...душата ми скърби без твоето присъствие,        

           сърцето ме боли без теб сега...

 

 

 

З гледа през прозореца, а сълзите неспирно се леят. Вътрешен монолог: "...всичко в света е тотално объркано...хорато сме загубили безвъзвратно връзката с изначалните мирови закони...каква е мисията ми в този безумен свят? Защо съм тук?..."

Всяко човешко същество е  породено в един уникален миг, съчетание от подходящите за израстването му условия. Моментът на творението е Зародишът..., семето..., ядката,  съдържащ есенцията на нашето служение в настоящата инкарнация. Разбирането на същината е истинното самопознание и възможност за реализация в синхрон с всичко, което е.

Обликът на човека в сегашното му проявление включва характеристиките на личностното, на индивидуалното, на това което наричаме - Аз. То може да бъде изискващо, ранимо, суетно и претенциозно, но е нашата  манифестация пред света, израз  на човешкия формат, който въплъщаваме. Ако го приемем и заобичаме можем да превърнем несъвършенствата в очарование.

Казват, че всичко е илюзия и реалността е такава, каквато сами си я творим! С Мечтите и копнежите ни съветват по - скоро да се разделим! Да! Живеенето не е химера, макар и често да предпочитаме да спим! Но! Как битието си да съградим с липса на въображение и без блян един?!

Осъществяването  на човека в пространството е изкуството да оформим от себе си Личности. Механизмът, по който работи съвременната социална матрица ни отклонява от възможността да се развиваме като такива. И въпреки външните обстоятелства, които  служат като извинение за неслучването ни като индивиди, отговорността си остава единствено наша!

 Човешкото същетство, както и всяко мирово явление побира в естеството си многообразието на вселената. Ние съдържаме в себе си познанието за божественото и представляваме съвършена проекция на необозримия   Абсолют.

  "Както горе, така и долу!"

↡↡↡

Родена от луната

Женски семинар

22/04/2016 - 24/04/2016