Любовно състрадание

Силата не е да се правим на железни и непоклатими, а да останем в себе си, дори и когато ни боли и сме уязвими!             

 

                   Любовта в болката се ражда,                   

                        със сълзи се полива,                      

                   в страдание се тя отглежда.

                   В нощта искрицата мъждука,

                             в утрото гори,

                         със залеза се слива,

                 сънят  прегръдка безутешна е,

                    където в  безвремие лети...

 

 

Да усетиш вкуса на щастието, да докоснеш струните на радостта,

поне веднъж си заслужава, защото това е миг блажен, даряващ всекиго с малко доброта.

 

Състраданието и любовта могат да се реализират и да бъдат истинно проявени, единствено едно чрез друго. Човек не може да бъде състрадателен преди да се е научил да обича просто заради самата любов, в което всъщност се изразява актът на състрадание. Висшата форма на любов е именно състраданието, защото то е безусловно и не очаква нищо в замяна.

 

Кое поражда трепета в душата, кое ни кара тихо да шептим слова красиви,

какво събужда страст неугасима, какво ни кара да сме истински щастливи?

За да сме състрадателни е нужно да можем да оставаме СЪС страданието, без да го определяме, оценяваме, осъждаме. Често хората бъркат съжалението със състрадание, но двете нямат нищо общо. Съжалението е да оплакваме собственото  си състояние или нечие друго. Това неминуемо означава, че се поставяме над себе си или над някой друг, което от своя страна е неприемане на реалността. Когато се самосъжаляваме заемаме позиция на жертва. Ако пък съжаляваме някой друг изразяваме превъзходство, тоест незачитане на чуждата позиция. Когато сме СЪС страданието ние разбираме случващото се и сме просто благодарни, че го споделяме или някой го споделя с нас.

 

Една е таз магия, едно от чудесата на света - това е любовта!

Почуствал пристъпите на първата любов, готов си да възпееш устрема на всеки да приеме нечия любов.

 

Личностната любов, връзката  между двама души включва  естествената потребност  да отдаваме и получаваме. Колкото и височинно - широкообхватна да е душата на индивида, ако реализира човешката си природа, изпитва необходимост от конкретно любовно преживяване. Учейки се да изразяваме обичта към обекта на нашите чувства, можем да  познаем и следващото проявление на любовта.

 

 

Потънала съм в бездната на любовта,

само за теб говори ми света.

Неспирно търся те във всичко,

да зърна някъде следа,

че е възможна обичта.

Милея гласа ти благозвучен аз да чуя,

красивото лице да мога да съзра,

в очите ти дълбоки пак да се огледам,

жасминовото ти ухание да споделя.

Навярно лудост е това,

признавам аз пред себе си сега!

Но, дори  да е така,

не ще се спра всемира аз да моля

  отново да ме срещне с теб в реалността.

 

Състраданието е да  се отворим за себе си и за света със цялото си сърце. Можем да го въплъщаваме единствено като присъстваме в случващото се, без  умисъл, без очакване и независимо от последствията. Всеки човек, който истински страда  е поел отговорността за болката, и ако е решил да я сподели с нас е нужно просто да уважим смелостта му.

Бъдейки състрадание, човешкото същество се излива като лечебно сияние!

Задай въпрос