Какво значи да сме отговорни? А справедливи?

Приветствам всеки, който счита или НЕ счита себе си за отговорен човек , да сподели своето отношение по темата.

Лично за мен, към настоящия момент въпросът за поемането, разбирането и проявяването на отговорност е от съществено значение. Това е и причината да призова всеки  да изкаже мнение, за което ще бъда искрено благодарна. Като за начало, аз ще поразсъждавам, без да привнасям собственото си разбиране, със задачата да запитам самата себе си: До колко имаме право да говорим или изискваме отговорност, ако самите ние не сме безупречен пример за осъзнати личности?

В днешно време понятия като отговорност и справедливост, по – скоро са придобили абстрактно, относително и лишено от конкретни параметри обозначение.

 Може ли човек да бъде относително добър или наполовина честен?!

По личните ми наблюдения мнозина считат себе си за отговорни, някои дори за справедливи. Забелязвам обаче, че повечето хора се самоубеждават или се опитват да докажат на другите, че са ответствени в съществуването си. Интересно защо ли имаме нужда да утвърждаваме, че сме добри, или отговорни , или справедливи. Принципно, ако човек е достатъчно осъзнат, което означава че е и отговорен, той няма потребност да доказва на някого или да изисква от някого отговорност. Свидетелството за това, до колко индивидът е ответствен, е цялата му жизнена дейност -  чувства, мисли, действия, думи. Съзнателният човек разбира, че всяко негово чувство, мисъл, постъпка или вербално изказване имат  последствия и поема отговорност за резултата, независимо какъв е той. Онзи, който не спира да повтаря колко е добър, благонадежден или справедлив реално просто прикрива недостига на съответното качество.

Пример за подобен човек е неспособният да обича, който въпреки това обаче повтаря като папагал: „...обичам те, обичам те...“;

Или друг, който не знае как да поправи грешката си и затова просто казва:“...ами, да..., сгреших...“;

Или трети, който няма смелост да направи следваща крачка и успокоява сам себе си: „Не съм готов и това е.“;

Или четвърти, който избира да отлага позиционирането си, уж за да се съобрази с пространствения порядък или нещо друго.

Без значение какво оправдание си намираме (Оправданието е като д....о, всеки си го носи!), подобни прояви лично аз считам за вид бягане от отговорност.

Тук обаче е съществено да се вземе предвид нивото, на което човек е съзнателен, от което всъщност зависи до каква степен е способен да поема отговорност!

Без да се задълбочавам в подробен анализ, ви каня да споделите виждането си по следните въпроси:

Как вие определяте понятието отговорност?

Има ли разлика между поемането на отговорност за:

- думи,

- действия,

- мисли,

-  чувства;

  Ако има, в какво се изразява?

Какво за вас е справедливост?

Справедливостта има ли отношение към нематериалните (невидимите/ефирните) планове на битието или е закономерна само на физическо ниво (тоест, само когато конкретно явление е вербално назовано, може да се види и  да се пипне)?

Можем ли да бъдем в различна степен  справедливи? (Пример: може ли да бъдем справедливи спрямо хората, а спрямо животинския и растителния свят не, или не по същия начин?)

Любовта търпи ли неправдата?

Могат ли  хората, които се страхуват да бъдат отговорни и справедливи?

 

Това, че пеперудата те е развела из пеперудения свят,

не ти дава правото да разполагаш с него, когато и както ти е угодно!