Какво е любовта?

Любов ли е, ако се опише като щастие и мъка, радост и разлъка...Любов ли е, ако усмивката понякога тъга е, ако копнежът превръща се в леден полъх. Веднъж е мека топлина, а друг път замръзнала сълза...Любов ли е, ако макар несбъдната мечта, няучи ни, че любовта не е игра, а мяра за човешката сполука...
Любовта не може да бъде удачна или неудачна - нея или я има или не!
Любовта е качество на преживяване на живота, възможност да живеем С..., Чрез..., В Любовта.
В същността си любовта е безусловна, безкористна, всепрощаваща и най - вече непреходна.
Любовта не осъжда и не отрича, тя е чиста искра, която понякога ни разтърсва със своята честност и прямота.
Да преживеем истинната природа на любовта, за мен означава да виждаме, чувстваме и осъзнаваме причините и следствията, взаимовръзката между всичко случващо се. Така разбираме, че каквото и да правят хората, както и да постъпват, действията им винаги са продиктувани от любов, макар и това да не е видимо на физическо ниво. И тогава се предаваме в нейните обятия, капитулираме пред съпротивата, защото само така идва блаженната хармония.
Ако живеем в любовта, просто я отдаваме без да очакваме възвращаемост, защото така или иначе, по един или по друг начин я получаваме. Любовта е катарзис, защото ни учи на състрадание, учи ни да оставаме СЪС СТРАДАНИЕТО, а понякога то лекува в дълбочина...
Любовта ни потапя в спокойствие и ни превръща в слънца.
Нека не се страхуваме да обичаме, дори и вече сърцата ни хилядократно да са разбивани на милиони малки стъкълца.
Любовта е мяра за човечността.
РА

Алхимия на любовта