Интегрална женственост

 

Чувствам, че разглеждането на темата за женствеността  е важно  да започне с поставяне на изначалния въпрос – какво е женственост и в какво се изразява? За да може обаче да намерим обективен отговор, трябва да се разграничим от субективното си разбиране за понятието. О.К.!  Но без субективното ни възприятие, тоест без да преживяваме собствената си женственост ( става въпрос за жените) как може да дадем определение на женствеността. Аз мисля, че женствеността се проявява в самото излъчване и поведение на жената, в начина по който се движи или просто си стои на стола, в начина по който говори, избира дрехите си или си прави прическа, по който приготвя храна и подрежда дома си,  начинът по който гледа на всеки човек и на целия свят. С други думи женствеността може да се определи като своеобразно отношение на жената към самата нея и към пространството, в което пребивава. Женствеността е вид изкуство, защото както по горе отбелязах, тя е комбинация от конкретни практически действия, която самата жена, в зависимост от личната й потребност да се чувства женствена, разива или не. Но! Това е обаче, което мисля, а женствеността, за да бъде проявена и изразена в нейната цялост е по – скоро чувствено преживяване и чак след това ментално осмисляне. А днес е наобратно! Жената се е научила да мисли, в някои случаи по - адекватно и от мъжа, но е потиснала способността да чувства или по - конкретно да дава външен израз на чувствата си. Например се е приучила да сдържа сълзите си, а някои казват, че просветлените хора плачат...Излиза, че да си просветлен е горе - долу толкова срамно, колкото и да си жена!

За да може една жена да се потопи в чувствено преживяване е необходимо тя да е спокойна, да е отпусната, да и бъде топло, леко и приятно. Именно и това са част от условията, за да може да бъде женствена. На практическо ниво, най - елементарно обозначено - жената, за да бъде женствена е нужно да ù бъде подсигурена някаква, поне относителна външна устойчивост и подкрепа. Ако такава не е  налична  жената се налага да се приспособява, с други думи  просто да оцелява. И тогава тя трябва да играе и войн, и майка, и любовница, и бизнесдама и много други неща, които обаче, ако са обусловени от средата, а не следствие от вътрешната потребност на жената да се преобразява, по - скоро я отклоняват от възможността да бъде автентична жена. Казано по друг начин, днешната жена си е направо практикуващ маг, ако вземем  впредвид, че макар да е била 9ч. на работа намира време да сготви, изпере, поиграе с децата, изслуша и задоволи потребностите на мъжа си. При такава времева заетост с обкръжяващото  я кога по – точно да поработи върху женствеността си. А на всичкото отгоре, все се намира някой екземпляр, който да намекне, че не е достатъчно женствена!

За да бъдем  женствени първо трябва да се видим, да се почувстваме жени, приети, обичани, ухажвани, глезени...

Какво обаче на практика се случва?

Вариант: средно статистическо българско семейство.

Жената е увлечена в четенето на книга. Тя не просто чете, а образно пресъздава описаните картини. Не просто се е сгушила в топлото одеало, а сътворява форми от меката тъкан. Не просто отпива от ароматния чай, а го разлива по всичките си сетива...

И в същия блажен момент, в който жената е потопена в чувствено преживяване, бива призована:

~ Мила, ела да ми помогнеш да преточим зелето... ~

 Вариант: заможно ( спрямо българските стандарти семейство), в което мъжът се е посветил на „личностно развитие“ (посещава кой знае какви семинари), а жената си работи, каквото си работи и се грижи за децата.

Жената попада на събиране с част от хората като мъжа ù, които  от години посещават достатъчно скъпи, за да бъдат високо квалитетни семинари,  „развивайки“  незнайно какво. Сбирката е от няколко мъже и една девойка, която изглежда случайно  попаднала на гореспоменатите семинари и прихванала някаква информация, но дали покрай семинарите или от някъде другаде не е ясно. Не е ясно, защото девойката видимо и слухово се отличава от останалата част от групата, с дуги думи говори за подобни неща, но по различен начин. Жената и младата (малко вятърничева) девойка се заговарят по женски, за техните си неща: за чувства, мисли, притеснения, страхове, за женско развитие и т.н..  Беседата върви приятно, почти искрено, до колкото позволява ситуацията, докато съпругът на новодошлата не се намесва с назидателно наставнически тон:

~ Ти не говори, а слушай,  верни неща ти се приказват! ~

 Вариант: двойка езотерици, тоест и двамата ходят на всякакви  групи, тренинги, семинари .

Вечерят заедно. В повечето време мълчат, с други думи си комуникират по телепатия. Въпреки  хармонията, която "уж" цари, жената се сеща, че от 2 месеца в къщата обитават мишки. Вече е пробвала по всякакви ритуални, магически начини да ги призове да си вървят, но гризачите продължават да превземат все повече къщно пространство. Колкото и съжителството с животинките да не е най - сериозният ù проблем, решава да помоли приятеля си да се справи със ситуацията.

След 1 месец: Жената се е потопила в поетично вдъхновение и твори шедьовър за бъдещото поколение...

~ Скъпа, купил съм отрова за плъховете, но ще те помоля ти да я разпръснеш, че на мен сърце не ми дава да нараня горките животинки. ~

Който, както иска или може да осмисля или не посочените примери. Аз в случая ще ги оставя в техния, на пръв поглед, комичен вариант, но все пак ще вмъкна следното:

Понякога смехът съдържа много плач!

Разбира се, това са само малка извадка от ситуации в нашето ежедневие, в които жената бива извадена от реално естественото ù състояние на вдъхновение, на творене, на мечтание.

А има  и други  доста по - сериoзни случаи, в които някои жени са толкова яко „очукани“ от живота , че константното сблъскване с „суравия и курав“ свят ги е лишило даже от възможността да мечтаят (The Beginning of Life). А как може да сме жени, ако нямаме блянове и мечти? Женствеността сама по себе си е бленувана (макара и неосъзнато) от мъжа и чрез нейното проявление той расте. Но женствеността не бива да се ограничава до едно от нейните изкривени съвременни проявления – инфантилизираното поведение. Разбира се жените, които го въплътяват имат своите причини да го правят. От една страна то може да се разглежда като нормален преход при формирането на жената, свързан с необходимостта да се почувства като принцеса. От друга обаче, ако вдетеняването в зряла възраст, което има конкретни външни проявления (изтъняване на гласа, инатливост, безпричинно сърдене и т.н.) е поведенчески модел, то значи  жената е останала някъде...И ако това е така, мъжът може да си позволи за определен период от време, но само ако е отговорен в решението си, да играе и ролята на баща. И защо не? Не е ли факт, че жената често в днешно време заема позицията на майка за партньора си, защо да не се случва и обратното?!  Всичко може, важно е да бъде с мяра!

Женствеността има различни форми и понякога може да не бъде разпозната като такава. Пример за това е възможността на една жена да мисли по мъжки принцип. Някои обозначават подобно проявление като липса на женственост и даже биха определили такава жена като личност с преобладаваща мъжка страна. Може и да са прави, а може и да ги притеснява, че жената е способна да декодира  начина, по който мислят и действат мъжете. Въпросът е защо някоя жена има потребност да си служи с мъжкия принцип? И тук стигаме до интегралната женственост, което е алхимично проявление на женствеността, тоест съчетава противоположности и посредством тяхната симбиоза сътворява нова субстанция, в случая нова форма на женственост. По своята същност интегралната женственост може да се проявява и като възбуждане на ментално ниво, с други думи това, с което един мъже принципно би трябвало да заинтригува жената. Жената може да бъде рационално потентна и колкото мъжа, но е съществено да не притъпява чувствените си преживявания. Интегралната женственост включва висша форма на ментална сила, която обаче извира от женската същина (матката), преминава през чувствено преживяване (сърцето) и се вербализира чрез мозъка. Перифразирано, интегралната жена не просто възприема чувствено свързаността си с цялото, но може да преведе преживяването на осъзнато (вербално) ниво. Това е своеобразно проявление на женствеността, което може да бъде разбрано и усвоено единсвено от мъж, способен да се престраши  да подкрепи жената в нейната женственост и по този начин да спомогне собственото си мъжко израстване.

28/11/2016