За любовта...

 

Любовта не може да бъде удачна или неудачна! Нея или я има или не!

 Любовта е качество на преживяване на живота, възможност да живееш В..., ЧрЕз... и С любовТа.

 Любовта не е задължително да бъде споделена, за да бъде проявена.

Ако някой твърди, че това е преходно състояние, значи не умее да чувства и разбира истинската същност на любовта.

 Според мен не може да обичаш някого или нещо за известно време.

 Ако някой казва: " Аз обичах този човек ( занимание )... вече не..." - това просто не е било любов!

 В същността си любовта е безусловна, безкористна, всепрощаваща и най - вече непреходна.

 Любовта не осъжда и не отрича!

Но!

Истинската любов е безусловна, но и безкомпромисна! Безкористна, но и нетърпяща неправдата! Всепрощаваща, но и безжалостно искрена!

 Ако въплъщаваме  абсолютното ù проявление сме длъжни да бъдем безупречни. С други думи, това че обичаме и подкрепяме любимия си не изключва изразяването на отношение към некоректните действия. Съществено е хората да се опитат да разберат разликата между осъдителното поведение (вменяването на вина) и отстояването на житейска позиция. Това означава, че не може да бъдем снисходителни към неправилните постъпки, независимо дали се извършват от любимия, детето ни или някой друг.

                                                                                       

                                                                                                                                                         

Любовта, обичта, разбирането  е нужно да започнат от самите нас към самите нас. Първоначално е важно да се научим да се приемаме като такива каквито сме. След това да се учим да разбираме и обичаме това, което представляваме. От опит мога да споделя, че това е сигурен начин да постигнем някакво реално изменение.

 В този аспект има една съществена пречка - идеята за съревнование, за сравняване. Тя е единствено метод за манипулация и вкарване на човека в рамки. Смятам, че никой не е длъжен и не е нужно да се доказва пред никого другиго, освен пред самия себе си и то единствено ако това ще му спомогне за понататъшна реализация, а не като бичуваща самокритика.

 Човек е това, което е и няма никакво значение за личното удовлетворение дали ще се докаже, дори и пред света или не. За мен думите в подкрепа или критика спрямо нещо или някого нямат никакво значение, ако човек притежава способността да оценява реално качествеността на всяко явление. Тогава става излишно да се доказваме пред света, просто сме това, което сме и усещаме и разбираме същността на всичко и всички около нас.

Няма по - малко или повече значими неща или хора. Всяко природно творение има определена причина за съществуване и разбирането ù може да ни лиши от нуждата да се сравняваме и съревноваваме.

 Да преживяваш истинната природа на любовта за мен означава да виждаш, чувстваш и осъзнаваш причините и следствията, взаимовръзката между всичко случващо се. Тогава разбираш, че каквото и да правят хората, както и да постъпват, действията им винаги са продиктувани от любов, макар и това да не е видимо на физическо ниво.

 Ако живееш в любовта, просто я отдаваш и не чакаш възвръщаемост, защото така или иначе, по един или по друг начин я получаваш!

 И тогава, дали ще кажеш че обичаш всичко и всички, или че не обичаш нищо и никого е равнозначно.Различно може да бъде  единствено тълкуванието.

Възможността за преживяване на истинната любов спомага за разбиране на света  такъв какъвто е. Също така върви и с осъзнаването, че за да бъде реализирано такова качество на любовта във физическия свят е нужно съотвествие - човек, способен да се отвори за подобно изживяване.