Жената звучи

 

« Когато постъпките ни заговорят, думите не могат да ги оборят! »

 

 

Животът е борба...

и то единствената, заради която си заслужава и смъртта.

Но да си жена е като да си на междузвездна война.

Не стига, че космосът те кани да потънцуваш със вселенската съдба,

а и мъжете все пак искат да си им жена.

Уж земята ти се явява повелител,

но решиш ли да летиш, небето те поема в своята обител.

Във вторник Марс дарява те с искра,

в очите пламък заиграва и в атинска богиня жената се превъплъщава.

А после надълбоко огънят прониква до забрава,

до мозъка на костите я обладава,

в екстазното звучение величествено тя се извисява.

По кожата вибрацията се разпилява

и както ветрения повей, класовете житни повелява.

А после тишината зазвучава...

за миг покой намирам в оазиса, наречен "безумието разгадава".

Царица на пределите се назовавам,

да се прераждам във плътта и пространството така да възродявам.

Като скала неразрушима сред океана се явявам.

С природните стихии се помирявам.

Отвън все същата оставам...

но вътре ври...

сърцето...вулкан в мълчание...кипи...

душата като опъната струна в отчаяние крещи...

Но кой да чуе сред тъмата,

кристалът не говори, а звучи!

За глухия песента на девата е непозната.

Невежият във храмовото слово не може да се потопи.

« P.S »

Всеки човек, осъзнавайки природата си, тоест защо е тук и каква е мисията му, неминуемо се превръща в сътворец. Това означава, че разбира защо, кога, къде и как е нужно да действа, ръководейки се от закона за взаимосвързаност или взаимопораждане ( Аз съдържам цялото и цялото ме съдържа). Или с други думи, не само е наясно с кармичния принцип, но го ползва като инструмент. "Събуждането" или осъзнаването ни като автономни същества изисква абсолютно поемане на отговорност. Тя се проявява по отношение на:

~ човекът към самия себе си ~

~ човекът към семейната система, от която произлиза ~

~ човекът към социалното пространство ~

 ~ човекът към глобалния пространствено - времеви порядък ~

За да бъдем цялостно отговорни, тоест едновременно във всеки от изброените аспекти, е нужно да отчитаме техните условия.

Това означава, че е необходимо да правим оново, което изначално не противоречи нито на нас самите, нито на фамилната или социалната структура, нито на космологичното устройство.

Но!

Това не значи, че винаги всички са доволни!

Често, постъпките на човек, който осъзнава, тоест действа като сътворец, за масата от хора са непонятни и дори ирационални.

Защо?

Това е необходимо, за да поддържа баланс между споменатите нива на осъзнатост. С други думи, за да бъде ответствен на космологичните закони, индивидът може да си позволи ( в конкретна ситуация) да не се съобрази със социалните. Или, например за да съхрани себе си, може да не приеме да следва семейните традиции. Или, за да се интегрира в социалното пространство, може да ползва мировата предопределеност.

Разбира се, всеки избор който правим, всяко действие, всяка дума имат своето отражение във всяко едно от изброените звена. Тоест, това което чувстваме, мислим, говорим, правим оказва влияние паралелно върху нас самите, семейството, социалната среда, глобалното пространство. За това е важно да разбираме, че ако например си позволим да прекрачим социалните рамки, следвайки висшите принципи, може да се превърнем аутсайдери. Ако решим да не следваме прототипа на семейната парадигма, може и да не се хареса на роднините ни. Ако сме готови да бъдем автентични във всяко отношение, социумът може и да не иска да ни приеме.

А може и да не стане така!

Лично за мен е особено важно да изразявам цялостна единност по отношение на всяко нещо, което привнасям в пространството. По - конкретно това значи, че се опитвам да бъда отвествена във всяко от полетата, с които взаимодействам, без да правя компромиси по отношение на нито едно. Или още по - точно, внимавам да не потискам собствената си идентичност за сметка на семейната обусловеност или социалната среда, като се базирам на естествените (природните, изначалните, матерните) закони, без да ги натрапвам. С други думи, постоянно се старая да действам по начина по който говоря, мисля, чувствам. От тази гледна точка, всяка дума, която не се поддържа чрез поведението ни разглеждам или като тактика, или просто като провокация, или като лицемерие или като празнословие (дърдорене).

Понякога действията на съзнателния човек може да изглеждат, че не съответстват на това, което изрича. Това е допустимо, само ако е инструмент за осъществяване на конкретна задача, която изисква временно несъответствие между думи и действия. Във всички останали случаи, човек който проповядва някаква идеология, която не реализира като практическа методология, е чист теоретик, който заблуждава с демагогия!

« P.S »

« Съзнателният човек  действа с намерение и проявява отношение. »

« Думите му придобиват материално въплъщение, а не му служат за извинение! » 

Задай въпрос...

23/06/2016г.