Да бъдем просто хора е достатъчно

 

Аз знам, че те боли!

С каквито и действия да го завоалираш...си личи.

Дори и с гордост ти да го прикриваш,

гневът започва да звучи.

С костюма от успешност раната си да покриваш,

тя продължава да кърви.

И въпреки това...поспри!

Недей да искаш и другите да ги боли.

Дори, когато сърцето ти от мъка се е свило,

нека светлина, а не мрак от теб да струи.

Във всяко човешко същество изначално са заложени определени условия, които предопределят по - успешната му или не реализация в един или друг аспект на битието. Това неминуемо означава, че принципно няма как да сме еднакво резултатни във всяко направление. Прелестта на човешкия формат (за разлика от божествения) е именно във възможността чрез взаимодействие помежду си да се учим да се справяме със собствените си дефицитни страни. От тази гледна точка е съществено на първо място да приемаме различността. Всеки един от нас е цяла вселена, с индивиуална история и има право да вярва, следва и изразява собствените си убеждения. Дори и те да не съвпадат с нашите, важно е поне да ги уважаваме. Смисълът на общуването между хората е в благотворния взаимообмен, а не в празномисленото противопоставяне, сравняване и съревнование. Твърде често ставам свидетел, а понякога и участник в ситуации, в които някой се опитва да уязви събеседника си. Когато обаче действаме по подобен начин, всъщност прикриваме собствените си слабости и страхове. Всеки човек, признава или не, много добре знае кои са несъвършенствата му. Именно това, че самите ние се притесняваме или дори срамуваме от факта, че не се справяме с нещо, ни правя уязвими. Истината е обаче, че всички си имаме ахилесова пета и  вероятно понякога сме имали усещането, че другите също знаят за нея. По личните ми наблюдения, чувството на уязвимост се появява, когато сме в присъствието на хора, които изпитват силна неудовлетвореност и несигурност ( по различни причини ) спрямо самите себе си и затова непрестанно търсят подобен източник у другите. Когато обаче осъзнаваме тази всеобща съдба можем поне да се запитаме:

Умъртвител или възродител искам да го играя в света?

Ясно е, че днешното безпринципно съществуване до такава степен се е възцарило, че всяко нравствено проявление се счита по - скоро за отклонение. Видимо е, че масата от хора не само нямат реална представа какво е добротел, ценностна система и т.н., но не се и замислят. Днес се живее по закона "йо - йо" във всяко едно отношение. Това не би било проблем, ако процентно броят на съзнателните индивиди надвишаваше броят на автоматите. Но, поради дефицита на автономни личности, повечето хора действат по установения от средата, в която пребивават модел. Човекът вижда, че някой преуспява чрез кражба или арогантно държание и просто повтаря примера. Решили сме, че можем да правим каквото искаме, без обаче да отчитаме факта, че всичко рефлектира най - вече върху нас.

Разбира се, хората които осъзнават причинно - следствения принцип, тоест правилото за взаимопорождение, действат различно. Предполага се, че те са наясно, че всяка временна невъзможност да се справим с конкретна част от битието е всъщност основен стимул за движение.

Да усещаш слабото място на човек и да се възплозваш от това, искайки той да се почувства зле, ти по - добре или и двете, е признак на слабост. Да чувстваш чуждата "липса" и въпреки нея да способстваш човек да разцъфва, е същностно проявление на живототворяща сила. Няма идеални хора, но има творци, човеколюбиви и състрадателни и такива, които се подхранват от чуждата ( собствената ) болка. Едните ще ви окрилят, а другите ще ви убеждават, че не можете да летите. Ние сме тези, които решаваме от кои ще бъдем. Дали ще спомагаме несъвършенствата да се превръщат в очарование или ще потъпкваме собствените си и чужди стремления към освобождение от човешкото страдание.

Направим ли избор обаче, означава да не се отклоняваме от задачата, независимо от отношението на околните. С други думи, това че ни боли не означава да искаме и всички около нас да ги заболи!

Всеки има причини да действа по един или друг начин. Въпреки това, нито чуждите постъпки, нито собственото ни състояние е оправдание да нараняваме.

Когато срещнем някого е важно да го уважим само, защото е човешко същество. Често хората си позволяват да съдят, да критикуват, да дават оценки на някого, без да знаят нито какво другия е преживял, нито какво му се случва в настоящия момент. В такива случаи е добре да се запитаме:

Мога ли да определям нещо (някого) без да го познавам и разбирам?!

Всеки път, в който сме груби и жестоки към другите, всъщност проявяваме омраза към самите себе си. Ако ни боли, защото считаме, че са се отнесли некоректно с нас, може да опитаме да погледнем на ситуацията като на урок и да си извадим поука. Някой може и да има своите причини да постъпва неправилно, но те не са изивинение, за да да действаме и ние по същия начин.

Дори и целият свят да се обърне срещу вас, не се обръщайте и вие срещу него!

 « P.S »

Небесни пасбища

                                                                               

Хората често са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това, прощавай им!

Ако си любезен ще ти предпишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това бъди любезен!

Когато имаш успехи печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това, имай успехи!

Ако си честен и открит, хората могат да те мамят, въпреки това бъди честен и открит!

Това, което си строил с години, някой може да го разруши за една нощ, въпреки това, продължавай да строиш!

Ако намериш спокойствие и щастие, могат да ти завиждат, въпреки това бъди щастлив!

Доброто, което правиш днес утре ще бъде забравено, въпреки това, прави добро!

Дай на света най - доброто от себе си, но те никога няма да са доволни, въпреки това дай на света най - доброто от себе си!

В крайна сметка, всичко е между теб и Бог, не между теб и тях, нали?

Майка Тереза

 05/07/2016г.