Благодат

Посях си нявга зрънце в гората,

там някъде в тайнствено магичната утроба - планината.

Поливах го с амброзия, дарена ми от езерата.

Растеше то самичко в земята.

Луната стражуваше му нощем,

пазител бе му тя от сенките на мрака.

Небето пък му беше покровител,

душата му държеше нависоко в своята обител.

Издигна се от недрата на земната си майка.

Разцъфна семенцето, в изящно цвете претвори се.

Прииска му се в света да се покаже и

нежно с чаромата си да се разстеле.

Копнееше морето от любов да сподели,

но все още не знаеше, че от любовта боли.

И един, и два, и три пъти...

И въпреки, че падаше стократно,

не спря да обича и да твори.

Благодаря за раните,

те са живите следи.

Благодаря на всеки, който на пътя ми се яви.

Благодаря на семейството, че в трудностите ме подкрепи.

Благодаря на приятелите, които са или са били.

Благодаря на всички, които са ме учили.

Благодаря на света, че ме приюти.

Простете, ако не съумях да изпълня нечии очаквания и това доведе до щети.

Вашите претенции и изисквания просто не съвпаднаха с моите мечти.

Уви...

03/08/2016г.