Алхимия на любовта

 

В следващите редове не разглеждам личностно проявление на любовта, тоест в случая обозначавам като обект на любовта самия процес на обичане. От своя страна това означава че алхимия на любовта може да се нарече изкуството да любим, заради самата любов, без да е задължително да проектираме чувствата си върху конкретен обект.

Любовта в болката се ражда,

със сълзи се полива,

в страдание се тя отглежда.

В нощта искрицата мъждука,

в утрото гори,

със залеза се слива,

съня  прегръдка безутешна е,

където в  безвремие лети...

Любовтае е не просто тема, а ТЕМАТА...защото само тя лекува истински, дори и най – дълбоката рана, дори и най - жестоката постъпка, дори и съвестта. Всъщност, може би единствено любовта би могла да събуди изпадналата в ступор, вцепенила се човешка съвест.

Дори с очите си да виждат гнилата страна,

с ушите си да чуват стоновете на болка и тъга,

дори да вдишват отровната воня,

не ще се спрат да опошляват, грабят и рушат.

И просто ще си повтарят...Съдба...тагава била му/ù/им ориста!

И ще продължат да съзидават красота с пръстта от гробницата, с останките от плътта, с последните капки кръв на злощастните, посветили живота си на любовта!

Любовта е сила, която реално може да преобръща, да преобразява всички неща. Но е важно да се разбере, че тук не разглеждам всеявната проява  на любов, а невидимата всепоглъщаща любов, която прониква в съществото и постепенно се разлива, докато не пропие всяка костичка, всяка бръмка. Тази любов е като студена струя, от която настръхваме, вледенява ни, която е като нощна треска, изчистваща всяка съпротива, всяко съмнение.

Останах без нищо на света,

Душата ми откраднаха, сърцето си сама го дадох...признавам...да,

Духът превърна се в изкупител...прах от прахта.

Що за любов е това и въобще накъде отива света?!

А любовта е утопия, превърнала се в игра, да заблуждава, да взима, да продава и да унищожава.

Защо така ли?

Защото са твърде малко светлините, за да запалят огън във вледенените сърца!

Това е една титанична мощ в своята неподвижност, която е статична, но непоколебима, неразрушима, нея никой не може да я разклати. Тази любов е хладна, лишена от познатата емоционалност. Тя ни докосва чрез електричност, която прокарва ледена тръпка по гръбнака и може да предизвика спонтанни, неочаквани сълзи. Това е нейният външен израз, когато човек плаче, но без да е нито наранен, нито радостен. Такава любов би трябвало да може да въплъщава всяка майка, една безусловна обич, пълна отдаденост, непротиворечиво обожание. Истината е обаче, че  някои жени днес не умеят дори да изразяват същностното проявление на любов, съпричастност, състрадание. Причини има много и различни, по – важното е обаче, че когато една жена не е в състояние да обича безусловно, тя няма как да отдаде единственото от което отрочето ù има нужда – пълно приемане. Ако човек не умее да бича дори това, което го отвращава ще продължава да се опитва да го променя. Но природата не прави грешки и това, което е, е такова за да бъде, каквото е. Докато се борим със собствените си несъвършенства, не ги признаем, не ги прегърнем, не ги заобичаме и докато не започнем да ги обожаваме, няма как да опознаем съществото си в дълбочина. И да, това не е лесно и понякога е много болезнено, но приемането че може и да има нещо в нас, което мразим е крачка към заобичването на онова, което мразим вън от нас. Звучи парадоксално, но в това е смисълът на всепознатата ни поговорка: „ От любовта до омразата има само една крачка.“ Любовта не е безусловна, ако изисква промяна, ако изисква усилие, ако изисква борба. Първоначално, когато ни осени тази всеобхватна любов тя е като проблясък, а после изчезва. Това може да се случи посредством съприкосновение с човек, място, обстоятелство, въплъщаващо безусловна любов. Когато обаче се отдалечим от източника се усеща, че светлинката изчезва и може вече да не чувстваме вълнение, топлина , радостен трепет. Ако обаче продължаваме да търсим това истинно проявление то все по - често ще ни докосва и колкото по - малко му се съпротивляваме, толкова по - надълбоко ще прониква в нас, докато не преобрази изоснови природата ни. Накрая няма да остави неизцелено местенце, ще ни омаломощи в нашата съпротива и желание да изменяме. Когато погълне цялата ни същина, всички части на съществото ни, просто се оставяме да бъдем водени от любовта. Истината е, че ние се превръщаме в лъч, оръдие, инструмент на любовта. И тогава да обичаме всичко е равнозначно на това да не обичаме никого. Обичаме, това ,от което се отвращаваме и се отвращаваме от онова, което сме си мислили, че обичаме. Тогава обичаме и без да разбираме, това което обичаме. Обожаваме обекта на нашата любов, независимо какво прави или не, без значение дали утре пак ще го прави или ще спре. Истинната любов не изисква действия, тя се проявява чрез мощна статичност, обичайки явлението  заради самото него, а не заради това, което прави. Алхимия на любовта е обединяването на взаимоотричащи се противоположности, тоест когато човек напълно осъзнато може да мрази обичайки. Разбира се темата е толкова обширна, че предразполага към дълбоко потапяне и разгръщане например в цяла книга. В настоящото споделяне по – скоро бих искала да обърна внимание на разглеждането на любовта като един от най - мощните инструменти за трансформация. Естествено преживяването на такава любов, което всъщност представлява интегриране на всички измерения на любовта, предполага преодоляване на множество вътрешни съпротиви, свързани с различни части на съществото ни. Независимо от препядствията обаче, алхимичното проявление на любовта ни носи  едно не константно, но дълбоко успокоение.

...Както споменах някои хора са изцяло отвъд това, те са в състояние да го контролират по такъв начин, че да не се забърква с нищо друго; те носят в себе си тази психическа обич, наситена със самозабрава, себеотдаване, съчувствие, щедрост, благородство, притежаваща огромна сила за отъждествяване. Така, повечето от тези хора си мислят, че са студени или равнодушни, че са много хубави хора, видите ли, но не умеят да обичат – а понякога и те самите не го знаят....“

(Коментар на Мер от „Майката“ – Шри Ауробиндо)

« PS »

 Постигането на гореспоменатото практикуване на любов е свързано с преживяване на константен стрес, който е следствие от дълговременно пребиваване в състояние на високо напрежение, което от своя страна е свързано със свръх-емпатия - дълбоко съпреживяване на притесненията, страховете, болката, като цяло вълненията на:

~ близките - семейство, приятели... ~

 ~ цели общности ~

~ всемирната съдба ~

 Тъй като изначално мъжката природа не предполага дълго пребиваване в стресово състояние, не препоръчвам мъжете да се впускат в практическо преживяване на алхимичния аспект на любовта. Те обаче могат на ниво менталност да достигнат понякога и до по - отчетлива яснота в разбирането му, отколкото жената която го преживява. Невъзможността да усвоят напрежението може да доведе до следните последствия:

~ осъзната или неосъзната сексуална преориентация ~

~ проблеми със сърцето, с възможен летален завършек ~

~ достигане до точка на замръзване на нормалната човешка сърдечна чувствителност, тоест невъзможност за преживяване на личностно измерение на любов или с други думи, мъжът може да "замрази" способността да обича конкретна личност ~

11/12/2016